"Безмилостна кралица"

Глава 3

Сутринта се събудих сама в леглото.Не бързах да се надигам-исках да остана тук завинаги и проблемите ми да се изпарят.
В този момент Хънтър излезе от банята,увит с черна кърпа.Завих се през глава и се изсмях.Той винаги се дразнеше като правех така.Не знаех защо постъпвам по този начин,но обожавах да го дразня.
-Събудила си се,а?И то с каква гледка...
Показах рошавата си глава изпод завивките:
-Най-прекрасната,за която мога да мечтая.
Прекарахме времето до обяд,седейки в стаята,прегръщащи се един друг.Щом настъпи време да тръгвам,отворих единия куфар и извадих целия си арсенал.Чисто нови кожени дрехи и новият ми сребърен камшик с тройно повече сребърни остриета по дължината му.
На дългото ми до земята кожено наметало бе избродирана златна корона ,обляна в кръв.
Облякох се и закачих оръжията си по себе си.Хънтър ме наблюдаваше внимателно и когато завързах косата си на плитка,разкривайки нова татуировка на тила си,той ме погледна преценяващо:
-Изглеждаш по същия начин като в онази нощ,в която те взех с мен за пръв път.Побесняла.Готова за битка,въпреки отровата в кръвта ти.
Това бяха спомени,още витаещи в ума ми.
"Ти си наследница на клана на Арабела"
"Убий ме и да се свършва"
Обърнах се към него и с насмешка рекох:
-Признай си,че още тогава ме хареса.Видях го в очите ти.
Той кръсти ръце :
-Знаех,че в теб се криеше огромна сила.И тогава,скъпа моя,единствената ми мисъл бе да те убия.Но добре,че съм се възспрял онази нощ.
-Добре де,тогава е било още рано.Мм...когато ме взе в замъка си?
-Не.
-Винаги казваш "не".
Той ме дръпна към себе си и ме целуна:
-Влюбих се в теб още в мига,в който те съзрях.Знаех,че те искам.
-Ето защо после ме отрови и бичува.Срамота.
-Богове,Рейвън!Престани! Знаеш ли колко се изплаших,когато те видях на онзи чакъл обляна в кръв!Кълна се,че щях да изколя всичко около себе си,ако не се бе събудила.
Аз и Влад в битка.Помня как го обезглавих и как той ме простреля в сърцето.Но яростта ми бе толкова голяма,че дори не бях усетила проклетата болка.
Погледите на всички вълци и вампири в мен,секунди преди да падна на земята.Болките от раните,всичко все още личеше и се помнеше.Щеше да се помни.
Бека и Хънтър стояха пред къщата и ми махаха за сбогом.Виждах тъгата на вълка ,който не желаеше да ме изпуска от лапите си.От погледа си.
По пътя за Ню Йорк позвъних на брат ми.Джордан не вдигна от първия път.Мускулите ми се напрегнаха.Натиснах газта и след час отново направих опит да се свържа с него.Този път вдигна веднага.
-Всичко наред ли е в замъка?
-Съжалявам,че не можах да вдигна по-рано.Проблеми с обучаващите се.
-Какви проблеми?
-Не е нищо сериозно,погрижих се.Но може и ти да се намесиш за всеки случай.Децата отдавна не са те виждали.
-Добре.Скоро ще си дойда у дома.
-Една от групите е в центъра на всичко.
-Трябва ли да е изненада?
-О,повярвай ми сестро-направо ще си умреш от кеф.
Любопитството надделя в мен и карах колкото се може по-бързо.
Щом се озовах пред замъка си,погледнах през капките по стъклото нападали от поройния дъжд,който се сипеше в момента.
Домът ми...Бе разрушен преди няколко месеца,а сега изглеждаше по-величествен от всякога.Толкова много кръв бе пролята тук.И още много по толкова щеше да се пролее.
Пазачите отвориха портите и паркирах пред входа.Двама високи мъже дойдоха до вратата ми с огромен чадър.Единият паркира колата в подземния гараж,а другия ми помогна да вляза в замъка без капка дъжд по мен.Вътре,в огромния коридор,ме чакаше Джордан.Огледах дали има някаква драскотина по лицето си,но уви.Метнах се в прегрътките му и прошепнах:
-Липсваше ми.
-И ти на мен,палава сестричке.
Двамата се насочихме към тронната зала и по заповед на брат ми,бяхме оставени сами.Нямахме време да си бъбрим празни приказки.Казах му да кара направо:
-Надушвам прясна кръв.Какво се е случило докато ме няма?
-Случи се инцидент с едната обучаваща се група от младите унищожители.
-Алфа отбора?!Не отново.
-Този път бе само един от тях.При тренировката един от учителите е бил нападнат от младия Хес.Впоследсвие Хестън му е счупил носа.
-Това дете няма граници.Поне каза ли защо го е направил?
-Онзи уж го бил предизвикал и той не могъл да стои на едно място.
-А отредено ли му е наказание?Или трябва аз да се заема.
-Реших,че само ти би била най-доброто ми решение на проблема.
-Къде е той?
Джордан ме поведе към черната зала,където повечето тренираха.Алфа тийм бе най-добрия сред останалите и показваха невероятни резултати.Но Хестън,техният лидер,бе прекалено буен.Напомняше ми за мен.
Бях правела това много пъти-да сплашваш младоците и да вкарваш ред из редиците им бе най-любимото ми занимание.Влизайки в залата,всички до един спряха и се обърнаха към мен,покланяйки ми се.
-Изправете се и продължавайте.Тук съм само за кратко.
Те продължиха със заниманията си,но някои от тях не спираха да ме гледат докато минавах измежду всички.Насочих се право кък Алфа групата ,чиито членове тренираха в едното дъно.Момчетата се боксираха,а момичетата мятаха колове.Застанах пред тях и пъхнах ръце в джобовете си.Четирите момичета се целеха в отдалечени мишени,но нито едно от тях не олучваше средата.Остриетата пробождаха на милиметри от целта.Но дори това не бе достатъчно.
-Спрете.
Те оставиха всичко и се поклониха отново.Хес обаче,продължи да удря боксовата круша.Всички от групата му се обърнаха към него и шептяха името му.
-Хес!
Никаква реакция.Грабнах една кама и я метнах по него.Изкривих острието така,че да се забие право в крушата.Той я изрита и ме погледна.
-Какви си ги вършил отново?
Той захвърли всичко на земята и се зае да прибира нещата си.
Повиших тон:
-Смееш да не отговаряш пред кралицата си?
Всички наоколо замлъкнаха.
-На мишената!Веднаха!-извиках.
Да го видим до къде му стига смелостта.