"Безмилостна кралица"

Глава 39

Час и половина след случилото се,някой почука на вратата ми.
-Кой е?
-Серина.
Без да изчака разрешение,тя влезе най-спокойно.
-Какво ти разкри?
-Говореше за някакви планини и морета и...
Надигнах се от леглото,но точно под сърцето ме удари болка.
-Рейвън,добре ли си?
Очите ми смениха няколко пъти цвета си.Но когато пристъпа утихна,цветът ѝм се запази кърваво червен.
-Защо не ми каза,че този глупав оракул говори с гатанки и рими?
-Какво?Нищо подобно!
-Ако искаш нека се върнем.Той не престана да ме оплита с всяка своя дума.
-Невъзможно е, Рейвън.
-Говоря истината.
Тя се отдръпна крачка назад.
-Какво?-попитах с ръце вдигнати нагоре.
-Прибери си зъбите.
Обърнах се към огледалото и отворих уста.Наистина,кучешките ми зъби се бяха заострили.Нетипична обаче беше дължината ѝм.Изведнъж нещо ме прониза в челюстта.
-Мамка му!
Седнах обратно на леглото и рекох на Серина:
-Трябва ми кръв! Веднага!
Докато чаках да се върне с нещо,болката се придвижи надолу по тялото ми.Крайниците ми изтръпнаха,а стомаха ми се превъртя.Легнах на леглото,но заради силното пулсиране на главата ми и ритането на чаршафите в неуспешен опит да предотвратя случващото се,успях само да се изхлузя от леглото и да остана на студения под.Болеше,адски болеше.Хванах се за слепоочията и извиках:
-Помощ!

~Серина~
"Хънтър къде си?"
"Обичайното място."
"Ела възможно най-бързо в покоите на Рейвън.Нещо се случва ."
"Ти не си ли с нея?"
"Търсех те до момента! Сега се връщам там."
Двамата се озовахме едновременно пред вратата ѝ.Отвътре се чу вик за помощ.
Щом бутнахме вратата,видях това,което най-малко си бях помисляла,че ще видя в този живот.Рейвън беше на земята,увита в чаршафи и тресяща се като аквариум с риби по време на земетресение.
-Рейвън!
Хънтър се доближи до нея и веднаха я повдигна.Сякаш чакаща това,тя повърна обилно количество кръв и човешка храна.Очите ѝ бяха сребристи.Братовчед ми я положи на леглото,а тя не знаеше къде се намира.Колко немощна беше.Въртеше главата си.Можех да чуя хриповете ѝ.
-Серина моля те почисти това,докато аз се справя с нея.
Той я вдигна на ръце и я отнесе в банята.След това бутна вратата.
Погледнах към мръсотията на земята и се замислих колко ли пъти му се е налагало на Джордан да се справя с това.

~~~~~~~~~~~

•Рейвън•