"Безмилостна кралица"

Глава 86

Денят напредваше бързо,а аз все още нямах точен и ясен план как да се завърна обратно в дома си.След окупацията на Ярослава никой не беше наясно дали останалите членове на кралски кланове са живи или прахта им вече се носи с вятъра.Макар да не познавах Ярослава от много време,нещо в мен ми подсказваше,че тя не би била такава глупачка да заличи историята ни.Ако убиеше наследниците,кой щеше да ѝ се подчини? Кой щеше да признае властта ѝ? Защото думата на един обикновен вампир нямаше същата тежест като тази на вампир с кралско потекло.И като споменах кралско потекло...умът ми ме отведе към Драгомир.Споменът за раненото му тяло и всичката кръв по него ме накараха да настръхна.Обърнах се към Хънтър и си спомних как го бях оставила сам със Сиара и забегнах обратно към онези с моята кръв. Драгомир може и да беше първата ми любов в живота,първият,който ме научи на много неща в Академията за Унищожители и онзи,който бе станал моя опора в трудните времена.Но после се издигна и изчезна за твърде дълъг период от живота ми.Трябваше да се справя сама,трябваше да разчитам на себе си и собствения си инатлив дух,за да се издигна до върха сама.Докато всички вампири около мен имаха някого до себе си,с когото да споделят щастливите си и тъжните си моменти,аз намирах силата в себе си чрез тренировки и самота и чаках своя момент.А точно когато Вълкът се появи в живота ми,някои биха нарекли това съвпадение,случайност и просто любопитство от негова страна да подслони вампирската дъщеря в дома си,но той беше там когато имах нужда от него.Бе рискувал и загубил прекалено много заради мен и за мен,а аз го изоставях отново и отново.Оставих дъщеря ни на него без да ми мигне окото за секунда в стремежа си да получа онова,което най-много исках от живота-короната.Заради чуждите очаквания и желания,пренебрегнах себе си и своето щастие заради.Никога повече.Беше време да действам така както знаех за добре.
Стъпка номер едно.Върни си кралството и въдвори стабилен ред веднъж и завинаги.
Стъпка номер две.Отгледай Сиара като кралска  наследница и бъди до нея.Нека се превърнеш във възрастния,от когото ти имаше нужда като дете.
Стъпка номер три.Поискай прошка от Хънтър.
Да,точно тази стъпка щеше да ме затрудни най-много.Защото знаех колко много съм го наранила и въпреки това той не се отказваше от нас.Беше готов да е до мен,въпреки моите упоритост и гордост.Щяхме да вървим заедно напред.
Вълкът се пробуди и отвори златните си очи-животното в него се беше активирало още снощи късно през нощта.Беше ми споделил,че е нещо свързано с "вълчи цикъл на еволюцията",който настъпвал на всеки сто години,но явно този път е решил да си появи по-рано от очакваното заради войната.При настъпването на този цикъл,вълците се променяли не само външно,но и генетично.
-Рейвън.
Този глас ми беше познат.Бях го чувала безброй много пъти и безброй много пъти ме бе пленявал.Дълбок,гърлен и дори заплашителен.Не отмествах поглед от очите му все така блестящи в златно.
-Какво има,Господарю на Вълците?
Масивното му тяло се надигна над моето и той помириса врата ми като остави нежна целувка на него.
-Миришеш на мен,малката.Цялата на мен.
Той продължи да опипва мястото с премерени движения.Накрая ме захапа за врата и дори ми пусна кръв. Изстенах тихичко и той целия настръхна.
-Хънтър,трябва да се успокоиш.Моля те.Имаме прекалено много задължения,които не търпят отлагане.
Силно ръмжене се процеди между зъбите му:
-Тишина,непокорна принцесо.
Тялото ми настръхна.Сякаш се беше въздържал цял живот от това да ме докосне.
-Сега ще се обърнеш по корем,ще застанеш на четири крака и...
Някой почука на вратата.
-Братко?-Ребека прозвуча притеснена.
Хънтър се надигна и изръмжа.
-Какво в името на Кървавата луна не търпи отлагане?!
-Трябва да видиш това.Мисля,че Сиара порастна с няколко месеца.
Двамата с Хънтър светкавично се изстреляхме към вратата на спалнята и щом я отворихме,там стоеше само Бека.
-Къде е тя?-попитах.
-Седи на дивана.
Отворихме стъклената врата и това,което съзрях пред мен бе напълно изправено дете,а не бебе.Сиара изглеждаше като две-три годишно подрастващо,което умее да се задържи стабилно на краката си.
-Сиара-прошепнах и щом тя се обърна към мен,ми се усмихна.В устичката ѝ можех да забележа дългите кучешки зъбчета,които се отличаваха от останалите.Нейните приличаха на тези на вече съзрял вампир.Хънтър ме побутна по гърба и щом я видя,усетих пулса му да се ускорява.
-Какво по дяволите се случва?
Ребека заговори зад нас:
-Оставих я да поспи в креватчето за известено време и щом се събудихме,тя изглеждаше така.Това нормално ли е?
-Хънт,какво се случва с нея?-прошепнах.
Вълкът се приближи до нея и протегна ръце:
-Ела до тати,Сиара.Приближи се,миличка.
С кристално сините си очи,които някога аз притежавах преди да погина няколко пъти,тя погледна първо към мен и след това към Хънтър.Направи първата крачка и сега,вече уверена,че е стабилна,тръгна  с протегнати към мен ръце,а не към Хънтър.
-Мама,мама.Мама Рей...Рей...Ревън.
Коленете ми омекнаха и паднах на пода пред нея.Това беше гласът ѝ,това бяха първите ѝ думи.
Тя се гушна в мен толкова силно,че сякаш се тревожеше,че ще избягам и ще я изоставя.
Както не веднъж бях направила.
-Тя говори!-Ребека възкликна по-силно от очакваното.
Хънтър се просна на пода,подпрял с една ръка главата си,а с другата криеше устата си.
-Не е възможно да порасне с толкова само за часове.
Сиара се обърна към него и бавно заговори с детския си нежен глас:
-Тати,Бе...Бека,Рина,тати.Рина?-обърна се тя към мен.Гледаше ме с моите очи,с моята сериозност.
-Рина?-попитих аз.
-Се...Рина,Рина.Къде е Рина?
-Серина? Леля Серина?-прегърнах я по-силно.
Тя кимна и погледна към Бека.Откопчи се от моята хватка и отиде при Ребека, съвсем леко клатушкайки се.Бека я взе на ръце и рече:
-Търсиш Серина,а фъстъче?
-Да-отговори Сиара.
Ребека ме погледна:
-Кажете на Серина да се върне в апартамента.Имам предчувствие,че Сиара иска да ни покаже нещо.
Хънтър грабна мобилния си от масичката пред дивана и набра Серина,като изрече само няколко думи:
-Ела в апартамента,наложително е.
След тридесет минути тя и онзи странен вълк се появиха на вратата.Серина взе племенницата си на ръце и двете седнаха на дивана.Сиара се усмихна и не спираше да повтаря имената ни.Моето ѝ беше най-трудно за изговаряне.Бориван продължаваше да ме гледа по един особен начин и мога да се закълна,че дори подуши въздуха около мен няколко пъти.
-Би ли отделил една минутка от времето си да поговорим на саме?-не се сдържах аз.
Едрият мъжага се обърна към Хънтър,чиито очи пробляснаха в светложълт цвят.
-Алфа?-попита Бориван.
Хънтър му кимна в отговор,положителен разбира се,и двамата се озовахме в кухнята.Този вълк ми напомняше на Драгомир.Прекалено едър и заплашителен,изпълваше стаята с размерите си.
-Виж,не знам какво си,но ми е пределно ясно,че си достатъчно умел щом Хънтър ти е поверил дъщеря ни.Какъв ти е проблема с мен?
Острите черти на лицето му сякаш се смекчиха.Като повечето върколаци и той залагаше на тъмните цветове,но с една малка подробност-Бориван вонеше на скъп парфюм и дрехи на луксозни марки.Ако беше човек,със сигурност щеше да е модел на Calvin Klein.
-Лично с Вас,кралице на вампирите,нямам никакъв проблем.Интересен ми е обаче произходът Ви.
-Аз съм трибрид. А ти самия също не си чист.
Вълкът повдигна вежди:
-Поне не претендирам,че съм най-смъртоносния черен унищожител на планетата с облика на човешко същество,работещо корпоративна работа от девет до пет.
Нещо в мен се нажежи:
-Знаеш ли какво се случва,когато загинеш няколко пъти и се връщаш в отвъдното все едно си на спа почивка?
Той повдигна тениската си Boss и там почти до V-линията му си личеше белег от виолетов куршум.
-Нека ти припомня колко точна беше с пистолетите преди.
-Невъзможно е да оцелееш при такава рана.
-Е,явно съм успял.Питаш ме защо те гледам с подозрение и мириша въздуха около теб?Това е защото за пръв път в живота си не успявам да преценя намеренията на някого.Ти си сянка на онази,в която се е преродила дъщеря ти,към която лично аз много се привързах.И ще ти го кажа само веднъж-уважавам моят Алфа и винаги ще му бъда предан.Ако решиш да съсипеш господаря на вълците с долните си вампирски игрички,помни че ще те преследвам до края на света.Достатъчно дълго те нямаше в живота на Хънтър и Сиара.Такива като мен биха ти завидяли,задето имаш семейство.Не го губи в името на някаква си диамантена корона.
-Заплашваш ли ме?-очите ми почервеняха.
-Само те предупреждавам,малка Арабела.Нареди добре приоритетите си и ще си говорим след това.
Бориван се поклони едва доловимо и излезе от стаята.
Достатъчно дълго те нямаше в живота на Хънтър и Сиара.
Достатъчно дълго бях слаба.

...................................

Здравейте читатели! Как ви се струва развоя на нещата дотук?Дали Бориван е прав,че Рейвън не оценява достатъчно това,което има? Нямам търпение да прочета коментарите ви! Не забравяйте да дадете отзив и звездичка!
До следващата глава♥️