"Безмилостна кралица"

Глава 8

Усещах ръцете му по себе си.Релефното му тяло бе плътно до моето.Не си бе тръгнал и гласът му не бе част от съня ми.
Отворих очи и се прозях:
-Добро утро,Хънтър.
Той се размърда.Целуна врата ми и  ръката му докосна бедрото ми.
-Как си?Снощи спа като бебе.
-Покрай теб всичко е наред.
Той се подпря на лакътя си и ме огледа:
-Джордан ми обясни какво се е случило.Нещо сериозно вреди на състоянието ти.
-Напих се.Това е .
-Когато бе в имението не пиеше.
-Моля те,не ми се говори за това.
-Трябва да говорим за това.
Изправих се от леглото и отидох в банята.Освежих се,а той още лежеше там.
Взех дрехите си от гардероба и се облякох набързо.Седнах до него и  се загледах в прозорците.
-Мислиш ли че...
-Че какво?
-Не,нищо.
-Кажи ми.
Обърнах се към Хънтър:
-Покрай теб всичко е наред.Без болки,без жажда. Не знам какво ми става.Полудявам,Хънтър .
-Стига,Рейвън.Ще се справим заедно с това.
Изправих се и се доближих до стъклото.Внезапно спомени от битката нахлуха в главата ми.Кръв,остриета,зъби и козина.
Аз и Влад.Вратата по главата му.
-Никога няма да бъда същата.Никога.
Хънтър дойде зад мен и ме обърна към себе си:
-Рейвън,какво те прихваща?Преживяла си куп други далеч по-опустошителни войни от тази.Убила си твърде много и окото ти не е мигвало.Защо смяташ,че си се променила?
-Аз не съм онази Рейвън,която срещна пред онзи бар.Вече не усещам цялата тази ярост и жажда за мъст в себе си,в костите си.Не.Вече не.
-Но знаеш ли?Аз виждам в теб много повече от тогава.Ти се научи да мислиш преди да действаш.Научи се,че не всичко в този свят,в нашия свят,се решава с убийства.Ти...се превърна в своя по-добра версия от преди.
Отдръпнах се крачка назад от него:
-Усещам как след онзи фатален куршум от Влад,сякаш тялото ми отказва ден след ден.Все едно някой е казал на долното копеле точно къде да стреля,за да ме лиши от жаждата  за живот.И той успя.Всеки изминал ден е по-труден за мен.
Той пристъпи напред,аз назад отново.
-Питах се тези месеци ,защо по дяволите ти избра мен.Дали проклетата съдба има пръст във всичко това и ако да ,защо тя реши да събере мен и теб.Каква е причината след хилядолетия на разделение измежду двата вида,аз и ти, да сме тук?Заедно.
Той погледна към сградите отвън и после към мен.Очите му променяха цвета си от черно към жълто и обратно.
Хищник.Дебнещ плячка.Чакащ.
-Било ти е предречено да управляваш славно и с най-силния водач на клан някога живял по тези земи.Ти Рейвън, си много рядко срещан вампир и това ти го казвам за хиляден път,мила моя.Не знам дали съдбата има пръст в това.Или дали просто да те зърна в онзи клуб бе случайност.Но още в момента,в който те видях да влизаш в залата на баща ти,облечена като самата смърт,знаех че ще те преследвам докато не те видя в краката ми...че дори и да се измъкна жив оттам,щях отново да се върна за да те добавя в списъка си с жертви.
Облечена като самата смърт.
Той пристъпи към  мен :
-Не бягай назад.Няма накъде.
Вярно си беше.Бях до стената,почти.
-Исках те мъртва след делата ти.След Даниел.Но -ти дойде в моя свят като гръм от ясно небе.Знаех,че и щом те спасявам на два пъти ,ти някакси си привлякла вниманието ми.И не сгреших .
Хънтър ме обгърна с ръцете си:
-Знаеш какво направих на онзи ритуал.Исках още тогава да го сторя  с теб след онази целувка.Да си моя и никога на друг.Но рискувах да разкрия на всички наоколо кой е с мен там.Едва се сдържах,повярвай ми.Ако не бе Серина ...щеше да видиш онази луда част от мен,която упорито крия.
Свъсих вежди:
-И все още не ми я показваш.
-Не,не желая.Боя се,че ще избягаш от мен.
-Знаеш,че няма.Не ме е страх от теб.
Той постави двете си ръце на стената,над мен:
-Лас Вегас бе нещо уникално,което бих искал да повторим отново след като намериш родителите ти.А след това те искам удома.При мен.
-Не мога да остана вечно с теб.Джордан ...
Той се озъби и разкри уголемените си кучешки зъби:
-Брат ти ще може и сам да се оправя.В крайна сметка...все някога ще направиш избора си.
Последвах примера му и застрашително го погледнах:
-Заплашваш ли ме с вида си или просто си жаден за мен още от сутринта?
Той ме притисна към стената:
-Вълците не споделят своето и то никога не им омръзва.
Плъзнах кракът си по бедрото му.Той го хвана и рече:
-Все същата калпазанка.
Докоснах устните му и забих нокътя си в тях.
-Все същото похотливо псе.
-Не се научи на обноски,Рейвън.
-Хайде,покажи ми.
Той се усмихна дяволски.

~Междувременно в дома на вампирите~

• Джордан •
Вървях из коридорите нервен и уплашен за сестра си.Откакто се събра с онзи вълк нещата не вървяха добре.Усещах промяна в държанието ѝ,в силите ѝ.И знаех,че той е виновен.
Обвинявах се задето не можех да ѝ влиая,но ако дори се опитах да я отделя от Хънтър ,знаех че тя собственоръчно ще ме унищожи.
Не бях наясно колко дълго ще продължи това ,докато някой не се усети че има нещо гнило .
Внезапно Ник се появи зад гърба ми:
-Джордан!
Обърнах се и той дойде до мен:
-Какво става,къде е Рейвън?
-Ще остане извън замъка замалко.В момента не е в отлично състояние.
-Не се е излекувала напълно ,нали?
-Не съвсем.Все още я боли.
-Ясно.Е,нека я оставим да се възстанови.
Кимнах му и той се отдалечи.Отидох в стаята на родителите си и огледах наоколо.Пусто и тихо.От толкова много време.
Погледнах към портрета на нашите,висящ на една от стените.Баща ми и неговия строг поглед.
-Ако амбициите ти не бяха толкова големи ,нямаше нищо от това да се случи.
Той искаше най-доброто за Рейвън.А това "прекрасно" нещо се превърна в пепел.
Отместих погледа си наляво.Аз и Рейвън ,когато бяхме малки.Тя,тъкмо започваща обучението си за унищожител.Аз-вечно учещия се .
Татко държеше да превърне Рейвън в машина за убиване,за да върши черната му работа.Майка ми винаги се надяваше,че ще ме превърне в достоен крал на народа ни и бе оставила сестра ми да се цапа в чужда кръв докато ме учеше на тънкостите в политиката на кръвопийците.
Местата ни бяха коренно разменени.И може би така бе по-добре.
Излязох още по-напрегнат от стаята и се запътих към покоите ми.Шумно праснах вратата и седнах на леглото си.
Понякога сънувах кошмари свързани с детството ми и битките между видовете.Но един образ не излизаше от ума ми последно време.Снежнобял вълк,тичащ към мен,за да ме защити.
Знаех кой стои зад него и защо ми отправи онзи поглед при последната ни среща.Имаше нещо в онзи момент и умът ми не го побираше.
Тупнах назад и се загледах в тавана.Името сякаш изникна с черни букви над мен.Серина.

~Ами,нещата малко по-малко ще започнат да се заплитат.Дали Рейвън наистина ще се справи с поредната трудност в живота ѝ?~