"Безмилостна кралица"

Глава 18

През целият си живот бях изпитвала какви ли не болки.Но това,което се случваше с тялото ми,изобщо не беше  като някоя друга болка.Казаха ми да се пазя,а аз не го правех.И защо да слушам съветите на другите?Бях достатъчно умна да се справя и без чужди насоки.
Събудих се в стаята сама.Устата ми беше пресъхнала,но все още се усещаше вкуса на кръвта на Джордан.Брат ми отново бе оправил положението.Нямам представа колко съм пила,но съм много сигурна че замалко е можело да го довърша.Дори сега бях гладна.А вътрешностите ми се бунтуваха.
Навън бе светло.Днес щеше да се реши какво ще бъде бъдещето на клановете.Моето и на Хънтър.
Помъчих се да стана от леглото,а главата ми още се въртеше.В крайна сметка се изправих и осъзнах че още съм с роклята.Свалих я и облякох чисто черни  и кожени потник,клин и обувки с висок ток.Вързах косата си наполовина и закачих пистолет на кръста си.Навлякох черното си наметало с инициали и тръгнах към залата.Наоколо беше пусто,а токовете ми тракаха по мрамора.Проверих дали оръжието ми е заредено и щом бях сигурна че е,застанах пред масивните врати и бутнах.Влизайки в осветеното пространство,всички се бяха събрали около масата и бурно обсъждаха нещо.Но щом се появих,възгласите им затихнаха.Нямах намерение да викам или да правя сцени днес.Силите ми бяха малко за такива огромни усилия.
-Ваше Височество-проговори пазителя-...виждам че вече сте добре.
Заех мястото си и попитах:
-Крайно се извинявам за случилото се.Гладът понякога създава миниатюрни проблеми,но все пак съм тук.Моля,продължете.
Арена ме погледна:
-Докато вие отсъствахте ,ние разгледахме случаят с деянието ви и можем да заявим ясното си решение.
"Деянието ми." Сякаш бях избила сто вълци,не един.
-Какво е то?-нямах търпение да чуя.
Пазителят се изправи :
-Според кодексът на Вампирия и Вълчето кралство,и двамата представители на кланове имат вина.Съветът предлага  решение...
Затаих дъх.
-Отнемане на  титлите на принцеса Рейвън и съответно автоматично им присъждане в полза на краля на вълците.
Ушите ми сигурно ме лъжеха.Изправих се рязко от стола,той падна на земята,а аз бях решена да се изкажа ,ако ще да умра тук и сега :
-Невъзможно!Знаете ли с кого си имате работа ,пазителю? Наясно ли сте че с един куршум мога да ви пръсна главата?
Изкарах пистолета си и го насочих към него.Вълците до нас заеха отбранителни позиции.Джордан ме докосна по ръката,но аз го отблъснах.
Заговорих с толкова ярост,колкото отдавна не бях изпитвала:
-Заслужила съм всяко едно мое звание с кръв,оръжие и 150 години в служба на обществото ми.Избила съм стотици хиляди ,преживяла съм тежки войни,едва не умрях преди месеци ,и дори до ден днешен се сблъсквам с трудности.Обяснете ми пазителю-как ще отнемете титлите ми?
Вдигнах ръцете си нагоре :
-Не можете.Проклетият ви замък може и да е ничия земя,но Раскар е бил обитаван най-рано от вампирите.Бил е построен от моят вид.Може да съм взела един живот в онзи клуб,но повярвайте-ако посмеете да сторите намисленото от вас,ще поведа битка срещу целия клан на вълците и тогава...за точно три месеца ще убия шест милиона вълци.И тогава ,велики пазители,нямам идея как ще ме спрете.
Сърцето ми бумтеше силно.
Хънтър се изправи и изръмжа:
-Опитай се да нападнеш клана ми,кръвопийце ,и тогава ще видиш що е ад.
Обърнах се към него с пистолета и с очи червени като пламъци:
-Откъде смяташ,че получих обучението си,куче?
Последва тишина .Арена се изправи до пазителя и рече:
-Поведението ви е недопустимо,принцесо.Засрамете се,вие сте ...
Стрелнах нагоре към тавана и повиших тон:
-Не ми се правете на светица,Арена.Нито вие,нито пазителят   сте това,за което се представяте.
Джордан ми продума да си мълча.Игнорирах го.
Всички погледнаха към тях.Аз продължих:
-Така сдържаният пазител ми предложи да бъде на моя страна,но само ако топля чаршафите му за една нощ.Колко почтено е това според вас,Кралю на вълците.Наречето го заговор,или каквото желаете.Но ако се бях поддала на това предложение,битката за вас щеше отдавна да е приключила.
Хънтър се озъби срещу пазителя.Той беше пребледнял.
Оставих пистолета на масата:
-Говорите за справедливост,а всъщност сте поредните продажни копелета,които биха дали мило и драго да се докоснат до висшата сила-изплюх се на масата-...вземете решението си сега,и внимавайте как ще подходите.
Цялата зала бе в мълчание.Напрежението се усещаше толкова много.Очите ми пеодължаваха да поддържат червеният си цвят.Двамата пазители се спогледаха и най-накрая рекоха:
-Ще подновим договора между върколаците и вампирите,при условие че нито кралицата на Вампирия,нито кралят на Вълчето кралство ще посмее да го наруши.Ако в крайна сметка,то бъде нарушено от обикновените представители на съответните два клана,монарсите ще водят преговори помежду си без кръвопролития.Споразумението ще трае десет години.През това време никой от клановете няма правото да обявява война на другия.Решено е.
Двамата седнаха,а Хънтър ме погледна.Запазих спокойствие,поклоних се на пазителите и погледнах брат си:
-Да си вървим оттук.
Джордан се изправи и застана до мен.Вампирите около нас се строиха в колона и рекоха:
-Слава на унищожителката!
Поклоних се отново и рекох:
-Аз съм кралица Рейвън,черният унищожител и вашият най-голям страх.Пазете се и помнете - този,който веднъж е бил сред мъртвите,не може да бъде убит повторно.
Обърнах се и заедно със всичките си подчинени и близнакът ми,се качихме на колите и се отправихме към дома.
В колата,Джордан заговори:
-Коронацията ти ще е тази седмица.След това,което направи тук, няма нужда да отлагаме повече .
-Майка ни и баща ни все още са кралят и кралицата,разбираш ли?Не мога да поема властта просто ей така.
-Рейвън,ти ще трябва да станеш кралица.Без официално да носиш короната,Ярослава не би те приела за никаква.Не би имала страх от теб.
А,Ярослава.Покрай всичките тези неща,бях забравила че доскоро неизвестната сестра на Владимир бе заела главното място в руския клан.Съвсем ми бе излязло от ума.
-Добре.И веднага след коронацията,ще заминем за Русия.Няма да уведомяваме никого от тамошните старейшини,че ще ходим в замъка Вихрушка.Ще е...едно обикновено пътуване.А ако получа покана от Ярослава да се запозная с нея...Мисли му какво ще последва.
Джордан натисна газта и рече:
-На колене пред нищо и никого.
Всичко щеше да се нареди.Решението беше взето.Десет години на мирно време и шанс да укрепя народа си.Шанс да се превърна в баба ми.