"Безмилостна кралица"

Глава 53

Замъкът на Дявола бе строго охраняван.Когато портите се отвориха,вдишах и издишах.Трябваше да обесня на Ник къде съм била толкова време.Паркирах в подземията и преди да се появя в тронната зала пригладих дрехите си и изражението ми стана студено.
"Върви и ѝм покажи коя си."
Не че не знаеха.Просто трябваше да ѝм се напомня от време на време.
Щом стъпих сред тълпата от кръвопийци,всяка глава сведе поглед надолу.Минавах покрай тях без да потрепна.Тронът  ме чакаше-зовеше ме.Седнах в него и кръстосах крака:
-Радвам се отново да се завърна удома,сред вас.
Радостните възгласи на поданиците ми огласиха помещението.
-Къде е Никълас?
Пред мен излезе Хестън.Поклони се и рече:
-Господарке,пазителят Никълас напусна пределите на замъка късно снощи вечерта и оттогава не сме го виждали.
-Няма го? Пуснете съгледвачи,за да го намерят.
-Изпълнено е кралице.Издирването  му е в ход.
-Чудесно Хестън.Брат ми знае ли за това?
-Не,господарке.Но преди  да замине го попитахме къде сте вие и той каза,че сте на патрул из няколко щата и че също сте имали среща с краля на вълците за проверка дали се изпълнява споразумението между двата вида.
Ах,Джордан.Приказките ти са безценни.
-Всичко беше така,но не разбирам защо Ник си е отишъл.Не даде ли някакво обяснение?
-Не,кралице.Никакво.
-Благодаря ти Хес.Продължавайте със задълженията си и ако нещо изскочи-уведоми ме.
-Разбира се.
-Свободен си.
Щом Хестън и всички други излязоха,ме обзе паника.Как така Ник ще  тръгне без ясна причина?
Качих се в стаята му,за да търся нещо уличаващо.Празно.Никъде не намирах нищо-само наша снимка отпреди доста години.Претърсих и собствените си покои,ала нямаше и следа от нещо.
-Трябваше да оставиш поне едно писмо,Ник!-ядосах се.
Свалих сегашните си дрехи и ги замених с бойното облекло на унищожител.Само че ако преди слагах корсет,сега вече тази опция не ставаше.Трябваше да прикрия корема си.Закопчах наметалото си и оставих короната пред огледалото.Погледнах пръстена,даден ми от Хънтър.В този момент Джордан се свърза с мен.
"У дома ли си?"
"Да.Ник си е тръгнал от замъка."
"Какво?Как така?Без да каже защо?"
"Претърсих навсякъде-нито писмо с обяснение,нито дори една проклета кама забита в стената!"
"Успокой се,сигурен съм че ще се върне до няколко дни,а може би и по-малко."
"Как вървят нещата при теб?
"Кажи на Хънтър да обуздае тукашния клан-има не малко пролята кръв и от двата вида.Драгомир се завърна от селището на вълците от Пустата земя,облечен с бойните си дрехи,а по тях имаше кръв.Споразумението между теб и Хънтър явно не важи тук.Ярослава има проблеми,за каквито и не си чувала."
"Мамка му,не мислех че отново ще има пререкания с вълци."
"И това дори не е най-хубавата част-преди да те свали от трона,Влад се е обърнал за помощ към клана на Делгадо."
"Тези копелета са безскрупулни,нахални и изключително алчни."
"Влад е обещал на Делгадо,че щом  завладее първи клан,тоест нас,ще му отстъпи управлението на руския клан."
Не можех да повярвам на чутото.
"Владимир е продал земята си? Собствения си дом?!Заслужаваше да го разкъсам на още по-малки парчета!"
"Аз ще се заема с този проблем,а ти говори с Хънтър.Ако Делгадо не се откаже от исканото,ти ще трябва да си тази,чиято дума ще го накара да се подчини на нареденото от теб."
"Делгадо,,Делторо,Рафаел и Раниъс-за разлика от сестрите си,тези четиримата са готови да извадят оръжията по всяко време."
"Именно ти сестро ще трябва да се намесиш,ако нещата загрубеят."
Разтърках слепоочието си.
"Едва сега си дойдох,а проблемите чакат на прага ми."
"Стегни се,Рейвън.Забрави за всичко,свързано с Хънтър.Ти си кралицата.Управляваш седем клана-те разчитат на теб.Не бъди мекушава."
"Ще събера мислите си,обещавам ти."
"Пази се."
"Ти също."
"Замалко да забравя-когато Драго се върна бе меко-казано разочарован от отсъствието ти."
"Заслужава го.Последните му действия към мен ще имат своите последствия."
"С нетърпение очаквам да го сложиш на мястото му.Всеки трябва да знае къде принадлежи."
"Щом дойда в Русия,ще обърна всичко и всички с главата нагоре.Но първо трябва да се погрижа за дома ни."
Джордан не отговори.Връзката ни прекъсна,но знаех,че е съгласен с мен.
Излязох от покоите си и тръгнах към едно отдавна забравено от мен място.Далеч в другия край на замъка,през няколко порти и тунели,се намираше моята отдавна неизползвана тренировъчна зала.Тя ми бе подарък от родителите ми няколко години след като елитното Диамантено братство започна да ме обучава.Залата бе направена само за мен-по стените висяха кинжали,арбалети,калашници,пистолети и дори копия.Няколко изначални модела на сребърния ми камшик също красяха една от прашните стени.Огледах мястото-портретът на Арабела бе от лявата ми страна.Студените очи бяха наблюдавали безмълвно хилядите ми тренировки,провели се тук.На няколко места по стените бяха изрисувани древните руни на Вампирия.А на огромния прозорец,който заемаше пространството от стената до пода,на едната страна бе изписана клетвата на върховния унищожител,а на другата тази на бъдещия наследник на трона.Погледнах към първата.