"Безмилостна кралица"

Глава 69

Миг преди да бъда смъртоносно пронизана,Драгомир се хвърли към мен и двамата се претърколихме  от обсега на оръжието.Ярослава се размърда към нас,а личните ми стражи ни обградиха.Драгомир беше побеснял.Брат ми свали оръжието и ни погледна с омраза.Успях да се изправя и унищожителят рече:
-Смееш да вдигаш оръжие срещу собствената си сестра?! Къде ти е достойнството,Джордан!
Всички останали вампири ахнаха от рева на Драгомир.
Очите на брат ми бяха чисти кърваво-черни бездни:
-Тя не ми е никаква сестра! И никога не е била.
Нещо дълбоко  в мен се пропука.Сърцето ми заби като лудо в гърдите.Драгомир ме изправи,но застана пред мен като защитна стена.Брат ми беше готов да го убие с поглед.Ярослава пристъпи напред:
-Джордан е абсолютно прав,ти никога не си била негова истинска сестра.И мога да ти представя ясни факти защо.Но първо-защо не седнем?
Гласът ѝ беше леден,хаплив,все едно слушах някогашния Владимир.Чух как Тесара се опитва да удържи Зандриел жив.Задминах Драго и рекох:
-Говори,Ярослава.Не искам да чакам повече,но първо-ще оставим лечителите ми да се погрижат за Зандриел и раните му,които ти нанесе.
Тя ме погледна с презрение:
-Не съм те чула да ме молиш,Рейвън.
Да се моля?Аз да се моля?
Избутах стената от пазители пред себе и извиках:
-Ако той умре,ще те убия със собствените си ръце! Отстъпи!
Само,че тя вместо да се отдръпне, пристъпи отново напред към мен и двете застанахме една срещу друга като диви животни,готвещи се да атакуват.
-Моли се.Моли се,така както си се молела Владимир да те убие.Да те избави от агонията.
Дила-Кадиджан надигна глас:
-Как си позволяваш да заповядваш на Върховен командващ да се кланя в краката ти?!-лицето ѝ беше изопнато.
Погледнах към нея.
Рейвън.
Драго нахлу в съзнанието ми.
Недей да атакуваш.Не и без мен.
Успях да напрегна цялото си същество.В този момент Джордан вдигна калашника към главата на Драгомир и нареди на своите вампири-пазители да го обградят.
-Джордан! Да не си посмял!-изсъсках.
Брат ми обаче завъртя поглед към Дила:
-Или нея,или мелеза,сестро.Избирай.
Той изплю последната дума.Главата ми щеше да се пръсне.Обърнах се към Дила:
-Седни си на мястото.Всички вие се върнете по местата си.Веднага!
Челюстта ми се стегна.Не исках никой да пострада.Дила беше последната от клана си,нямаше да  позволя да бъде наранена.Погледнах Драго-острият му като бръснач поглед се беше вперил в брат ми.Джордан не изчака,ами направо го простреля в раменете,а Драго не издаде никакъв звук.Пазителите на Джордан замъкнаха Драго извън залата,някъде където никой не знаеше...най-вероятно за да го измъчват.
Погледнах Ярослава-задоволството лъскаше на лицето ѝ,колкото и студено да бе то.Тя се обърна и рече:
-Да продължим.Джордан,свали оръжието си и отведете онзи старец при Драгомир.
Като куче на каишка,той се подчини и тримата се върнахме на масата.Трябваше да държа Ярослава изкъсо,не можех да се откъсна и за миг:
-Говори-наредих.
Принцесата или по-скоро подмолната кучка,изпи цял бокал с кръв наведнъж и заговори на останалите все още шокирани вампири:
-Ако някой се опита да ме възпре,ще умре.
-Не си никоя,че да заплашваш-изръмжа през зъби Делгадо.
Ярослава се обърна към него,като от скрит джоб на роклята си извади телефон и с няколко набирания,на екрана се появи синът на Делгадо,който спокойно дъвчеше биберона си на леглото...а до него на пода лежеше окървавената му жена.Беше жива,но брутално пребита.Сестрите и братята на Делгадо се изправиха всички наведнъж,готови да атакуват,а самия Делгадо пребледня като платно:
-Посмей да нараниш сина ми,извращение такова,и ще те нарежа на ситни парчета.
Секунда по-късно,жената на Делгадо падна с отрязана глава на пода.Най-големият от рода на Херандас не можеше да продума нищо.Катарина и Касандра изпищяха,а Рафаел и Раниел насочиха пистолетите си към самата Ярослава.Синът на Делгадо започна да плаче.
Ярослава ме погледна бавно и разкри издължените си зъби:
-От теб зависи дали малкият ще оцелее,така че подбирай внимателно думите си.И накарай тези скотове да се върнат по местата си.
Не се побирах в кожата си.Всички вампири се укротиха.
-Да започнем оттам Рейвън,защо ти си единствена по рода си и защо ти никога няма да управляваш Вампирия.
Надигнах се рязко от стола.Тя изцъка с език:
-Не,не,не.Не се разбрахме така.
-По-удобно ще ми е да бъда изправена,когато те разкъсвам.
В този момент,от телефона се чу бебешки плач.Делгадо  ме погледна със страх в очите,а сестрите му трепереха пред гледката на опряния в главата на детето калашник.Ярослава се ухили зловещо:
-Седни,или гледай как това дете ще загине заради арогантността ти.
Върнах се в стола си и бях наобиколена от въоръжените ѝ пазители.Държах своите собствени настрана.
-Преди двеста деветдесет и девет години,когато великата Арабела все още властвала безмилостно над Вампирия,решила да се оттегли частично от властта в името на новото поколение вампири.Баща ти Арел,бил достатъчно способен да поеме управлението в ръцете си и по настояване на Зимното страшилище,бъдещите му деца щели да бъдат отгледани под нейния зорък поглед...Всички знаем сладникавите историйки за любовта му със Серийс.
Забих нокти в подлакътника на стола.
-Само че се случило така,че Арабела решила че самотата и бездействието  не са за нея.Да стои настрана от трона...това не било в кръвта ѝ,особено след като дядо ти,Игор Костотрошача, бил толкова тежко ранен след войната на Зимния век,че Арабела обмисляла как да отмъсти на върколаците за него по един особено жесток начин,типичен за нея.Ето защо започнала да крои планове за нов вид оръжие,с което да унищожи върколаците веднъж и завинаги.В Ледения замък тя събрала  учени от целия свят,учени във всяка сфера на науката и така ден след ден Арабела търсела начини как да създаде перфектното неразрушимо оръжие...И създала теб.
Всички вампири в залата втренчиха погледите си към мен.Озъбих се.Ярослава вдигна пръста си към мен:
-Питала ли си се защо винаги си сравнявана с Арабела?Защо толкова много приличаш на нея и нямаш почти нищо общо с родителите си?
-Всичко,което говориш е една пълна глупост.Джордан е мой близнак,ние сме родени задно и това,което казваш няма никакъв смисъл.Арабела не е моя майка.
Принцесата се изправи,тръгна бавно към мен и продължи:
-Арабела осъзнала,че да създаде оръжие от стомана няма да бъде достатъчно и е лесно разрушимо.И в този момент я осенила една идея,идея,която ѝ отнела няколко години осърдно проучване,работа и стотици жертви-жертви на науката,вампири за експериментите ѝ да създаде живот.
-Баба ми може и да е била жестока,но никога не би посмяла да извърши такова нещо.
-Толкова си заблудена,Аравена. Зимното страшилище е убила толкова много от своите в опитите си да създаде новата Арабела.Стотици тела се кълцали и изхвърляли след поредния неуспешен опит на Арабела да създаде своя собствена дъщеря без намесата на мъж.Защото макар синът ѝ Арел да носел буйната ѝ сила в себе си,той не бил достатъчно могъщ,за да затрие върколаците така както тя желаела.Арабела просто искала да създаде втора като себе си,толкова могъща и пречистена,че да продължи делото ѝ,а именно краят на върколаците като вид.
Доповръща ми се.Целият ми разсъдък отиваше по дяволите.
-Година преди Серийс да забременее,Арабела направила първия си пробив.С помощта на най-обучените и същевременно извратени учени на тази планета,тя успяла да създаде живот утроявайки силата на своето ДНК и това на вълк и човек в едно-чувах как останалите кралски вампири шушнат помежду си,че подобно нещо не е възможно,но Ярослава ѝм извика да мълчат-И така...Тъй като не могла да износи плода заради собствената си позиция на Кралица с умиращ крал,Арабела замразила създаденото дете-трибрид в саркофаг,пълен със златна кръв и зачакала.Междувременно решила,че ще е добро занимание да  бомбардира ключови селища на вълците,унищожавайки хиляди семейства за забавление.
Преглътнах болезнено.
-Щом разбрала,че майка ти е бременна веднага се възползвала от случая и забранила на лечителите,които по-късно щели да изродят принц Джордан,да я оповестяват за каквото и да е било относно бременността.Арел поискал обяснение,но баба ти го уверила,че ще бъде най-добре всичко да се случи както в Старите времена,защото усещала че ще се роди велик войн.Арел не се възпротивил и когато седем месеца по-късно настъпил моментът наследникът на трона да се роди,баба ти те внесла в залата,където Серийс  била на прага на силите си,защото Арабела била подчертала изрично никакво лекарство за улесняване на раждането  да не се влива в нея.По това време баща ти пътувал към Замъка на Дявола,защото на няколкостотин километра от дома ви се е разигравал поредния сблъсък между вълци и вампири и се наложило да пропусне раждането на близнаците си и най-вече на първородната си дъщеря.
Очите ми горяха в кървавочервен цвят.Цялото ми тяло желаеше да разкъса Ярослава и отново да я събере,за да я разкъса на още по-малки парчета.Щях да я убия бавно,и нея и всичките ѝ лъжи щяха да се изпарят.
-Виждам че ти стана много интересно,Аравена.Да продължа ли?
-Името ми е Рейвън.Не съществува никаква Аравена.
-Откъде мислиш тогава Арабела е избрала името ти?
Гледах към Джордан,в чиито очи виждах омраза.Душата ми се пропука.
-Милата,информацията ти дойде много.Вземи си въздух,хайде.
Държанието ѝ бе подигравателно.Сякаш тя беше нещо повече от мен.
-Великата Арабела Зимното страшилище постигнала своето.На бял свят се появили първо принцеса Рейвън,а след нея и принц Джордан.Щом си подала близнаците в ръцете на Серийс,тя не знаела как да реагира и бързо заспала упоена от субстанциите в кръвта си,които тайно ѝ вляли зад паравана.Арабела това и чакала-заплашила всички лечители в залата,че ако някой си отвори устата за това какво са видели при раждането,ще избие него и цялото му семейство до последната капка кръв.В крайна сметка няколко часа след това всички лечители били изчезнали безследно...
Надигнах се рязко,вече побесняла до крайни предели с пистолет в ръка:
-Замълчи или ще те застрелям още сега!Баба ми никога,никога не би направила подобно нещо! Откъде по дяволите точно ти,една никаква принцеска,незаконородена никаквица,ще се сдобиеш с подобна информация?
Ярослава тръгна към мен с решителна стъпка:
-Толкова си сляпа,но това не ме учудва.Погледни ме,Рейвън.Погледни ме и се опитай да разбереш коя съм аз и откъде знам всичко това.
Тези очи...такива очи притежаваше само Владимир.Тази луда усмивка,начина на говорене...Тя беше негово копие.Застинах.
-Аз съм първородната дъщеря на Принц Владимир от руския клан,създадена от чистата вампирска кръв на принца и първата изцяло безсмъртна жена вампир на тази планета.Ти може и да си трибрид,но кръвта ти е омърсена от коварните игрички на Арабела със съдбата.Макар създадена по същия начин като теб,аз съм истински върховен вампир.Най-върховният.
Светът ми се срина изведнъж.Не можех да мисля,само да виждам всичко през целия си живот като лента пред очите ми.Всичко,за което бях създадена бе да убивам.Всичко,за което бях обучавана,е било подготовка за истинската ми същност и цел.Погледнах трона зад мен и семейният ни портрет-те нямаха нищо общо с мен.Майка ми,баща ми,Джордан-аз бях като притурка към красивата картина.Без корени,създадена в лаборатория,изчадие на природата.Трибридна гад,чиято кръв бе не просто опетнена от гените на трите раси-кръвта ми миришеше  неестествено,различно,лъжливо.
Погледнах Ярослава в очите и проговорих с най-равният си глас,като бях готова да нападна:
-Да видим колко недостижима си,принцесо на бесмъртието,защото по тази земя няма вампир,който да не познава яростта на  кралица Рейвън Върховният черен унищожител и нейният сребърен камшик.

                   ~~~~~~~~~~~~~~~~~

*Здравейте на всички мои читатели!Очаквахте ли подобен развой на нещата и останахте ли изненадани?Нямам търпение да прочета мненията ви в коментарите😁
P.s Дали Ярослава наистина казва истината за себе си?