"Безмилостна кралица"

Глава 73

Гледах Ярослава в очите и я убивах с поглед.Тя от своя страна не отстъпваше и цветът на очите ѝ преливаше между червено,черно и синьо.Брат ми беше неотлъчно до нея и съдейки по изражението му,беше доволен от развоя на събитията.Всички останали вампири бяха привикани отново в тронната зала и заобиколени от стражите на Ярослава,всички до един облечени в бели кожени дрехи,а отличителните ѝм сини очи като небето през ясен ден,следяха зорко всяко движение.
Застанах пред трона си,на който седеше Ярослава.Драгомир бе плътно до мен и усещах напрежението,струящо от него.Под бойния си костюм той криеше оръжия,които не се забелязваха.Пристъпих към трона,изпълнена с такава злоба,че ми идеше да разкъсам всичко живо пред очите ми.Усещах погледите на останалите вампири право към мен,очакванията на всички от мен.Затаих дъх и успокоих съзнанието си.Звяра в мен искаше отмъщение,желаеше да излезе на бял свят,само и само за да го потопи в кръв.Душата ми копнееше за отмъщение, цялото ми тяло бушуваше в ритъма на идващата битка.Ярослава нямаше представа срещу какво се изправя.Драгомир бе като сянка зад мен,сянка,толкова смъртоносна,че с поглед повличаше всичко живо към гибелта.Ярослава ме гледаше с кървясалите си и едновременно с това небесно сини очи,които излъчваха презрение и нито капка страх.Джордан,от своя страна,обходи тялото ми с поглед,по който знаех,че едва ли си мисли нещо хубаво.Моят брат...близнакът ми,с когото бях неразделна.Всъщност този мъж изобщо не е бил мой брат.Питах се дали е знаел какво съм и дали изобщо не съм неговата сестра,а експериментът в епруветка.Арабела ми беше отредила жестока съдба-но аз бях израстнала в свят на смърт,кръвопролития и интриги.Като принцеса на седем клана,имах пълни правомощия над Вампирия.И най-важното-бях потомка на Арабела,най-могъщата от нашия вид.Щях да докажа на какво съм способна в дуелите.
В битка от такъв тип имаше само два изхода-или аз побеждавах,или Вампирия щеше да падне с мен,да потъне в кървища и да бъде затрита от света завинаги.Защото ако аз не я управлявах,никой нямаше.Ярослава се изправи и процеди през зъби:
-Готова ли си да загубиш,принцесо на мелезите?Да опозориш и последната част от себе си,вместо да умреш доброволно?
Изгледах я с вълчи поглед,яростни очи и се озъбих,разкривайки издъжените си зъби:
-Да видим колко ще понесеш преди да се молиш в краката ми да ти изтръгна гръкляна вместо да те предам на Краля на върколаците за закуска,принцесо Ярослава,изменница на руския клан.
Тя пристъпи и рече:
-Второ ниво от дуела на Арабела-Стаята на кошмарния Ад.Нека видим коя ще оцелее и коя ще се предаде първа.
-Не забравяй,Ярослава,че аз идвам от Ада.Нищо не може да ме уплаши.
Тя изсъска насреща ми и след минути бях обградена от седем нейни войници,които ме отведоха в катакомбите на замъка на дявола.Това изпитание изпитваше нервната система,психиката дори на вампира до краен предел.По-нисшите вампири,преминали през този Ад, рядко успяваха да не се поддадат на кошмарите,които виждаха там и които им се случваха.Аз бях боец.Не можех да се страхувам.Или аз,или нищо.
Озовахме се в катакомбите,където арената вече беше подготвена,Лабиринтът, който щяха да ни пуснат бе толкова объркващ съзнанието,а и течността,която щяха да ни влеят,за да изпитат издръжливостта ни,щеше да накара мен и Ярослава да изпаднем в нещо като транс.Не за пръв път бях изпитвала подобно чувсто-в Академията за вампири такъв вид упражнение,ако можеше да се нарекат по такъв начин,бяха редовна практика.Особено ако си кралската дъщеря...
Всичко около нас пустееше и тъмнината беше почти непрогледна.Чух запалването на няколко факли в седемте ъгъла на залата и усетих присъствието на някакво чуждо за мен същество.Вдишах по-силно-миришеше на куче,но не просто обикновено куче,а вълк.Върколак.
Сърцето забумтя в гърдите ми щом пред нас се разкри окован в диамантени вериги грамаден сивкаво-кафяв вълк.От устата му течаха лиги,В очите му не беше останало нищо повече от първична ярост.Спомних си за уроците в Академията и как в старите и дебели учебници пишеше,че ако задържиш един върколак достатъчно дълго в животинската му форма, окован във вериги,особено диамантени,бавно унищожаваш човешката му природа.Този вълк не беше тук от скоро-и как по дяволите се беше озовал на това място?Това ме накара да се обърна към Ярослава,която вървеше наперено към животното и когато бе достатъчно близо до него,извади диамантен меч и посочи към вълка.Яростта на животното в миг се изпари и то легна на земята с глава между лапите.Тя го беше опитомила.бе накарала гордия вълк да ближе краката ѝ.
-Запознай се с Таркас,един от водачите на вълчите племена в Русия и мой най-покорен слуга.Част от колекцията ми вълчи войни.
Вълкът ме изгледа с човешки очи този път и осъзнах нещо-нападенията,които се случваха в Сибир,бяха свързани с това.Тя не просто навлизаше в Сибирските вълчи територии,за да се споразумее за мир-тя избиваше населението или го колекционираше,за да създаде армия от върколаци,подчинена на вампир.Такова нещо не беше постигано никога,дори и от Арабела.
Вдигнах главата си и огледах войниците от Бялата орда,които ме съпътстваха до тук:
-Ти си болна,Ярослава.Обезумяла от желанието си за власт-тя вдигна диамантения меч към мен-...Руският клан разполага с най-добрите войни на Арабела и Игор от векове и ти си решила да пренебрегнеш толкова силни войни,доброволно да ги караш да умират,за да може да подчиниш вълците със сребърните си вериги.Ти си чудовище,долно и пошло чудовище.Ще си заслужиш всички страдания.
Вампирката нареди на мъжете си да издигнат лабиринта до седмо ниво-най-тежкото.Стиснах зъби и след минута-две пред мен се появи Тесара с два бокала в ръка.Как се появи толкова незабелязано?В погледа на унищожителката се четеше страх.Дали Зандриел беше добре?Пропъдих всички негативни мисли от главата ми.Ярослава се доближи до нас и грабна бокала от ръцете на Тесара по груб начин.Унищожителката не обърна внимание на тази грубост:
-Течността в бокалите ще ви накара да забравите всичко от външния свят,освен себе си.Ще прониже ума ви като стрела,която ще стигне до сърцето.Преминете ли успешно Стаята на страшния Ад на Арабела,третото ниво на изпитания ще ви очаква.Ако загинете...-Тесара каза с твърд глас-...умрете с чест или в агония.
Двете с Ярослава надигнахме бокалите и пърливата течност опари езика ми,прогори гърлото и органите ми.Всичко в мен се замая,мозъкът ми се превърна в течно олово.Чух щракването на вериги и вече знаех какво предстои.Докато бяхме в стаята-лабиринт,не само кошмарите ни щяха да ни преследват.
Вълкът в диамантени вериги щеше да ни преследва като плячка веднага щом надушеше кръвта ни на вампири,кръвта на поробителя- вдишах дълбоко и се впуснах в стаята на кошмарите.Чувах Ярослава зад мен и след миг разяреният вълк скочи на краката си,задраска по мрамора и сега аз бях плячката.Ярослава също.Но дали той щеше да преследва първо нея,заради оковите, които му беше сложила,или желанието му да убие мен,кралската дъщеря,щеше да надделее?Нямах време да мисля.Спуснах се напред като в мъртвешки океан,осеян с тъмнина и кошмари.Надявах се да не видя нито едно познато същество.

*Здравейте на всички мои читатели,които макар и прекалено дългото ми отсъствие,не са се отказали от книгата за Рейвън и нейните битки.Колкото и да се опитвам да се оправдая за дългото ми отстъствие,човек понякога изпада в дупка,която го отдалечава от нещата,които обича-мен именно от писането.Завръщам се с нови сили и се надявам да продължите да ме подкрепяте както преди!Ще ви бъда много благодарна.Споделете ми в коментарите как сте,какво четохте през времето,когато Рейвън се беше изгубила...интересно ми е.Благодаря още веднъж,че сте тук!*