"Безмилостна кралица"

Глава 41

Сахара ни прие в залата за гости.По стените висяха препарирани глави на лъвове,зебри,носорози и леопарди.Върху кръглата маса лежеше кожа на хищник.
-На какво дължа посещението Ви,ваши величества?
Всички се настанихме около масата. В същия момент от портите се появи високо и стройно момче, на което ако не знаех реалната възраст,веднага бих оприличила на мой връстник.
Облечен в животински принт,той се закова на място.Сахара се намеси:
-Сет,това са принц Джордан и кралица Рейвън от клана на Великата Арабела.
Той коленичи:
-Ваши величества,удоволствие е да ви видя в дома си.
-Изправи се -рекох.
Сет не сваляше очи от мен.Или по-скоро от снежната ми коса.Настанявайки се до нас,Сахара рече:
-Ваши величества,позволете да ви представя брат ми Сет,принц на клана...и както забелязвате закъсняващ за посрещането ви.
-Всичко е наред.- Джордан се намеси.
Сахара вдигна погледа си към мен:
-Е,кралице-колко време ще останете в нашия дом?
-Засега са планирани три дни.
-А какво ви води насам?
Докоснах пръстена на ръката си:
-Желая всички ваши слуги,включително и моите да напуснат залата.До един.
За секунди всички се изпариха.Никой не поиска разрешението на Сахара да се оттегли.
Изправих се и пригладих косата си назад:
-Съжалявам,че се налага да започнем така принцесо Сахара,ала се страхувам че това,което правите или вече сте направила,може да ви коства много.
Изумление се изписа на лицето ѝ:
-За какво говорите? Моят клан не е сторил нищо срещу короната,ако намеквате това!
-Близък в двора ви ми даде информация,че имената на родителите ми са се споменавали много по-често от преди.Той още добави,че Владимир е бил тук преди повече от шест месеца.Каква обща работа сте имали с него?
Сет се изправи:
-Владимир дойде с молбата да му помогнем със завземането на трона ви,но ние отказахме.Твърдо.Кланът на Сахарианците е бил и винаги ще бъде верен до гроб на техни величества.
-Тогава защо сведения,че родителите ми са тук се носят из целия ви континент?Градове,села,гори и дори пазари са местата на които е казано да са видяни.Къде са те?
Сахара се намеси:
-Ваше величество,кралице,моят клан няма нищо общо с това.Владимир наистина дойде тук с много злато и обещания,които аз знаех че няма как да изпълни.Той търсеше съюзници в тази война за власт,която бе започнал да води срещу вас и клана.Мощта на първи клан както всички знаем е безгранична,а тронът е недосегаем.
-И все пак замалко той бе превзет.От Влад.
Сахара и Сет ме огледаха:
-Може да е вярно,но вие успяхте да си го върнете.И вижте ни сега-благодарение на вас в продължение на десет години ще се запази мира между вълци и вампири.Кръвопролитията ще намалеят...макар за кратко.
Въздъхнах.
-Владимир заплашвал ли ви е ? Отнел ли ви е нещо?
Сахара погледна към масата.Брат ѝ проговори:
-Взриви ескорта на управляващите на клана.Нашите...
-Сауайла и Саугиру? Родителите ви?-Джордан проговори.
Двамата кимнаха.
-Мразим го и всичко,свързано с него.Щом научихме,че сте се погрижили за престъпника по един особено добър начин,бяхме повече от щастливи.Защото вашата победа над Владимир,бе нашето отмъщение .
Новите водачи на клана на сахарианците звучаха толкова убедително.В гласовете ѝм можех да чуя болката от тежката загуба,за която така и не са успели да отмъстят.Може би грешах за тях.Може би...
-Искате да кажете,че в момента клана ви е без коронован наследник?
-Да.
Погледнах към Джордан.Той ми се усмихна.
-Тогава нека му дадем такъв.
И двамата грейнаха.
-Слава на унищожителката!
След като ни настаниха в стаи с изрисувани стени,Сахара и Сет разпространиха новината за короноването на новия водач на пети клан.Утре вечерта щеше да се състои празненство в чест на Сахара,а аз търсех какво да облека.За жалост нямах никакви други рокли,които да подобават за това място,освен онази която сега носех.На вратата ми се почука.
-Влез.
Джордан пристъпи.
-Взехме правилното решение.Скоро,кланът ще има нов,истински водач.
-Вярвам на това,което двамата твърдят.
-Рейвън...в момента около пет хиляди хрътки претърсват континента и мога да ти кажа,че следите от нашите са напълно загубени.Дори да са били на територията на Сахара,тя може въобще да не е знаела за това.
-Смяташ,че нещо,че някой ги мести?
-Да.
-Мамка му.
Внезапно движение ниско долу в стомаха ме накара да застина.Брат ми рече:
-Добре ли си?
То се обаждаше.
-Да,всичко е повече от наред.
До вечерята,която естествено включваше само кръв и коктейли,двамата с него обсъждахме какво ще облечем,как ще мине церемонията и какво трябваше да включа в речта си.Щом ни извикаха,отново се върнахме в онази зала,където Сет и Сахара вече се бяха настанили.Изправиха се и леко се поклониха.Кимнах ѝм с глава:
-Седнете.
За пръв път не се чувствах на вражеска територия,макар в началото да бе така.Тук не властваше чернотата.В този дом се усещаше уют.
-Сахара...тъй като все още не съм перфектно запозната с традициите и облеклото по време на важни събития,бих искала да ми помогнеш утре.Разбира се,ако нямаш против.
Тя се усмихна:
-С радост ще се отзова.
-Вярно ли е,че сте заплашила велик старейшина от замъка Раскар?-любопитството у Сет се разкри.Сестра му се готвеше да отговори,ала аз я изпреварих:
-Истина е.
-По целият континент се носеше тази мълва.
Джордан проговори:
-С какво се занимава един принц през свободното си време?
-Езда,управление,грижа за животните ни.Смея да кажа,че съм доволен от това и не искам друго.
В този момент,тигъра  на Сахара се появи до нея.Тя го погали.Животното замърка под дланта ѝ.
-Как го опитоми?
-Ализар е роден в плен.И както сама виждаш е по-различен от другите.Взех го удома,когато беше на пет седмици и така вече няколко години.
Хищникът ме погледна.И внезапно качи лапата си на стола ми.Изправи се на предните си лапи и се озъби.След това ме облиза по лицето.
-Ализар,не!
Но котката не я пислуша изобщо.Джордан и Сет се засмяха.Сега миришех на лиги.
Взех салфетка и забърсах лицето си.Макар да бе леко гнусно,се почувствах така сякаш това същество ме одобряваше.Приемаше присъствието ми тук,в собствения си дом.
Сахара се изправи:
-Бихте ли желали да се разходим из градината?
Сет погледна към Джордан и рече:
-Какво ще кажеш да погледнем нашите работи?
-Вашите ли?-рекох учудено.
-Неща за мъже,сестро.
-Вървете.
И така,Сахара ме поведе по дълга пътека,над която имаше арка от цветя по цялото ѝ протежение.Белите камъчета по земята ми напомняха на перли.Наоколо се разхождаха диви птици,чиито крила бяха обагрени от цветовете на дъгата.
Принцесата проговори:
-Искрено бих желала да се отблагодаря за добрината ви,кралице.За мен ще е чест да бъда коронясана лично от вас.
Макар всичките седем клана да имаха една кралица и един крал,вътрешното управление се ръководеше отново от крал и кралица на самия клан.Така и не разбирах защо прадедите ни бяха оставили нещата по този леко объркващ начин,но може би един ден щях да се заема и с това.Някога,но не и сега.
-Сахара,знаеш че самата аз все още не съм сложила официално корона на главата си,макар властта да е в мен.И повярвай ми,чувствам се като теб.
-Всичките тези приготовления през годините...понякога си мисля,че ще се окажат напразни.
-Ето защо имаш твоя брат.Сет ще бъде до теб,за да ти помага.Джордан е този,който ме крепи и ми вдъхва надежда.Сет ще бъде твоята упора.
-Говорите така уверено.Как го постигате?
-Говори ми на "ти".
Тя кимна:
-Е,как успя да го постигнеш?
-С годините се научих да разграничавам разговорите с приятел от тези с враг.Усвоих техниките на заплашване и онези на съгласието с отсрещното мнение.Жалкото е обаче,че повечето ме гледат със страх.Ти не си от тях.
-И как го разбра?
-Онези,които смятат че имат власт над теб,се държат все едно светът ѝм е длъжен.Това е просто самозаблуда,която те си налагат...В крайна сметка всеки един от нас е подвластен на нещо или някого,понякога без да е напълно осъзнал.
-Пред кого се кланя кралицата тогава?
-Пред нищо.
Макар туко-що да се изметнах от думите си,смятах че е така.Аз бях върхът.И точка.
Продължихме да се разхождаме,докато пътеката не завърши с красива гледка към езеро.Тигърът ма Сахара се спря до мен и ме погледна.
-Защо Ализар ме гледа постоянно?
-Никога не се е държал така.Нямам логично обяснение за поведението му.
Ализар ме заобиколи и се върна до принцесата.
-Мога ли да те помоля нещо,Сахара?
Изражението ѝ придоби сериозен вид:
-Разбира се.
-Кажи ми с какви дрехи трябва да се облека за церемонията.Все пак за пръв път ще правя...подобно нещо.
Тя се засмя:
-Позволете ми утре да ви бъде изпратено нужното.
-Благодаря ти.И моля те,вече казах -наричай ме по име.
-Да,ваше...Рейвън.

"Рейвън.Рейвън.Рейвън.Черен гарван в ноща,черен унижожител в кръвта,черен нож на кръст и тялото един ден в пръст."

~Здравейте на всички! Знам,знам доста се позабавих.Насладете се на тази "спокойна" глава,защото скоро нищо няма да е такова,каквото беше.~