"Безмилостна кралица"

Глава 62

Седмицата на пристигането  на кралските особи официално започна.Очаквах много гости,а вълнението в мен граничеше с напрежение.Ден след като Драго и Джордан се върнаха от Замъка на вълците,Ярослава пристигна заедно с Валер  и около четиридесет вампири,събрани от цяла Русия.Всички до един изглеждаха като съвършени мутанти и се отличаваха адски много със своите забележителни размери и облекло.И всички до един отговаряха пред Драгомир.
Принцесата се движеше уверено сред моите поданици,а погледът ѝ шареше из заобикалящата я нова среда.Драго и Валер щяха да отговарят за нея,макар Джордан да предложи себе си на мястото на унищожителя,а Драго бе готов да отстъпи. В крайна сметка обаче,Ярослава склони и двамата с брат ми прекарваха по цял ден заедно.Аз и Драго обикаляхме по последните задачи и можех да се закълна,че напрежението щеше да ме изяде отвътре.Усетил това,Драго ме дръпна в склад за оръжия,докосна с длан лицето ми и ме целуна бързо още в момента,в който затвори и заключи вратата.
-Какво беше това?
Той облиза устни:
-Отпусни се,Рейвън,ходиш като мумия.Всичко ще протече идеално.
-Благодаря,че избра подобен начин да ме разсееш-отговорих саркастично.
Вампирът прокара пръсти през пусната си коса.Забелязах,че е нацъфтяла и рекох:
-Това дълго нещо не ти ли влиза в очите?
-Преди я носех вързана,но откакто съм тук все забравям.
Надигнах се на пръсти и едва доловимо докоснах устните му.Диханията ни се смесиха:
-Явно си прекалено разсеян,а?
Ръцете му обгърнаха кръста ми,доближавайки ме плътно до тялото му.
-Отново ли се опитваш да ме изтезаваш?Защото ако си готова,може да започнем още тук.
Ето колко му трябваше на един мъж да вдигне тестостерона.
-Не искам да чуват виковете ми в коридора.
-Няма такъв вариант.
Очите му блеснаха и зъбите му се удължиха.
-Просиш си го,Рейвън.
-А ти го искаш толкова много,нали?-прошепнах.
Едната му ръка светкавично хвана врата ми назад и след секунди той  бе обсипан с влажни целувки.С другата ме качи на масата и разчисти пистолетите разпилени по нея.Дръпнах блузата му нагоре и я метнах настрана,разкривайки изваяното в битки тяло.Легнах върху студения мрамор и дръпнах лицето му към моето.Издължените му  зъби дращеха по устните ми,по врата,по ключицата.
-Проклета ниска маса!-изруга вампира.
Извих се нагоре към него,така че да ни доближа максимално и миг след като  Драго махна панталона ми,процеди през зъби:
-Май трябваше да останем в спалнята.
-Не се разсейвай.
Продължихме със заниманията си още дълго време,докато на вратата не се потропа.Драго ме огледа задъхан:
-В крайна сметка те чуха.
Озъбих се и полуизправена на масата изсъсках раздразнено:
-Отпрати го и ела,още не сме приключили по дяволите.
Той се ухили,облече се набързо и щом отвори леко вратата,чух гласа на Хестън:
-Принц Джордан ми нареди да уведомя господарката,че до два часа в замъка ще пристигнат кралица Сахара и принц Сет от рода Кангаула.
Очите ми се изцъклиха.Драго погледна назад и след това отговори:
-Пригответе облекло на кралицата.След малко ще се върне в покоите си и искам всичко да е готово.
-Слушам сър.
Драго затвори и се върна до мен:
-Трябва да вървим.
Изправих се и облякох якето си.Нахлузих ботушите и рекох:
-Мразя те.
Той хвана ръката ми,дръпвайки ме към него.
-Моля?
-Мразя,когато следваш правилата.
Очите му смениха цвета си.Той се наведе и захапа врата ми.
-Сега ти ме изтезаваш.
Зъбите му се отделиха от мен и той облиза устните си:
-Ще трябва да си заслужиш удоволствието.
-И без това сега с идването на толкова вампири след няколко дни до такава степен ще се изморя,че няма да имам сила за нищо.
Той ме прегърна отзад и облегна главата си на рамото ми.Телата ни  още горяха от преди малко.
-Няма ли да дойдеш?-попитах тихо.
-Осъзнаваш,че ако още веднъж се съблечеш пред мен няма да те оставя намира,нали Рейвън?
Целунах го:
-Довечера.А сега върви.
Двамата се разделихме все едно нищо не се е случило.Аз отидох в стаята си и там ме чакаше дълга златно-черна рокля с черно наметало прикачено към нея.Платът бе полу-прозрачен и лек,а към тях на пухена възглавничка ме чакаха бежови токове с  камъчета по тях.Вдигнах косата си и я сплетох на няколко плитки,които после замотах като венец.Отгоре сложих малка тиара и се заех с грима.Едва доловимо червило,остра очна линия и лек блясък на скулите.На едната си китка сложих диамантена гривна,а щом погледнах към дясната осъзнах че още носех пръстена от Хънтър.
Обещание,бе казал той.
Свалих го и прибрах в шкафа.На негово място сложих пръстен с черен камък.Погледнах се за последно и излязох от покоите си като тръгнах към тронната зала.В едната си ръка се опитах да държа част от роклята,но просто не се получаваше.Ето защо я оставих да се стели зад мен.
Откакто се видях със Сахара  последния път,знаех че в нейно лице ще разпозная приятелка.Нямах търпение да я видя отново и се радвах,че тя и Сет ще са първите ми гости.
Джордан се появи облечен в черни одежди с изключение на червеното наметало влачещо се след него.Брат ми се бе издокарал доста.Но виждайки Ярослава час по-късно с него,ченето ми едва не увисна.Принцесата бе облечена в разкошна дълга рокля в цвят старо злато,а главата ѝ красеше лавров сребърен венец с ален  камък по средата.При всяко нейно вдижение роклята светваше на светлината-изглеждаше величествено,а по усмивката ѝ можех да твърдя че ѝ е харесало да види реакцията ми.Двамата се поклониха пред мен и тя рече:
-Изглеждате превъзходно,ваше величество.
-Не и колкото теб,принцесо.
Тя и Джордан бяха хванати за ръце.Брат ми видя,че задържах погледа си в преплетените ѝм длани:
-Сет и Сараха скоро ще пристигнат.Искахме да изглеждаме подобаващо за тях.
-Не сте сгрешили в избора си.
Ярослава се доближи до мен,а Джордан отиде до Валер.
-Притеснено ли ти е?-попитах.
-Толкова ли ми личи?
-Всичко ще е наред.
-Лесно е да го кажете,ваше величество.Вие сте свикнали с подобни празненства.
Ако  знаеше само какво ми помогна да се успокоя...
И като заговорихме за вълка...
Драгомир се появи в залата с графитено бойно официално облекло и червени кубинки,от които висяха вериги.Косата му бе пусната и прилежно пригладена,а на ръцете му лъскаха стоманени тежки пръстени,които с един удар можеха да разбият нечия физиономия.Очите му огледаха първо принцесата,а след това мен.Той целуна ръката ѝ  и направи комплимент на родния ѝм език колко съвършено изглежда.
Ярослава се усмихна:
-Но нека да си признаем,че от нашата господарка няма по-красива тук.
Вирнах брадичка:
-Някои вампири ослепяват с годините,скъпа ми Ярослава.За съжаление понякога без да са се насладили на абсолютно всички красоти по този свят.
Драго повдигна вежди,а Ярослава се прокашля:
-С ваше позволение,ще се присъединя към Валер и Джордан.
-Върви.
Драгомир застана на нейно място и тихо рече:
-Брутална както винаги.Отмъщаваш ми за днес ли?
Доближих се до него:
-Сам си го просеше.
-Ами посрещането?
-Върви да се притесняваш за друго.
Вампирът ме задмина отзад и рекох:
-Майната му на всичко.
Един негов поглед ми даде да разбера какво иска-двамата се оттеглихме в моята спалня и  официално завършихме каквото бе останало от по-рано.Щом и двамата приключихме,Драго се отпусна над мен:
-Сахара ще дойде всеки момент.Трябва да се стегнем.
-Как очакваш да се изправя след това?
-Тя ще е тук след петнадесет минути,така че действай.
Целунах го за последно и се заех повторно с облеклото си.Червилото ми бе размазано дори по шията.Този път просто реших да оставя косата си пусната,защото и без това нямах време.
Двамата с Драго се запътихме към външните порти и там пред тях тъкмо паркираха колите на Сахара и Сет.Щом слязоха,усмивка се появи на лицето ми.Джордан и аз бяхме най-отпред,зад нас Валер и Драго стояха от двете страни на Ярослава.Сега усетих липсата на приятеля ми Никалъс от лявата ми страна,но не биваше да показвам разсеяност.
Сахара и Сет бяха облечени в традиционни за тяхното племе дрехи и изглеждаха забележително.По ръцете на Сахара се отличаваха златни надписи,най-вероятно бяха част от новите ѝ татуировки.На главата ѝ блестеше корона от зелени и сребърни ромбоиди,а малки диамантчета лъскаха на слънчевите лъчи.Сет не носеше корона на главата си,но подобно украшение лежеше на врата му.Заедно с тях бяха пристигнали двадесетина вампири пазачи и не се изненадах от този факт.
Двете с нея се прегърнахме като стари приятелки без да се поклоним една на друга както повелява обичая.Сет и Джордан направиха абсолютно същото.
-Радвам се,че сте тук,Сараха и Сет.Надявам се да се насладите на престоя си в нашия дом.
Мигнах на прекрасната жена срещу мен и рекох:
-А нека преди да загърбим всякакви официалности,да ви представя принцеса Ярослава, бъдеща водачка на втори клан.
Принцесата излезе на преден план и се поклони на управляващите.
-За мен е чест да се запозная с вас,кралице Сахара и принц Сет.
Сет обаче бе толкова запленен от нея,че изгуби дар слово и само кимна.За да оправи положението,Сахара се намеси и усмихна:
-Нямахме търпение да се запознаем с мистериозната принцеса.Радваме се,че още една дама ще управлява клан-тя ѝ намигна със широка усмивка.
-И без това мъжете,управляващи кланове станаха прекалено много-добавих с насмешка.
Джордан и Сет едновременно  се прокашляха като първия добави:
-Предлагам да влезем вътре,където ще продължим разговора.Нека не държим гостите си на прага.
Всички се запътихме към тронната зала,където аз заех главното място,от дясната ми страна седнаха Сет и  Сахара, а от лявата Джордан и Ярослава.Започнахме разговор относно бъдещи проекти между клановете,обмяна на ресурси,а принцесата разказа малко от живота си преди да заеме сегашното си място до нас.Ярослава участваше активно в разговорите и изглеждаше изключително заинтригувана от Сахара и нейната култура.Принцовете говореха за своите интереси и дори дочух,че Джордан предложи на Сет да се отбият в апартамента му в Манхатън,където да си направят мъжка вечер с видео игри.Мъже-какво да кажа.
Драго и Валер бяха на почтително разстояние от нас и също си говореха лични неща.
Така в продължение на няколко часа,всички бяхме толкова погълнати от приказки че не усетихме кога ни сервираха бокалите с кръв за вечеря.На мен ми стана прекалено горещо в тази рокля и се оттеглих замалко в стаята си.Трябваше да се преоблека и да позволя на главата ми да се прочисти.Забелязал отсъствието ми,Драго почука на вратата.
-Влез.
-Добре ли си?
-Имам нужда да си почина малко.
Свалих роклята пред очите му без дори да потрепна.Разходих се до дрешника ми и избрах друга,по-пристегната и разголена рокля.Драго ме изгледа странно:
-Не разкриваш ли прекалено много?
-Тялото ми се пържи отвътре навън,а ти се притесняваш дали ще покажа повече кожа!
В този момент на врата се почука.Млад вампир от Алфа групата се показа от вратата:
-Ваше благородие-казаха ни,че още една кралска особа пътува насам.
Сресах косата си:
-Кой ще пристигне по това време?
-Нямаме информация,ваше Височество.Колите се движат без обознавателен флаг.
-Тичайте долу и подгответе всички вампири-погледнах към Драго-...не очаквам друг освен Делгадо и група да цъфнат по този начин.
Скрих малък нож до единия си крак и се подготвих да се видя с най-омразния владетел на клан.Докато очаквах делегацията обаче,през портите започнаха да преминават червени спортни коли от марката Макларън.След като всички паркираха,най-отзад бавно се появи черно Бугати Чирон с позлатени джанти.Копелето Делгадо знаеше как да се появи със стил и как да харчи като луд.
Но отваряйки вратата на колата от шофьорското място,едва не припаднах от изненада.От луксозното возило се появи кралицата на трети клан от Обединените арабски емирства в цялата си прелест.Дългата ѝ до кръста кестеняво-златиста  коса се спускаше на вълни,а вместо тежка рокля,тя носеше блестящ дълъг  гащеризон в цвят бордо,обсипан с камъни.Ръкавите му  се спускаха до земята,а високите токове със сребърен връх ми напомниха за една модна колекция,от която и двете изкупихме доста неща навремето.Виждайки ме,тя се усмихна широко,разкривайки прекрасната си усмивка.Миг по-късно се спуснах срещу нея и тя към мен.Жълто-сините ѝ очи светеха ярко .Двете се прегърнахме толкова силно,че два не си извадихме дробовете.
-Дила-Кадиджан Ал Абдин Мактан ,ако знаеш колко ми липсваше!
Арабският ѝ парфюм навлезе в ноздрите ми.
-Рейвън Арелова Игоровна  от рода на Арабела Зимното страшилище,погледни колко невероятно изглеждаш момиче!Кралицата в теб най-накрая се прояви!
Тя бе единствената,която използваше трите ми имена,защото ми бе  най-близка приятелка.Продължихме да се прегръщаме и тя най-накрая рече:
-В името на пустинята,Рейвън,толкова много се радвам да те видя!
-Нямаш си представа аз колко се радвам,Дила! Хайде,нека те представя.
Влизайки в тронната зала всички се изправиха на крака.Арабската наследница вървеше с високо двигната глава и походка като на модел.Погледът на Ярослава веднага се заби в огърлицата на пантера,която красеше врата на Дила.
Спряхме се пред моето място и аз обявих с усмивка:
-Нека ви представя,нейно великолепно кралско величие,кралица Дила-Кадиджан Ал Абдин Мактан,владетелка на трети клан от Обединените арабски емирства и единствената вампирка,завършила с пълно отличие Вампирският университет по природни науки,професор по ядрена физика и не на последно място най-умелата управляваща на клан на възраст  под 400 години.
Всички се поклониха и последваха ръкопляскания,от които Дила се изчерви.
-Благодаря ти за представянето,Рейвън.Изключителна чест е да съм сред вас!
Щом се настанихме удобно,аз се обърнах към Ярослава и я представих на Дила.Арабската кралица я изгледа с изпитателен поглед и подаде ръката си.Ярослава я пое и се представи с гордо вдигната глава.Щом чу името ѝ,Дила ме погледна и рече:
-Ярка слава...какво прекрасно име само!
Съгласих се с нея и приказките отново заляха масата.По някоето време засвириха нежна музика,но аз бях заета да разговарям с Дила и Слава,както я нарече новодошлата вампирка.Отпивайки от златния бокал,Дила любопитно задаваше въпрос след въпрос:
-Е,мистериозно момиче,къде се беше скрила толкова дълго време?
-Някъде където нямаше да бъда намерена ако не поисках,ваше благородие.Студената земя е свирепа и неприветлива за такива като мен.
-Какво искаш да кажеш?
-Незаконородена съм.
Към разговора ни се включи и Сахара:
-Тя е от страната на стария крал на руския клан,което я прави част от кралския двор по нейно рождено право.
Дила кимна:
-Навярно си познавала брат си,Владимир.
В погледа на принцесата се прочете тъга:
-Няколко пъти го посещавах в замъците на баща ни,но той ме изхвърли като мръсно куче.До ден днешен не разбирам защо се получи така,че не успяхме да се сближим...-тя вдигна бокала си-...боли ме,че съм сама на този свят.Без семейство,без подкрепата на близки.Но това е още едно изпитание в живота ми,което ще премина успешно.
Тя вирна глава и се усмихна.Дила продължи:
-На този свят,млада Ярослава,ще бъдеш заобиколена от врагове и приятели.Управлявам своя клан от 307 години,наследих трона едва когато бях на 27.Тъмната война и последиците от нея съсипаха дома ми.В най-тежките моменти всеки от нас разбира кой му е враг и кой приятел.Вярвам,че твоето царуване ще бъде увещано с успехи.Ти си по-добрия избор на клана си-и не на последно място,имаш закрилата на най-могъщата личност в империята на Вампирия.
Някога преди много,много години,земите ни били определяни като империя,а не кралство.Но в крайна сметка,всичко се променя в хода на времето.
-Дила,нека да оставим всички да се опознаят малко повече.
Намек,че искам да разговарям с нея насаме.
Щом се изправихме,Драго и още един от арабските вампири тръгнаха след нас,но ги спряхме.Двете излязохме в градината и тя ме хвана под ръка:
-Млада е още,ще се научи с времето.
-Далеч по-добра е от Владимир...с моите насоки очаквам достойно да заеме трона и да води клана си с разумна и твърда ръка.
Тя се усмихна:
-Е,как вървят нещата при теб,хабиби?
Засмях се:
-Пълна лудница както виждаш.От дълго време насам този замък не беше виждал толкова вампири от благородно потекло под покрива си.Напрегната съм.
-Стига Рейвън! Та ти си родена за това в името на пустинята! Не разбирам притеснението ти,цял живот си мечтала за тази корона,за трона...не смей да се оплакваш!
-Не,нищо подобно,просто...
-Просто какво?
-Знам ли,може би е от напрежението.Остави мен,как е положението при теб?
Дила въздъхна:
-Дойката ми Алала Тахарен се премести при мен преди почти година и половина.Оттогава тази жена ме побърква до такава степен,че един ден просто я заразях насред пустинята.
-Какво си направила?-изсмях се силно.
-Да,тя си го заслужи.Не спира да повтаря за женитба,Рейвън!Постоянно ми води всякакви кандидати в тронната зала и се надява да си намеря мъж!Казах ѝ стотици пъти,че така няма да стане и че съм свободна да си живея живота както искам!Но не!
-Все едно слушам как баща ми планираше моя годеж с Влад.
-Само,че  ти се разправи с гадното копеле доста лесно.А аз нямам такава опция.
-Дила,защо трябва да бързаш?Имаме толкова много години живот!
Очите ѝ потъмняха:
-Алала се страхува,че тъй като съм последната от рода си,без никакви наследници,без братя и сестри,без братовчеди дори,съм лесна мишена за останалите вампири.И вълци също,макар те да не живеят в моя район.Страх я е,че с мен ще се заличи последния благороден арабски род и в страната ни ще настъпи хаос.
-Добре защитена си,Дила.Плюс това си и под опеката не само на вампирите унищожители,но и моята.Никой не би дръзнал да те докосне.
-Винаги  съм ти била признателна,че от всички избра мен за приятелка.
Тя ме прегърна:
-Липсваше ми ужасно много,гарване.
Усмихнах се леко:
-Отсега нататък срещите ни ще бъдат по-чести.Обещавам.
-А сега ми кажи-вярно ли е,че след почти век,да не кажа два,ти и онзи грамаден Кървав варварин сте се събрали отново?
Повдигнах вежди.
-Кървав варварин,Предвестителя,Черната смърт -по света е известен с още куп имена.Говоря ти за красавеца Драгомир,вярно ли е че си с него?
-Не знам къде съм в момента,но да.Събрахме се.
Очите ѝ потъмняха:
-Нещо тревожи ли те,че ми отговаряш по този начин?
-Знаеш...унищожителите сме тежки характери и трудно се примиряваме с всичко около нас,така че можеш да си представиш какво ми е с него.
Усмихнах се леко.В този момент се появи Ярослава,заедно с брат ми под ръка.
-Ваше величество,можем ли да останем насаме?-попита принцесата.
Погледнах към Дила и тя се оттегли към останалите вампири.
-Какво има? Защо и двамата ме гледате така?
Ярослава погледна към Джордан и миг по-късно брат ми вдигна ръката ѝ,на която блестеше убийствено голям кървав диамант и рече:
-Двамата с Ярослава се сгодихме.
Не знаех дали съм оглушала,или просто бях паднала в някаква бездна.Само знаех едно-този пръстен бе годежния на Арабела.Опитах се да поема въздух,ала такъв не достигаше.

~Ето я новата глава,която се получи дълга,дълга.Ами сега?~