"Безмилостна кралица"

Глава 10

Притеснени ,и тримата се насочихме към една от  подземните зали ,която служеше като база данни.Влизането там бе изключително строго забранено за неквалифицирани лица.Вампирите,които работеха на това място се наричаха "Сивите пазачи".
Ник отвори тежките стоманени врати и  нареди на мъжете да прикачат файл от някаква флашка на огромен 80 инчов екран.Преди да се зареди това,което пробваше да видим,Ник посочи с пръст нагоре към екрана.
-Погледнете.
Секунди по-късно пред нас изникнаха многобройни снимки на жена с поразителна красота.
-Какво е това?
Ник се обърна към нас и нареди на всички да излязат.Пазачите  бързо се изпариха.
Той се прокашля и продължи бавно.
-Рейвън,Джордан-представям ви принцеса Ярослава Велика.Новият водач на руския клан...и  изгубената сестра на принц Владимир.
Спрях да дишам.Не можех да мигна.
На огромния екран пред нас се появи една от останалите снимки  на жена вампир,копие на Влад.Толкова идентични че бих посмяла да кажа че са дори близнаци.Но Влад нямаше сестри или братя.Поне не знаех за такива.
-Невъзможно.
Джордан се взираше в кристално сините очи на жената пред нас.
Облегнах се на един стол:
-Влад нямаше други роднини освен баща си.Накрая остана сам,а сега ми казваш че тази тук е негова сестра?Това да не е шега,Ник?
-Опасявам се ,че не Рейвън.Тя е съвсем реална.Погледни я.
-От колко време в следят?-попита Джордан.
-От близо месец.
-И ние научаваме това чак сега?Никой от тук не ни е казал нищо!
-Успокой се Рейвън.Стига.
-Джордан,до преди векове смятах че Влад е единствения наследник на трона и че  с неговото убийство бях решила че съм оставила Русия без наследник ...и сега,за някакъв си месец се появява тя-копие на Влад.Сестра на Влад,за която никой не знае нищо.Кажи ми -как да се успокоя! Кой ѝ даде титлата Велика?Кой я провъзгласи за принцеса!Това не може да е истина!
Извиках и бутнах стола на земята.Горях.Много горях.Бях разгневена.Тръгнах към изхода и извиках :
-Събирай си багажа ,Джордан.Заминаваме за Русия.
Същата вечер брат ми  не посмя да дойде в стаята ми.Щом напуснах залата ,бях толкова ядосана че направих покоите си на нищо.Всичко бе с главата надолу.
Как така е оцеляла без никой,абсолютно никой да я намери ?Дали Владимир е знаел за нея?Ами старият крал?
Главата ми бе пълна с въпроси.Трябваше да отпътуваме за Русия възможно най-бързо.
Изправих се от стола си и навлякох дълго черно палто.Взех един пистолет и закачих камшика си.Исках да изляза от този замък.
Навън бе пусто.Запалих колата си и се отправих към добре познатото ми място.The demon бе необичайно празен.Това бе едно от малкото местата където се събираха и вампири и вълци.При влизането ми там,всички се обърнаха.Уверено се насочих към една от по-усамотение маси и щом седнах на сепарето,младо момче вълк дойде да ме обслужи.Беше малко по-голям от Ребека.
-Принцеса Рейвън.Какво ви води тук?
Стрелнах го със сините си очи:
-Кръв от собствения ти вид,псе.
Той се стресна от необичайната ми поръчка.Разкрих зъбите си и изсъсках:
-Кана с кръв и допълнително уиски в нея.
-Както желаете.
Знаех ,че алкохола не ми понасяше добре.Всеки един освен виното ме караше да покудявам.Но след всичко днес,трябваше да се отпусна.Върколаците наоколо хвърляха по някой поглед към мен,но усетех ли че го задържат повече от допустимото,разкривах ослепителния сребърен камшик.Плашеха се като мишки от котка.И така трябваше да бъде.
Момчето донесе поръчката ми и попита дали желая друго.Отпратих го само с поглед.Сипах от течността в чашата си и щедро отпих.Напитката опари гърлото ми,но пресуших чашата веднага.
Ярослава.Принцеса Ярослава Велика.Кой и бе дал тази титла?Къде се е крила толкова много време?Не можех да проумея.Щом изпих цялата кана,се изправих и тръгнах към входа.Изведнъж някой хвана ръката ми здраво,дръпвайки ме към себе си с гръб назад.
Вълк.Едър вълк.Вонящ на евтин алкохол.
-Какво правите сама тук,принцесо?
Ноктите му се забиха в китките ми.
-Давам ти пет сенунди или ще те обезглавя.
-Не си толкова силна ,принцес...
Изритах го между краката,забих лакътя си в окото му и извадих сребърния камшик.Той се уви около врата на вълка и псето падна в агония.Всички наоколо се изправиха,но никой не посмя да ме доближи.Закачих камшика на кръста си и извиках:
-Още желаещи?Някой?
Можех да чуя колко забързани бяха сърцата им.Излязох от бара толкова ядосана,че не можех да си намеря място.
Върнах се в замъка и щом паркирах колата,Ник се появи отнякъде.
-Къде беше ?
Минах покрай него сякаш бе сянкa.
Качих се горе в стаята си и развързах косата си.Погледнах се в огледалото -кръв.Очите ми бяха кървясали,а жаждата да убивам бе неописуема.
Заредих пистолетите си,но ги оставих на бюрото.Слязох я тронната зала.Бе тихо.Огледах трона и седнах на него.Никога досега не го бях правела,но чувството ми хареса.Адски много.
Внезапно Джордан се появи необичайно зачервен.Изправих се от трона,а той ме посочи с пръст:
-Какви си ги вършела отново в онзи клуб?
За пръв път от години,той си позволяваше да ми повиши тон.
Брат ми достигна до мен и се озъби:
-Осъзнай се!Защо си убила вълк?
Никога не си представях той да ме пита подобно нещо.Нима новината се е разпространила толкова мигновенно?!
-Той ме предизвика.Какво се очакваше да направя?
-Знаеш,че когато се случат големи войни между двата вида,накрая и двете страни подписват мирен договор за една година без нападения.Хънтър държи своите настрана от Ню Йорк,а ти...
-Моля?!Настрана ли!Клубът бе пълен с вълци!Всички до един ме познаваха!
-Да го бе сплашила Рейвън!Защо трябваше да го убиваш?
-Ако не го бях сторила,той щеше да го направи!По-добре ли щеше да е ако ме бе заварил изхвърлена като парцал пред портите?А?!
Брат ми обърна гръб:
-Каквото и да става,споразумението не бива да бъде нарушавано!Не си виновна само ти,а и онзи вълк и щом Хънтър разбере ще поиска среща с нас.
-С нас? За какво ?За подписване на нов протокол?Кога направихте стария?
-Ти бе все още в кома.
Безпомощна.Полу-жива.
- Но няма смисъл в това.Той рискува да бъде нападнат тук,ако дойде сам.
Джордан се обърна отново към мен и посочи с пръст:
-По време на мирните времена,нито ние ,нито те имат право да нападат.Управляващите могат да водят словесни спорове в замъка Раскар докато не се стигне до единодушно решение на проблема.В крайна сметка след поредната ти изцепка,Хънтър сигурно ще ми изпрати писмо,в което пише че желае нови преговори.
Замъкът Раскар бе далече на север.Той бе единствено място ,което бе ничия земя ,ничия територия.Нямаше господар ,но имаше двама пазители които го охраняваха.Сегашните бяха на повече от три хиляди години.
Той ме погледна с крива усмивка:
-Мислиш ли ,когато действаш ?
Изплезих му се :
-Демоните да те накажат дано!
-Правейки те моя сестра,те вече го сториха.
Джордан плавно се завъртя и тръгна към вратите.
-До колко време ще дойде писмото му?
Той се спря.
-До седмица.А може би по-малко.
Седнах отново на трона и загледах ноктите си.Ако наистина щяха да се проведат такива преговори,трябваше да видя докъде ще изтърпи Хънтър на мен.
Трябваше да се помъча да изглеждам толкова разгневена,колкото бях когато го видях за първи път.А след всичко досега,щеше да ми е изключително трудно да го постигна.