"Безмилостна кралица"

Глава 42

Вървях по коридорите на академията,тръпнеща да пропусна няколко часа скучни лекции в името на тренировките си.Насочих се към залата.Повечето вече бяха вътре в нея,аз реших първо да оставя сака си в съблекалнята.Отворих едно шкафче,сложих го вътре и  махнах тениската си.В този момент някой влезе.
Бутнах вратичката и кого да видя-под рамката на вратата стоеше глупакът,който наритах в коридора преди седмица.
-Пак ли ти? Разкарай се.
Той тръгна към мен:
-Защо вие не го направите, принцесо на вампирите?
Грабнах една кама и посочих към него:
-Не ме карай да събирам остатъците ти от пода.
-Кралските особи сте такива гадняри.
Понечих да мина от вратата,но той не се помръдна.
-Дръпни се.
-Кажи вълшебната думичка.
Замахнах да го ударя,ала той толкова бързо реагира,че светът ми се завъртя.За една част от секундата бях  приклещена  към стената,без оръжие.Огромните му длани ме стискаха толкова силно.
-Ще си платиш за това! Махни си долните ръце от мен!
Той обаче не помръдна.Напротив,даже затегна хватката си.
-Признай се за победена.
-Никога!
Момчето ме дръпна,завъртя ме като пумпал,ритна ме в сгъвката на коляното и ме приземи на земята.Беше ме възседнал  и най-безсрамно си стоеше там.
-Да вървиш по дяволите дано,ти...!
-...Драгомир Владиславов,ваше злодейчество.
Хвана ръцете ми и се наведе опасно близо надолу към мен:
-И вие туко-що бяхте победена.
Ако не беше унищожителят-треньор да ни завари в това положение,със сигурност щяхме да се избием до смърт.Мъжът дръпна Драго за блузата и макар да бе по-нисък от него,го избута навън сякаш беше перо.Аз едва в края на деня осъзнах,че бях останала без любимата си кама.

                   ********************

На другата сутрин всичко ми бе изпратено в голяма плетена кошница.Роклята ,слава на седемте,бе достатъчно широка и проветлива.Върху нея се намираха още две кутии,в едната от които имаше огромно колие.В другата,по-малката,пръстен във формата на корал или нещо подобно бляскаше.Приготвих се набързо като с дрехата съчетах ниски обувки,защото краката ми бяха леко подути за токове.Още последствия от бебето.Оставих бялата си коса свободно пусната,като на главата си сложих рубинена корона.На вратата ми се почука.
-Влез.
Както винаги,Джордан винаги бе готов преди мен.
-Готова?
-Да.Какво си облякъл?
-Дрехи,подходящи за церемонията.Сет ме посъветва да ги сложа.
Златното горнище приличаше на ризница,а черните широки панталони приличаха повече на шалвари отколкото на официална дреха.
-Радвам се,че със Сет се разбирате добре.
-Съюзниците са нещо изключително важно.Дори всичките седем клана да са подчинени,все някой от тях негодува от положението си.
-Щом стана кралица,всичко ще се промени.
Вървяхме към градината,чийто край завършваше с огромна арка осеяна от бели и червени рози.Сет бе заел позиция до не много висок бял мраморен камък във формата на пирамида.Отгоре на нея,блестеше златна корона с необикновена форма.
Двамата с брат ми заехме позиции до Сет и миг по-късно се появи Сахара.Косата ѝ бе сплетена на безброй плитки,всяка от които имаше сребърна нишка в себе си.Главата ѝ красеше малко украшение в цвета на залязващото слънце.Роклята....никога през живота си не бях виждала подобна.По повърността на златното ѝ облекло освен красиви бродерии се отличаваха малки диамантчета,които присветваха при всяко нейно движение.Сърцевидното деколте представляваше набор от паунови пера,напръскани в златисто и черно,висящи отстрани.Роклята бе дълга и леко издута,но в никакъв случай вулгарна като тези,които аз обличах повечето пъти.Сахара изглеждаше толкова величествено.
"Мисля,че някой туко-що те детронира от върха на модата сестричке."
"За разлика от теб,аз поне не нося шалвари,принце на Вампирия."
Усетих усмивката на брат си.Сахара се придвижи до пирамидата с короната, а зад нея плътно  вървеше Ализар заедно с мъж.
"Това е техният закрилник на клана",поясни брат ми.
Сахара се изправи пред пирамидата.Аз излязох напред.
Макар гостите да не бяха много,това не бе толкова важно.Затаих дъх.
-Кланът на сахарианците винаги е бил верен на своите крал и кралица.Мирен народ с традиции,спазвани от много векове насам.Днес аз,бъдещата кралица на Вампирия,имам честта да короновам наследницата на пети клан- принцеса Сахара.
Всички започнаха да ръкопляскат.Закрилникът положи сребърен синджир на врата на Сахара  с висулка във формата на звезда,която блестеше с жълта  светлина.След това положи на ръцете ѝ две златни гривни,по чиито повърхности бяха изписани древни руни и погледна към мен.
Пристъпих напред и взех короната в ръцете си.Сахара приклекна.
-Аз, Рейвън,дъщеря на Великия Арел,наследница на клана на Арабела Първата сред всички,създателка на сребърното оръжие,висш черен унищожител,Дяволската принцеса,защитничка на вампирския род и бъдеща кралица на Вампирия,короновам теб Сахара,кралица на клана на Сахарианците.
Поставих короната на главата ѝ.
-Да живее кралица Сахара,дъщеря на слънцето и първа от своето име!
Радостни възгласи се възнесоха от всички страни.Сахара се изправи и ми се усмихна:
-Да живее унищожителката!
Склоних леко глава.
Зачудих се дали и аз някога щях да достигна своята коронация.