"Безмилостна кралица"

Глава 93

~Серина~
Докато Бориван се преобличаше за първите сутришни тренировки,аз се забавлявах със Сиара в нашата стая.Ребека сподели единствено на мен,че би искала да остане насаме със себе си и напълно я разбирах.За съжаление тя носеше прекалено много товар на плещите си с цялата грижа за детето,а ние по-големите просто разчитахме на нея и в стремежа си да опазим и двете,забравихме че тя също е дете.Затова щом се появи на вратата ми тази сутрин със Сиара на ръце и заяви,че ще потича в гората заедно с други от глутницата,кимнах и взех малката от нея."Не мога да открия Рейвън и Хънтър никъде.Затова дойдох тук",беше казала.
В интерес на истината никой не можеше да ги открие.Опитах се да се свържа с Хънтър по менталната ни връзка,но единственото,което ме посрещна,бе тъмна стена.Непробиваема тъмна стена.
Сиара обикаляше покоите ми и вземаше дрехите на Бориван от леглото като ги разнасяше по пода и се смееше.Обожавах този смях до болка.Русолявата ѝ коса,сините очи и вече избиващите ѝ малки зъбки я правеха да изглежда толкова миличка и едновременно с това можех да усетя присъствието на майка ѝ по погледа и действията ѝ.Сякаш при бременността беше попила абсолютно всичко от Рейвън.
След поредния опит на Бориван да облече тренировъчния си панталон на спокойствие,той погна Сиара из стаята,издавайки ръмжащи звуци и разкривайки удължените си зъби по един особено смешен начин.Държеше се като Големия лош вълк,а племенницата ми играеше ролята на Червената шапчица,която по-скоро му се смееше,отколкото да показва някакви признаци на страх.Загледах се в тях и сърцето ми сякаш се стопли.Значи това бе да имаш семейство.Радост,обич,немалко трудности и разбира се щастливи мигове.Семейството беше отговорност.Семейството беше всичко.
-Хванах те,малка вампирке!-Бориван грабна Сиара в мечешка прегръдка и двамата се претърколиха по пода.Той я вдигна на ръце над тялото си и започна да имитира самолетни звуци:
-Внимание,внимание,Еър Сиара каца на пистата!
Детски смях се разнесе из помещението и аз реших да се присъединя към забавата като грабнах Сиара от ръцете му и я понесох из въздуха.Бориван се надигна светкавично и ни обгърна в силна прегръдка.
-Моите принцеси,Серина и Сиара.
Бориван ни удостои с целувки по челата и аз вече съвсем се размекнах.Удивителна беше промяната от снощи,когато се държеше като побесняло диво животно,а сега беше кротък и така възпитан.Може би Кървавата луна започваше леко да избледнява.
На вратата ни се почука.Усетих миризмата на Рейвън:
-Влез!
През вратата пристъпиха два дълги крака,обути в черен кожен клин и ботуши до коляното,също от кожа с остър посребрен връх.На кръста ѝ висеше колан със сребърен камшик на него,а на черния корсет бе пришита нашивка на Елитните черни унищожители.На врата ѝ лежеше сребърно колие във формата на полумесец,а косата...косата ѝ беше възвърнала предишната си дължина,цвят и блясък.Очите ѝ бяха по-светло сини откогато и да е било.Пред нас стоеше онази непокорна и властна вампирска наследница,която познавах преди световете ни да се сблъскат.
-Рейвън,какво се е случило с теб?-Бориван прегърна детето една идея по-плътно до него.
Тя премести сините си очи към него и,в името на Кървавата луна,представих си как изрича думите "Остави дъщеря ми,мръсно куче" с онази омраза,която таеше към вълците преди да се запознае с Хънтър.Но вместо хаплив език и заплашително отношение,тя се усмихна,подпря се на рамката на вратата,разкри издължените си зъби и рече:
-Тази гледка е по-захаросана и от най-сладкия пай.
Аз неволно поставих ръка на корема си и Бориван я закри с неговата.
-Я виж ти,нейно превъзходителство явно е решила да се събуди от зимен сън.Изглеждаш досущ като готова за бойното поле-мъжът до мен присви очи.
Рейвън се доближи до нас,взе Сиара от ръцете му,постави целувка на бузката ѝ,и докато Сиара оглеждаше колието ѝ,тя погледна надолу към Бориван и рече:
-Добре ще е да си научиш на приличие пред кралските особи.Сложи си гащите,Бориван,и отивай да тренираш.Възнамерявам да те победя на тепиха днес.
С този сериозен и заядлив тон,схватката беше в кърпа вързана,особено след последвалото мълчание.Само че,двамата се засмяха гърлено и аз се успокоих,че няма да се изкормят взаимно.Поне засега.
-Хънтър ще се занимава със Сиара днес,и без това не желае никой да го тревожи.
-Успя да изцедиш силите му и го оправдаваш така?-Бориван закачливо намекна.
Рейвън повдигна едната си вежда:
-Не аз се натисках с вълк в тронната зала посред бял ден-намигна му и оповести,че до половин час ще го очаква в залата за тренировки и изчезна нанякъде.
Бориван се изпъна и понечи да захвърли панталона си към вратата.
-Тази вампирка! Разбирам какво е привлякло Хънтър към нея,ако е изглаждала по този начин преди,би било адски трудно да не се изкушиш.
-О,нима? Ти би ли се изкушил от това?
С едно дръпване на колана,се оттървах от кимоното си,оставайки само по бельо.Очите му потъмняха до неузнаваемост и ме бутна към стената.
-Студено ми е така!-възроптах срещу прекия контакт между голия ми гръб и стената.
-Увий краката си около мен и няма да ти е толкова студено.
Стегнах тялото си около неговото,като не му давах директен достъп.Зъбите му зашариха по кожата ми:
-Тя ще те чака,трябва да вървиш.
-Моля те,принцесо,искам те за още пет минути преди да се върна обратно към реалността.
-Бориван,аз...
-Умолявам те,любима...
Той захапа нежно сгъвката на врата ми и още по-бавно намери мястото си между краката ми.Потръпнах от заливащите ме емоции.
-Днес не съм пила отвара,така че моля те бъди внимателен.
И той беше.Бавно и тежко,телата ни се сливаха в блажен танц на удоволствието.Толкова добре си пасвахме двамата с него.
-Миличък,забързай темпото-предизвиках го и тези пет бързи минути се превърнаха в час удоволствие на килима.Когато и последното му изръмжаване отекна в мен,той се надигна и рече:
-Ако оцелеем след тази битка,Серина,ти ще станеш моя жена.Помни ми думите.Колко благодарен съм,че бе изпратена в живота ми.Обичам те.
Избухнах от щастие.
-Аз теб също,Бориван.Завинаги.
А завинаги беше доста дълго време.