"Безмилостна кралица"

Глава 51

Паркирайки колата пред замъка,излязох колкото се може по-бързо от нея и отидох в спалнята на Хънтър.Празно.Върнах се в моята и набързо смених дрехи си,а на вратата ми се почука.Там беше Ребека.
-Знаеш ли къде е Хънтър?
Тя огледа ръцете ми:
-Бях сигурна,че това ще се случи.Защо отидохме там без да ни кажете?
-Ребека,попитах те нещо и мисля,че ще е добре да ми отговориш.
-Не се е връщал обратно в замъка.Потърси го в гората.
Спуснах се към вековните дървета в търсене на вълка.Главата ми все още беше замаяна,а да не говорим че корема ме болеше.Ще чувстваш болка на всяка крачка,каза тя.Е,добре.
-Хънтър? Хънтър къде си?
Виках го в продължение на половин час.Внезапно заваля дъжд.Седнах на тревата под едно дърво и зачаках.Светкавици пронизваха небето.Косата ми стана на клечки от водата,а дрехите ми започваха да подгизват.Огледах ръцете си от дланите до раменете-всяка руна бе по-красива от предишната.Стиснах юмруци и затворих очи.
"Моля те,върни се при мен."
Чу се чупене на клони.Погледнах напред и в далечината видях черната му козина.Ръстът му беше значително уголемен от последния път,когато го видях в тази форма.Или може би бях забравила за това?Бавно се приближих до него и го погледнах в очите-замрежени от отчаяние.Докоснах главата му и заговорих:
-Ще се справим някакси.
Той повдигна муцуна:
-Ще те загубя,Рейвън.Това няма как да го понеса.
-Остави песимизма настрана,ще се справя.Уверявам те,че ще успея.
Хънтър се озъби срещу мен:
-Не разбираш колко важна си за мен,нали?Бих дал живота си за теб,Рейвън.
-Не ми късай сърцето с тези думи.
Прегърнах врата му.Той постави главата си над рамото ми и се преобрази.Ръцете му ме държаха толкова здраво.
-Осъзнаваш ли какво ще се случи,ако ти...ще оставя трона ти празен.
-Никой освен мен няма да седне на престола.Или аз,или нищо.Помни ми думите.
-След като Джордан разбере за това,със сигурност ще обяви война-рече с насмешка.
Погледнах го в очите:
-Не искам никой да разбира за това.Най-добре ще е да оставим тази част в тайна.
-Каква тайна,Рейвън?Рано или късно всички от клана ти ще започнат да се чудят от кого е бременна кралицата ѝм.Освен това,бебето те прави по-уязвима.Лесно могат да те наранят.
Думите му ме прободоха като нагорещен меч.Слабост.Мразех тази дума.
-И двамата  отлично  знаехме,че рано или късно подобно нещо  щеше да се случи.Беше неизбежно.А относно тези,които прекалено любопитстват относно моето състояние...-обърнах му гръб-...в краката ми ще се лее тяхната  кръв.
-А представянето на Ярослава пред останалите кланове? Реакцията на всички,щом те видят...погледите ѝм ще търсят онзи до теб.
-Аз съм кралицата,Хънтър.Реши ли някой да ме предизвика-ще бъда безмилостна.
Хънтър ме огледа.В погледа му се четеше нещо,което досега не бях виждала.Страхуваше се,да-но това тук...беше различно.През всичкото това време,което прекарах с него осъзнах,че той беше като мен-обичаше своите,защитаваше ги,но с враговете си, бе безпощаден.Макар пред мен да снижаваше тона и държанието си,вълкът си оставаше вълк.
Бих дал живота си за теб.
-Хънтър,не искам да си мислиш,че съм беззащитна.Аз съм Рейвън,кралица Рейвън.
Ръцете му се затегнаха около кръста ми:
-Наясно си с факта,че съм ужасно покровителствен стане ли дума за теб.
Усмихнах се и повдигнах вежда:
-Понякога дори прекаляваш.
-Колкото и силна да е една жена,Рейвън,рано или късно среща някой по-силен от нея.Аз не съм тук,за да те спирам или ограничавам свободата ти,напротив.Все някога ще ти омръзне да се бориш и възроптаваш срещу всичко-повярвай ми.
-Откъде лъха тази мъдрост от теб?
Едната му ръка се премести на бузата ми:
-Спри с въпросите.Просто замълчи.
Очите му прескачаха от един цвят в друг.Плавно и красиво.Усмихнах му се:
-Обичам те.Зверски много.
Разкрих зъбите си и той прехапа устни:
-Сега предполагам,че ще ме захапеш?!
-Само ако искаш.
Дъждът се усили.Хънтър ме грабна на ръце,мина през гаража и оттам право в спалнята.
-Трябва да се преоблека,цялата съм подгизнала.
-Първо горещ душ.
Наистина беше горещ.