"Безмилостна кралица"

Глава 55

                             ~Драгомир~
Рейвън застина.Не проронваше и дума,само ме гледаше стреснато.Премигна няколко пъти и отстъпи назад:
-Аз,аз...
За пръв път откакто я познавах,тя не знаеше какво да каже.Дръпна се още от мен и се обърна да си ходи,но я хванах за лакътя точно навреме:
-Не бягай,а ми отговори.
Очите ѝ промениха цвета си.Усещах как започваше да трепери.
-Остави ме...моля те.
Тя се измъкна от мен,метна кожуха на земята и се затича към замъка.Естествено,че щях да я последвам.Миг преди да затръшне вратата под носа ми,успях да нахлуя в стаята ѝ.
-Махай се!Изчезни оттук!-в ръцете си държеше два огромни пистолета,насочени към главата ми.
-По дяволите,искам само да поговорим!
-Излез оттук Драгомир,или ще извикам брат ми,който и без това ти е вдигнал мерника!
Разбира се,че принца не одобряваше такива като мен.Но и той си имаше свои минуси.
-Мислеше,че няма да разбера?Усетих промяна в теб още при първата ни среща.Наблюдавах те изключително внимателно...помниш ли какво ти казах в самолета?
Тя всеки момент щеше да се разплаче.По дяволите:
-Това,което се случи на идване затвърди всичките ми подозрения.Докато те носех към колата нещо премина през мен и...Рейвън,кой е бащата?
Беше готова да натисне спусъка.Пристъпих крачка напред:
-Остави пистолетите и нека да поговорим.
-Нищо не разбираш!-викът ѝ ме прониза,като следващите думи вампирката изговори тихо-Животът ми е в опасност,а за капак и това!-тя посочи мен:
-Бъркаш ми в старите рани,Драгомир!
Въздъхнах.Тази унищожителка щеше да ме съсипе.
-Как така животът ти е в опасност?
-То ме убива,Драго.Бавно ме умъртвява с всеки изминал ден.Бавно,но сигурно.
-Защо тогава не го махнеш!
Една сълза се търкулна по лицето ѝ.Тя свали постолетите и се подпря на масата.
-Не мога.Вече е прекалено късно.Ако...ако се оттърва от него,повече никога няма да мога да...
Сълзите ѝ рукнаха.Ако някога съм знаел,че ще я видя така разплакана и сломена,никога нямаше да повярвам.Приближих се и понечих да я докосна.
Тя седна на земята и подпря ръце на пода.
-Искаш да ми кажеш,че ще задържиш това бебе,само за да умреш накрая?
-Да.
Седнах до нея.Рейвън се обърна към мен:
-Не искам да казваш на никого за това.
-Ти си кралицата на Вампирия!Още на коронацията ти всички ще разберат какво се случва.А дотогава ще трябва да намерим някакъв лек.
-Това няма как да стане Драго.Всичко е обречено.
Тя придърпа пистолет от масата и загледа оръжието.Натисна едната му страна и оттам се показа малко острие на нож.Прокара го през дланта си и го подаде на мен:
-Кръвно обещание.Точно каквото е направил Владимир.
-Не,няма да те оставя да умреш.Не мога да го позволя.
Очите ѝ почервеняха.
-Готова си да захвърлиш всичко,нали?В името на наследника си.
Кимна.
-Заповядвам ти.Искаш или не.
Очите ѝ станаха светло сини,почти бели.Тежкия грим се беше размазал на места.Бях объркан до мозъка на костите си.Не можех да я оставя да умре.Не и след всичко.
Тя сграбчи дланта ми и ме поряза.Кръвта текна и тя сключи дланите ни.
-Повтаряй след мен-Аз Драгомир Владиславов,върховен черен унищожител и покорен слуга на моята кралица се заклевам да спазя всяко обещание и нареждане от нея.
-Рейвън...Защо винаги прибягваш към насилие?Кого залъгвам,аз върша абсолютно същото.
Повторих думите ѝ.Тя стисна силно дланта ми и след това я пусна.Изправи се и се върна обратно в бянята.Последвах я.Беше се подпряла на мивката:
-Мириса на кръв ме изнервя.
Ето защо бокалите ѝ винаги оставаха пълни.
-Иди в леглото.Емоциите ти се струпаха прекалено много днес.
Лицето ѝ излъчваше отпадналост.Тя премахна грима си и се огледа в огледалото.Толкова различна от преди,толкова неразпознаваема.Някога русолявата ѝ коса се ветрелееше при всяко движение,дълбоките ѝ очи излъчваха увереност,а тялото ѝ притежаваше извивки на богиня.От това не бе останало почти нищо.Сякаш чула мислите ми,тя започна да сваля горните  си дрехи като ги мяташе във ваната.Щом остана само по ботуши и широка дълга блуза,ми нареди да изляза.
-Ще се примириш с това?Няма да се бориш срещу него,така ли?
Крива усмивка се появи на лицето ѝ:
-Може би вече силите ми се изчерпаха за битки.Вероятно...това ще е последната ми война.Със самата мен.
Дръпнах я в силна прегръдка.Зарових пръсти в косата ѝ като прошепнах името ѝ на родния ми език.Равена.Тя не се отдръпна,само обви ръце около кръста ми.Усещах колко слабо е тялото ѝ.
-Ще те занеса в леглото.
Рейвън просто кимна.Взех я на ръце и я отнесох под топлите завивки.За по-малко от пет минути,изпадна в дълбок сън.Толкова дълбок,че тялото ѝ едва се надигаше от поемането на въздух.Излязох от стаята и се върнах в моята.Изкарах три бутилки водка и започнах да наливам в чашата си.Исках да пия,за да забравя.Исках да забравя какво бе преди век и половина и какво ще бъде след още толкова.Защото макар да изгубих всякаква връзка с нея след напущането на Академията,това което изживявах с Рейвън в момента,си струваше всичко.