"Безмилостна кралица"

Глава 13

Намерих се заспала на края на леглото.Тялото ми цялото бе изтръпнало,а ужасно главоболие ме бе налегнало.Изправих се и изругах.Бях адски гладна,а ядох едва вчера.Що за апетит е това?
Нахлузих черни дънки,блуза в същия цвят и едно късо яке.Понечих да взема ботушите си,но краката ми бяха подути.
Наведох се:
-Защо по дяволите се чувствам като човек?
Слаба.Безпомощна.Никаква.
В крайна сметка просто обух ниски кецове и излязох от покоите си.
Запътих се към тронната зала,но брат ми ме призова.
"Ела в кабинета ми.Спешно е."
"Първо кръвта и след това новините."
Заглуших думите му в главата си и щом пристигнах в залата с кръвните банки,веднага си взех три.
Качих се на моето място,високо в двореца и застанах на един от прозорците.Отворих банките и в продължение на около час успях да пресуша двете.Вкусвайки третата,стомахът ми се обърна и повърнах.
-По дяволите!
Ядосах се адски много и почистих след себе си.Наясно бях ,че не съм вред.Знаех това.Но ми беше изключително тежко да го чуя от друга уста.Рейвън,повалена от простичък куршум.Баща ми би казал,че една унищожителка не трябва да се прекланя пред абсолютно нищо.Дори  и олово в сърцето.
Слязох обратно при брат ми и той ме изгледа:
-Смятах че след петдневния ти сън ще изглеждаш по-свежа,но явно напразно съм се залъгвал.
Тупнах на дивана му:
-Пет дни казваш,а?
-Правилно ме чу.Не мръдна изобщо докато спеше.
-Ето защо имам дяволски апетит.И въпреки това после връщам цялата кръв.
Той ме изгледа притеснен.
-Загубила си тегло,сестро.Преди изглеждаше по-добре.
-Майната му на всичко.И ти би изглеждал така ако шибания куршум бе влязъл в сърцето ти.
-Точно така.Но не разбирам защо по дяволите си използвала онези неща.
Говореше за спринцовките.
-Организмът ми е слаб,Джордан.Трябва да се подсили.
Той се изправи от бюрото си:
-Количеството ти намаля.Добре е да помислиш,че си само на около триста години,а тази течност не се използва туку-така.
Очите ми почервеняха:
-О не ми изнасяй лекции,ако може.Все още имам глава на раменете си.
Той извади бял плик от шкафа си и ми го подаде.
-Скоро може и да нямаш.
Посегнах към него бавно.Разкъсах опаковката и първото ,което видях бе печата на вълците.
"Хънтър",помислих си.
Минах през текста.
Той ни призоваваше в замъка Раскар след два дни.Изрично бе подчертал,че желае да ни види в пълен състав.
Обърнах се към Джордан,който търкаше слепоочията си:
-Толкова скоро?Защо?
Той изпъшка:
-Писмото дойде ден след като ти заспа.Кое му е скорото?Очакваше се.
Облегнах се на дивана и вдишах дълбоко:
-Изморена съм.Прекалено много.Не желая да присъствам.
Джордан се напрегна:
-Рейвън,ти знаеш ли коя си?Наясно ли си с каква мощ разполагаш,сега когато короната ще бъде в твоите ръце?Мислела ли си по въпроса?Та ти си главното действащо лице в момента,сестричке.Ти си тази,която трябва да покаже на вълците от какво е нужно да треперят.
Кралица.Тази дума ме подлудяваше,отчайваше, но и окуражаваше. Изправих се и скръстих ръце:
-Кажи на Ник,че заминаваме и да подготви самолета.
-Вече съм уредил всичко.
-Благодаря ти.Не знам как щях да се справя без теб.
Той дойде до мен и ме прегърна.Напоследък имах нужда от прегръдки.
-Ще те пазя с цената на всичко,Рейвън.Обещавам ти.
-На света няма по-голяма късметлийка от мен.
Бях благодарна,че имах брат си до мен.Без него,щях да се лутам без посока.