"Безмилостна кралица"

Глава 49

Събудих се сама в стаята си.Навън валеше.Изправих се и отидох до балкона.Навън времето бушуваше така както емоциите прескачаха в мен.Облякох черен пуловер и дънки в същия цвят като с тях съчетах не много високи кожени боти.Сложих си яке и се погледнах в огледалото.Никога не бях изглеждала толкова покъртително-кръгове под очите,изпити скули и лице бяло като сняг.Косата ми стърчеше във всички посоки.
-Помня времето,когато приличаше на човек повече отколкото на вампир.
Обърнах се и зад мен стоеше Ребека.Облечена в зелена туника и черен клин,малката сестра на Хънтър бе скръстила ръце и ме наблюдаваше.
-Не те усетих да идваш-продумах.
-През цялото време бях тук.
Сетивата ми бяха притъпени.Не се учудвам.
-Как е Хънтър? Колко време спах?
Тя се приближи:
-Брат ми е кораво псе.В крайна сметка и двамата се събудихте след три дни.И не е важно в какво състояние е той.Въпросът е,ти как си?
Посочих ѝ лицето си,тялото дори.
-Как мислиш? Пропадам с всеки ден.
Ребека въздъхна:
-Причиняваш си го сама.А може да го направиш толкова по-лесно.
-Как ще стане това,кажи ми? Скоро всички ще разберат какво се случва и милион въпроси ще започнат да ме връхлитат.
-Смяташ,че до момента всички не са разбрали за промяната ти? Хайде Рейвън,не си мисли че сме глупави.Бялата коса,загубата на тегло и дори очите ти оповестяват за случващото се с теб.Всички знаят,че има промяна,но никой не е наясно на какво се дължи тя.
-Бека просто давай направо.Кажи каквото имаш и ме остави.
-Бременна си с момиче,Рейвън.Една малка наследница на вампири и върколаци рано или късно ще се появи на този свят,а ти се отнасяш с такова пренебрежение към нея.Егоистка.
Момиче.Момиче.Момиче.
"Овладей се,Рейвън."
-Благодаря ти,че реши да ме оповестиш за този факт,но истината е че не само аз имам вина.Брат ти също.
-И ти и той сте пълни егосисти,идиоти и какво ли още не.Може би затова съдбата ви събра-за да разберете,че всеки от вас трябва да направи жертви в името на другия.Но какво знам аз,малката Ребека,за живота?Живяли сте повече от един век на тази земя и не можете да проумеете единствената истина,че съюз между двата вида може да има.Стига както едните,така и другите да бъдат склонни на компромиси.
-Не желая да те слушам повече.Отивам при него.
-Върви.И хубаво си поговори със стария вълк.
Стария вълк.Макар да не исках да го призная,в думите на Бека имаше смисъл.Дали исках всичко да приключи? Да.Дали можех да го направя? Разбира се,че не.Влязох в стаята при Хънтър и го заварих да се облича.Превързаните му рани приковаха погледа ми.Този път той ме погледна по-различно.Строгите му черти на вълк сякаш бяха изчезнали.
-Не стой на вратата.Ела при мен.
Бавно се доближих до него.Вълкът седна на леглото и ме прикани да направя същото.
-Съжалявам,Хънтър.За всичко.
Той ме прегърна.Дръпна ме толкова бързо,че нямах време да реагирам.
-Аз съм виновен,Рейвън.Можеш да ме виниш за всичко.
Положих глава на рамото му:
-Помислих,че съм те убила.Ти падна в краката ми и...
-Тихо,принцесо.Всичко мина,все още съм цял.
-Аз не съм принцеса,глупчо.
-Ти си просто Рейвън.
Това,което бяхме направили преди дори не знам колко време,сякаш се беше изпарило.Заличено и заместено от нещо много по-хубаво.Докато бяхме в стаята,му признах колко много съм сгрешила като съм скрила плановете си от него.Обясних и за Драго...слава на Седемте,успяхме да се разберем.Хънтър естествено също се извини задето едва не ми строши гръбнака в стената.
-Когато съм в тази си форма,ми е доста трудно да разсъждавам трезво.Безграничната ярост,която изпитах допълнително допринесе за реакцията ми към ситуацията.
-Щом хвана оръжията си,вече съм друга.Унищожител,убиец каквото искаш го наречи.Но това е природата ни.
-И не сме способни да я подтискаме.
-Но можем да я усъвършенстваме.
Той ми се усмихна.Обичах тази усмивка.Отвърнах му със същото,само че зъбите ми се заостриха.Хънтър се изсмя:
-Гладна ли си?
-Не,защо мислиш така?
-Зъбите ти.
Бутнах го на спалнята и двамата се затъркаляхме в чаршафите.Пръстите му започнаха да ме гъделичкат по цялото ми тяло,а аз се смеех като луда.Щом се омотахме достатъчно,Хънтър спря и докосна косата ми.Очите му огледаха лицето ми.
-Толкова си красива.
Макар реално да изглеждах като зомби,за него си оставах такава.
-Добре,че поне един от нас е,но се надявам дъщеря ни да има твоите очи.
Той ме погледна с изненада.Повдигна веждите си и рече:
-Дъщеря? Откъде знаеш?
-Ребека ми каза.
Усмивката му стана двойна.Вдигна ме от леглото на ръце и започна да ни върти из стаята с чаршафите,омотани около двама ни.
-Ще бъда момичешки татко!
Започнахме да се смеем още по-силно от преди.Хънтър буквално не можеше да си намери място.
-Казва се женски татко,Хънтър!
Вълкът сияеше.Остави ме на леглото и приклекна пред мен.Докосна леко корема ми:
-Обещавам да се грижа добре и  за двете ви.
-Обичам те.
Рядко казвах тези думи.Защото за мен те бяха толкова свещени колкото е оръжието за унищожителя.

~Серина~
Усетил че нещо не е наред с Рейвън,брат ѝ се свърза с мен,макар и със закъснение.Тази връзка ме дразнеше,защото като нищо той ей така влизаше в главата ми.
"Имаше смущение в сестра ми...почти не я усещах.На какво е подложена този път,Серина?"
Не можех да му призная.Веднага щеше да ни заплаши,че лично ще дойде да я вземе.А в момента не исках това.
"Имаха малък спор с Хънтър.Нищо особено."
Кръв се лееше по пода,няма що.
"Един малък спор с Хънтър не би я извадил от равновесие."
"Напоследък сестра ти бързо го губи."
Нотка на ярост се чу в гласа му.
"Подиграваш ли ми се,принцесо? Или просто решаваш да прехвърлиш лошото си отношение към Рейвън на мен?"
"Не съм никаква принцеса,Джордан."
"Имаш кралско у себе си,усетих го когато бяхме в апартамента ми така че не се опитвай да отричаш."
Трябваше да спра да говоря с него.Не исках да си спомням за случилото се там...и как на другата сутрин се изнизах от дома му като уличница.Макар да спяхме в две отделни спални имах чувството,че ме наблюдава.
"Искаше да знаеш как е сестра ти,нали?Е,всичко с нея е повече от добре,можеш да дишаш.А сега ме остави."
"Предай ѝ,че след по-малко от седмица заминавам.Трябва да се върне удома."
"Ще ѝ кажа.Само,че не гарантирам да се върне абсолютно навреме."
"Погрижи се  да го направи."
"Не съм от вашите,че да ми нареждаш."
"Ти си наполовина от моя вид."
"Ще ти прекърша врата."
"Ела в двореца ми,вълче.Направи го."
"Защо ти не дойдеш?"
"Имам задължения,които не търпят отлагане,Серина."
"Нали си принц-никой не може да те спре."
"Теб също никой не те спира."
Напротив.
"Желая ти хубав ден."
Джордан не изрече и дума,но сякаш можех да чуя мислите му.Последния път,когато говорехме аз го предизвиках.Сега той ми го връщаше,но разликата е там че няма начин да му се вържа.
Вълче.Ако не бях изпила алкохола онази нощ със сигурност щях да си тръгна оттам.Само че...да разкрия уязвимата си страна пред някого ме караше да бъда по-силна.