"Безмилостна кралица"

Глава 77

Разказахме абсолютно всичко на Бориван,до последния детайл.След това той ни настани в огромна спалня,където предварително бе поставено зелено бебешко креватче.Ребека все още го гледаше подозрително,но аз знаех,че можем да му разчитаме напълно.След още няколко часа разговори и опитване да се свържем с Хънтър,Ребека се оттегли в спалнята и заспа.Бориван и аз останахме в трапезарията му.Той наглеждаше малката и ѝ се радваше.Тя го изучаваше с любопитните си очи и многократно докосваше бузата му.Бориван поглеждаше ту към нея,ту към мен.По едното време се изправи,прихвана Сиара с двете си ръце,настани я удобно на рамото си и погледна часовника-бяха изминали толкова много часове откакто стъпихме в дома му.Сиара издаваше типични бебешки звуци и след известно време тупане по дупето,порция детски песни и топли гушки,заспа в ръцете му.Посегнах да я взема от него,но той просто ми намигна и каза,че ще се погрижи.Остави я в спалнята при Бека и след като се върна,рече:
-Имаш прекрасна племенница.Сиара наистина е уникална по себе си...
-Благодаря ти.
-...точно като теб-добави той.
Погледнах го с леко крива усмивка:
-Аз бях експеримент,тя е истински хибрид.
-Знаехте ли,че има дарба?
-Каква дарба?
-Сиара може да комуникира само чрез поглед-кара те да виждаш нейната реалност или измислица.Освен това може да изтрие спомените ти или да ги възвърне,без изобщо да си мръдне пръста.
-Ти...как разбра всичко това?
-Самият аз съм надарен-той посочи очите си-...защо мислиш е цялата тази история?Баща ми беше чистокръвен вълк,а майка ми полу вещица,полу вълчица.Гените са си играели  жестоко,когато съм се правил!-засмя се той.
-Не знаех,че е така...мислех,че си пострадал при онази битка, в която сте се запознали с Хънтър.
-Не,просто съм леко прокълнат да чувам хорските мисли и да обладавам хорските умове.Само това е.
Кимнах му.Такива дарби си бяха колкото благословия,толкова и проклятие.
-Какмо имаш предвид под "обладаване"?
За части от секундата се преместих плътно до него на дивана,докоснах челото му и след това дръпнах сивия анцунг.
В следващия момент се отърсих от транса и премигнах няколко пъти:
-Какво...?
-Ето това е обладаването.Буквално правиш неща,които обладаващият те кара да сториш,без дори да се усещаш,че някой те контролира.
-Зловещо-преместих се по-далеч от него.
Бориван отново се засмя и аз не се сдържах да попитам:
-Защо в спалнята има детско легло и как така по дяволите успя да накараш Сиара да заспи за толкова кратко време?Използва ли нещо върху нея?
Блясъкът в очите му изчезна.Изпари се във въздуха.Той стисна юмрук и заговори:
-Нека просто го кажем така-някога имах семейство.И просто всичко се срина изведнъж.
Сърцето ми се сви.
-Какво се случи?
Знаех,че да се бъркаш в личния живот на някой без негово разрешение,бе грешка,но...исках да науча.
-Приятелката ми беше в шестия месец.Сияеше от радост,че очаквахме близнаци-две момчета.Не се отделях от нея за минута-знаеш какви ставаме ние мъжките вълци,когато става въпрос за партньорките ни.
-Унищожавате всяка заплаха,елиминирате най-малкия проблем и прочее.Наясно съм.
-Буквално бях озверял и не допусках никакви мъжки същества до нея.Пазех я толкова много,а накрая ми я отнеха толкова бързо.
Той се изправи и извади бутилка водка като отпи право от шишето:
-Беше около десет вечерта.Оставих я пред кварталния магазин и чаках точно на ъгъла на блока.Беше казала,че ѝ се хапнат желирани мечета.Забави се повече от очакваното и когато отидох пред магазина,видях как долните,безмилостни,шибани пияни кръвопийци прекършват врата ѝ.Убих ги на място за секунди.Но докато се пресегна за нея и докато я отведа  в болницата,вече беше късно.Нито тя оцеля,нито близнаците ни.След направената аутопсия стана ясно,че е била бита с тежки метални пръти преди врата ѝ да бъде прекършен....-той отпи дълга глътка и се изправи-...бях бесен,съкрушен,жаден за кръв.И до ден днешен отмъщавам за любимата си Александра.Сините ѝ очи,медената коса и невероятното ѝ присъствие караше всичко в мен да пърха от щастие.До онзи съдбовен ден.
-Колко години отминаха?-попитах със свито сърце.
-Двадесет и седем години,седем месеца и седем дни.Оттогава съм сам.
Вдигнах вежди.Погледнах го в очите и смекчих погледа си:
-Толкова много съжалявам за загубата ти.Такава любов,такива надежди за бъдещето...-Бориван ми се усмихна съвсем леко-...Сигурна съм,че щеше да си чудесен баща.В кръвта ти е.И от сърце ти пожелавам един ден...може би след не чак толкова време...да успееш да превъзмогнеш болката си и да продължиш напред.Заслужаваш да си щастлив.Тя би го искала за теб.Те биха го искали.
За части от секундата се озовах в прегръдките му.Ръцете му се омотаха над кръста ми и той се приведе надолу.Стърчеше с глава и половина над мен и ухаеше хубаво.
Този мъж е щял да уреди живота си по толкова красив начин.Имал е семейство,което е обичал и което му е било отнето заради глупавите вражди между видовете.И в един миг всичко изчезва.Край.
Усетих го да ме притиска по-силно съм себе си.Понечих да се отдръпна и той премести едната си ръка по-нагоре от кръста ми.
-Бориван...
Вълкът се оттърси и ме пусна:
-Съжалявам,просто отдавна не съм разкривал толкова лични неща на някого и сега...извини ме,принцесо Серина.
-Просто  Серина.Титлата не ми е нужна.
-Както желаеш.Значи така-Хънтър се е уредил с вампирка.Ами ти?
Усетих как се изчервявам:
-За кратко имах флирт с брат ѝ...нищо специално.А и нямам време за подобни неща като обвързване и такива.В момента съм изцяло фокусирана над опазването на Сиара и Бека.Хънтър разчита на мен.Малко са тези,на които той може да се довери.Ти си от тези хора и се радвам,че се отзова.
-Разбира се.Ще ви опазя до самия край-усмихна се той.
След това се извини и се отправи към собствената си спалня.
Загледах се в декора на трапезарията и зад една ваза бе поставена снимка.Погледнах я и направо се смразих-Александра бе толкова невероятно красива.Медената ѝ коса се стелеше на вълни под кръста,сините очи изпъкваха на лицето ѝ,изглеждаше толкова лъчезарна.Двамата с Бориван изглеждаха много красиви заедно .Върнах снимката на мястото ѝ и тогава усетих аромата му зад мен:
-Приличаш на нея-рече той и аз се обърнах и му рекох:-Никога не съм и няма да приличам на нея.
Той се усмихна едва доловимо:
-Колкото и да отбягваш живота,той те догонва и ти удря шамар.Не го забравяй.
Същата нощ или по-скоро сутрин останах да спя на дивана.Направих няколко опита да се свържа с Хънтър,ала никаква следа от него.Поне знаех,че не е мъртъв защото все още го усещах.
Надявах се Джордан да е водел нападението и Хънтър да е прегризал гърлото му.

~~
Агония.Предателство.Кръв.Война.Смърт.
Не усещаш тялото си,само душата вирее някъде между световете.Внезапна мълния те удря през сърцето и умираш за пореден път.Няма връщане назад.Никога.
                               ~~

~Хънтър~
Часовете се точеха безмилостно.Все повече трупове се просваха на земята,а изход от битката нямаше.За пръв път се сблъсквах с Бялата Орда и досега не бях срещал по-издръжливи копелета.Тези вампири бяха отгледани в най-суровите степи на Русия и това им даваше дяволски много преднина.И все пак-успявах да поваля всеки един на пътя си,изтръгвах главата му и тъпчех тялото му докато не стане на пихтия.Армията ми се прегрупираше,новаците заместваха по-възрастните и нямаше да отстъпим замъка си.
Срещу мен се зададоха трима от Ордата,въоръжени до зъби.Не виждах очите им,но знаех колко омраза таят там.Насилих се да събера целия си разсъдък и да ги унищожа колкото се може по-бързо,защото исках да достигна до водача им.Посегнах към първия и другите двама атакуваха.Преобразих се във вълчата си форма и захапах първия мъж за рамото-другите двама скочиха върху мен и ме затиснаха с оръжията си,принуждавайки ме да поддам надолу като едновременно с това мачках техния събрат с тялото си.Извих гръбнак нагоре  и в този момент усетих острие на някакво оръжие да се забива в мен.Стегнах се и разбрах,че това е първото от три.Скочих във въздуха и разкъсах втория от мъжете с една захапка.Жив остана само първия-в ръцете си държеше меч,подобен на мачете и  светещ в тъмното пистолет.Куршумите бяха ултравеолетови и пълни с отрова,специално пригодена за нас.Той го насочи към мен и стреля.Задминах го и се преобразих в човешката си форма.Втурнах се към него и тъй като не разполагах с никакво оръжие по себе си,щях да разчитам само на ръцете си. Юмрук,отбивка,ритник с крак,ляво кроше,ъперкът и за няколко минути го отървах от живота му.Щом го повалих останал без глава,усетих болка от лявата страна.Погледнах и там се виждаше огромно лилаво петно.Стиснах зъби и се преобразих-знаех,че в човешка форма съм далеч по-уязвим.
В далечината видях как петима от Бялата Орда повалят не много едра вълчица-тя бе от новаците.Спуснах се към тях и успях да я оттърва преди да прекършат врата ѝ.
-Върни се при групата си!-извиках през зъби.
-Всички са мъртви,господарю! Само аз оживях!-при тази мисъл,сърцето ми се сви.Новаците винаги излизаха на бойното поле от по десетима в отбор и не се деляха до последно.Девет млади живота бяха погубени...
Заповядах на всички да се прегрупират и да насочат силите си към сърцето в строя на вампирската орда.Внезапната миризма на познат вампир ме накара да ускоря темпото и още щом го видях,запратих един въпрос към него,чийто отговор толкова исках да узнам-Къде е Рейвън?
В отговор на това,в далечината,облечен с дълга бяла мантия и черен боен костюм на унищожител.Джордан ми се подсмихна зловещо с издължените си зъби и процеди:
-Твоята Рейвън е мъртва.
Не помня някога да съм оставял животното в мен да надделее до лудост.
                                ................