"Безмилостна кралица"

Глава 22

~Замъкът на вампирите~
Рейвън

Събудих се със зверски болки в
стомаха.Всичко ми се въртеше,а очите ми бясно променяха цвета си.Усещах ребрата ми сякаш да се разместват.Изправих се трудно ,но успях да се добера до масата,на която имаше шише с алкохол.Взех го и в момента,в който питието докосна гърлото ми,започнах да повръщам.Строполих се на земята.
-Бях наред,какво ми става отново?
Забих нокти в земята и се подпрях на крачетата на масата.Ръцете ми трепереха.Вените ми пулсираха под кожата.Беше ми време.
Сърцето ми започна да тупти по-бавно.Зрението ми се замъгли.Усещах старата кръв от стомаха ми да се стича от устата.Щях да се простя със живота си върху мрамора.
Извиках.Втори път.Никой.И всичко спря.

~~~~~~~~~~

-Грижи се за нея.Ще замажа положението пред клана,но разчитам на теб да я закараш до Хънтър невредима.
-Всичко ще е наред.
Познати гласове.Серина.Джордан.Заедно.Как?
Отворих очи и видях близнака ми да ме гледа.
-Джорд...и.Къ...д...е сме?
Брат ми се наведе и ме прегърна:
-Намерих те в стаята, обляна в кръв.Нямам си представа какво се е случило,но сега заминаваш със Серина при Хънтър.Багажът ти е в колата.
Рязко ми дойде силата :
-Изкарай джипа ми.Не искам да ходя никъде с нея.
Серина ме спря:
-Накрая на града сме,Рейвън.Искаш или не,тръгваш с мен.
Облегнах се назад в седалката и рекох:
-Добре.Джордан,кажи на поданиците ни за споразумението.И кажи на Ник да...
-Пести си силите,сестричке.Ще те чакам.
Той  ме прегърна.После погледна към Серина с умилен поглед:
-Внимавайте.Карай внимателно.
Тя му кимна.Потегляйки от това място,с прегракнал глас я попитах какво прави тук.
-Хънтър ме изпрати по работа.
-А как откри брат ми?Или той откри теб?
-Рейвън,заспивай.Преди часове почти не загина.Джордан едва те закрепи.Пътят е дълъг,така че те съветвам да поспиш.
-Нали няма да ме удушиш?
Тя се засмя:
-Няма.Спи спокойно.
Отпускайки се в седалката,веднага се унесох.Знаех,че ако съм с Хънтър ще бъда по-добре.

••••••••••••••••••••

-Наближаваме замъка.На половин час път сме.Махни всички стражи и се подготви да я пренесеш.
Рязко бях изтръгната от съня си.Огледах се около мен.Серина разговаряше по телефона.Попитах:
-Толкова ли сме близо?С колко км в час  караше,Серина?
-Пътуваме от доста време,Рейвън.А ти спеше, така че.
Стомахът ми се надигна.Мамка му.
-Сери...Серина спри...
Преди да се усетя,се наведох напред и изповръщах всичко.Серина извика името ми.Усетих ръцете ѝ върху раменете ми.
Миг след това се изправих назад и видях огромни бели фарове.Чух Серина да псува до мен и последното нещо,което помня ,беше как колата поднася настрани.Последваха редица въртения и накрая силен удар ни спря.
Погледнах окървавеното лице на Серина и изпаднах във безсъзнание.