"Безмилостна кралица"

Глава 78

     ~Хънтър~
Вълкът бе в стихията си.Оставих го да завладее тялото ми и да ме погълне целия.Човешкото в мен изчезна като разпилени във въздуха прашинки.Нямаше път назад и знаех,че ще довърша този вампир.Щях да го убия,щях да го разкъсам,да го унищожа.
Твоята Рейвън е мъртва.
Джордан извади два дълги меча от колана си и захвърли наметалото си. В очите му се виждаше само желанието за кръв и смърт.Той не бе същия,не бе на себе си.Съвсем друг вампир стоеше изправен пред мен.Походката му,начинът по който очите шареха,въобще дори дишането му беше различно.
Озъбих се насреща му и изревах:
-Не можеш да убиеш Рейвън,тя е твоя сестра и единствена по рода си!
-За едно нещо си прав тук,върколако-тя наистина е единствена и то с това,че е смеска между човек,вълк и вампир.Истински мелез,създаден в епруветка,експеримент на лудата Арабела,моята обична баба.
-Такъв мелез не може да бъде създаден!-замахнах към него с лапа.
-О,повярвай ми,възможно е.Рейвън е отличния пример за това.
-Къде е тя?-изръмжах.
-Мъртва.Тялото ѝ се разлага под замъка,само̀ и намушкано с любимите ѝ оръжия.
Кръвта ми кипна.Сърцето ми прескачаше като полудяло:
-Убил си собствена си сестра,нещастник такъв!Най-вярната и истинска сестра,която си можел да имаш! Тя жертва живота си за теб,за семейството си,за целия народ! А ти я предаде все едно е едно нищо и никакво същество! Позорен срам за вампирската нация си ти,принце Джордан.Помни думата ми,няма и ден да мине в който да не съжаляваш за смъртта ѝ.Лично аз ще ти отнема всичко,което обичаш!
Замахнах към него и го съборих на земята.Усетих нещо лепкаво по лапата си и щом я вдигнах,тя бе опръскана с кръв.Погледнах Джордан и там,през половината от лицето му,минаваха моите нокти.Резките бяха толкова дълбоки,че кръвта шуртеше бясно от тях.Джордан се изправи,покри с длан лицето си и ме погледна изплашен и разярен едновременно.
-Ще гориш в Ада с нея.И ти,и тя както и Сиара!
Козината ми настръхна щом чух името на дъщеря си.Слава на Великите вълци тя бе в безопасност при Бориван и Серина.Знаех,че той ще ги защитава от всичко.
-Ще те убия,Джордан. Ще убия и теб,и малката никаквица Ярослава.Ще изтръгна гръкляните ви и ще ви хвърля на вълците си!
Посегнах отново към него и двамата се впуснахме в дълга битка без победител.Макар кръвта обилно да течеше по него,Джордан не се отказваше и не спираше да атакува,парира и контраатакува.Беше много повече от битка за надмощие-това между нас бе онзи реванш,който той ми обеща преди толкова месеци.Реванш,който обаче нямаше да завърши добре за никой.