"Безмилостна кралица"

Глава 54

Багажът ми беше събран.Облечена в няколко пласта дрехи,очаквах Драгомир да кацне на летището всеки момент.Исках да остана насаме с мислите си и ето защо пътувах сама.Хестън и още три вампири караха след мен.
Самолетът кацна.Няколко минути по-късно Драго се появи от него.Нямаше следа от облеклото на унищожител-бялата му риза бе разкопчана до средата,а през черните разкъсани дънки се виждаха татуировки.Слязох от Urus-а и тръгнах към него.Той бавно слизаше по стълбичките като ме наблюдаваше внимателно.
Хестън и другите вампири се приближи до мен.Вдигнах ръка и те спряха.Обърнах се към Хес:
-Докато Ник отсъства,ти поемаш отговорността за нашия дом.Грижи се за него и всички останали.Разчитам на теб,младежо.
Хестън се поклони и рече:
-Слава на великата унищожителка!
Останалите повториха същото.Усмихнах се и погледнах към Драго.Очите му местеха погледа си от мен към самолета.Намек,че трябва да побързам.
Качихме се и веднага се настаних.Драго взе една бутилка вино и наля в две чаши.
-Добре дошла на борда,велика унищожителке.
-Изглежда,че май съм ти липсвала прекалено много,черни унищожителю.
Първата чаша бе пресушена.
-Не ми се пие-отговорих.
Другата също си замина.Той извади бутилка уиски.Наля в отделна чаша и ми предложи за втори път.
-Казах,че не желая да пия,Драгомир.Добре ще е и ти да спреш.
Само че и тази чаша замина в гърлото му.
-Осъзнаваш ли,че имаш сериозни проблеми с алкохола?
Очите му се замъгляха:
-Полетите ме изнервят прекалено много.Трябва да притъпя сетивата си.
Минавайки от едната ми страна,пръстите му докоснаха косата ми.Той се настани срещу мен и пусна своята да пада свободно.
-Как вървят преговорите с Делгадо?Навярно се е съгласил да дойде във Вихрушка.
-И още как.Няма търпение да се яви пред Ярослава.Но почакай само като види теб.
-Той не знае,че ще присъствам,така ли?
-Така.
-Защо ли не се учудвам.
-Винаги си била в интересите на всички мъже.Не се изненадвай.
-Вече ми омръзна да ме гледат като парче месо.
Този път вместо да си сипе в чаша,той направо взе бутилката и започна да гълта.
Изправих се и посегнах да я взема от ръцете му:
-Знаеш,че алкохола е строго забранен от Диамантеното братство,а се наливаш като прасе.Спри по дяволите!
Спомних си как преди месец-два самата аз се наливах като свиня.
Самолетът леко се разтресе  и залитнах към него.Той светкавично се изправи и ме хвана през кръста.Макар да миришеше на алкохол,можех да усетя скорошната му консумация на кръв.
Ръцете му се стегнаха около мен.Добре,че носех повече дрехи.
-Пусни ме.
Наблюдаваше ме...погледът му сякаш целеше да ме подмами да призная защо по дяволите се държах толкова отдалечено с него.Поне накрая  отпусна хватката си,но не изцяло.
-Защо се държиш така с мен?
-Мисля,че ще е добре да седнеш обратно.
-Скъпият ти брат ме мрази повече от всичко.Вече и Ярослава ме ненавижда.Нищо чудно,винаги Валер обира ларвите.Аз съществувам, просто за да върша мръсната работа.
Ето на̀-пияните му мисли излизаха на бял свят.Направих опит да се отдръпна от него.Този път ме пусна.
-Какво ще кажеш да поспиш поне замалко?
Той леко се усмихна и отново посегна към шишето.Извадих една кама и почти не порязох ръката му.Изглежда разумът в него  се върна,защото бутилката бе оставена намига.Успях да го заведа в тясната спалня,от която стърчаха краката му.Излегна се като морска звезда на пясъка:
-Знам,че се смееш.
Не можех да отрека.Сложих го да легне,но той се надигна отново и свали ризата си.Зае се и с дънките,при което се обърнах с гръб към него.
-Вие няма ли да поспите,ваше благородие?
Беше толкова пиян.
-Не и докато ти пръв не го направиш.
Обърнах се и кръвопиецът вече прегръщаше възглавниците.Внезапна болка сряза цялото ми тяло.Очите ми прескочиха няколко цвята,а крайниците ми омекнаха.Повръщаше ми се.Подпрях се на леглото като поставих двете си ръце между широко разкрачените му крака и тихо изпъшках.Драго повдигна глава към мен:
-Рейвън?
Не ми стигаше въздух да отговоря,но се постарах да запазя ледено изражение.
-Всичко...е наред-процедих през зъби.
Излязох оттам и се върнах отпред.Седнах на седалката и се отпуснах.Болките спряха.
Успявах да заспивам през два часа през целия полет.Когато бях будна наглеждах спящия вампир.На седалката бе толкова неудобно-искаше ми се да го събудя и да го разкарам оттам.Какъв егоист съм само.
Само,че накрая просто не издържах и влязох при него.Настаних се от едната страна и внимателно легнах.Тялото ми направо щеше да изпуши от болки.Затворих очи и заспах дълбоко.