"Безмилостна кралица"

Глава 59

~Серина~

Ако съществуваше огнен ураган,Хънтър със сигурност щеше да е първия записан в историята такъв.След като Рейвън и кръвопиеца напуснаха пределите на имението,аз с разтуптяно сърце се върнах в стаята си и заспах дълбоко.Само за да бъда събудена от викове,трошене на мебели и бебешки плач няколко часа по-късно.Последното ме накара да се надигна и бърза като вятъра да затичам към спалнята,където беше Сиара.Оставена в креватчето си,тя шаваше и риташе завивките си в отчаян опит някой да ѝ обърне внимание и да я чуе.Хънтър беснееше в кухнята.Взех я в прегръдките си и запях тиха мелодия.След минута,плача ѝ секна и тя затвори очи.Върнах я в постелята и тръгнах обратно към братовчед си.А там,долу в кухнята...цареше безпорядък.Нямах думи да опиша случващото се.
-Хънтър,какво в името на боговете си направил с дома ни?
Полу превърнат в смъртоносен хищник,братовчед ми ме погледна с онези очи,с които гледаше плячката си.В едната си ръка държеше остатъци от хартия.
-Избягала е!-викът му провехтя из цялата къща.-Избягала е за пореден път!
Цялото му тяло едва се сдържаше да не се преобрази напълно.
-Тръгнала е с онзи вампир,дявол да го вземе!Изоставила е собствената си дъщеря в името на кралството си!
-Престани да викаш,моля те,Сиара заспа...
-Ще я убия.Още сега ще тръгна след нея и ще я убия.Ще я убия с голи ръце.
Доближих се до него:
-Чуй се какво говориш,Хънтър! Тя е твоята избранница!И майка на детето ти!
-Това преля чашата,Серина!Очаквах Рейвън най-накрая да се кротне с появата на бебето,но уви.Бях разочарован и предаден за пореден път.За пореден път!
Масата полетя към стъклото.То се пропука и строши на хиляди парчета.Ако не посмеех да го спра,къщата най-вероятно щеше да падне.
-Проклет да е егоизмът ѝ!Мислите ѝ са обзети само за собственото ѝ добруване,за проклетото ѝ кралство и повелите на полудялата ѝ баба!Дали поне нещо,нещо мъничко в нея е трепнало преди да ни погледне за последно?!Не мисля.
-Със сигурност ѝ е тежко,убедена съм...
Столовете прелитаха от двете страни на помещението.Излишно е да казвам,че от тях не остана нищо здраво.
-Как щеше да постъпиш ти на нейно място?Дали с нещо щеше да се различават твоите решения и постъпки?
-Аз никога нямаше да направя подобно нещо.В името на Червената луна,Серина, нима смяташ,че съм способен да изоставя собственото си семейство с лека ръка,за да се върна обратно при поданиците ми и да заема полагащото ми се място?Никога.За мен тя и това дете са на първо място.Е,тя поне беше.
-Може да се самозалъгваш,но дълбоко в себе си знаеш че и щеше да постъпиш по същия начин!Така ли е?
Миг преди да отговори,рекох:
-Разликата между вас е,че ти си официално признат от Старейшините за господар на всички вълци по света.А тя,въпреки потеклото си,въпреки репутацията си на безмилостна черна унищожителка,все още няма знаците на официална вампирска кралица.
-Те не са ѝ нужни.Заслужила си е короната отдавна-изръмжа той.
-Но може би затова се опитаха да ѝ вземат властта.С разчистването на Арел и Арабела от арената на господарите,нейните врагове си осигуриха нов терен за нападение.А тя е жертвата.
-Не ми казвай,че я защитаваш!
-Ни най-малко,просто се опитвам да ти обясня,че докато Рейвън не сложи проклетата корона на главата си и не разчлени някой и друг вампир за показно пред света,тя няма да остане никога с нас.Никога с теб.
"Проумей го",нашепнах в главата му.Братовчед ми бе лудо влюбен в нея още от мига,в който я доведе в проклетия замък.Виждах как сърцето му се късаше,дереше и отказваше да приеме суровата истина.Онази,от която най-болеше.
Хънтър се преобрази,погледна ме в очите и изчезна от къщата.Чувах как земята около имението трепкаше от стъпките му.Насочваше се на запад.Щеше да премине разстоянието от тук до дома сам.И то преобразен.Огледах кочината около мен-позвъних на няколко телефона и след това подготвих багаж за отпътуване.Изглежда сега аз щях да отговарям напълно за спящия непробудно хибрид.