"Безмилостна кралица"

Глава 34

~Домът на вампирите~

Разхождах се из замъка.Предишният ден двамата с Ник прекарахме време заедно-мятахме оръжия,разпределихме тренировките на всички и преустроихме охранителната система около и в замъка.Заради новият ми външен вид,Ник поиска обяснение как се е случило.
"Остарявам",пошегувах се аз.
Но изобщо не ми бе до шеги.
След поредната ми изцепка,очаквах Ярослава да предприеме някакви действия срещу мен.Но засега всичко беше наред.
Насочих се към подземният гараж.Вместо да взема Urus-а,който Джордан ми подари за 285 рожден ден,се качих в най-обикновено BMW.Не биваше да привличам внимание,защото смятах да се отбия до някое хранително магазинче и да купя храна.
По дяволите.Говорех като човек.
Излязох от гаража и тръгнах.Усещах гладът да напира в мен.
-Още малко,зверче.Ще се нахраниш.
Дали щеше да е момче? Ами ако беше момиче? Стегни се Рейвън.
След кратко пътуване успях да достигна целта си.Влязох вътре и купих каквото ми видеха очите.Проблемът беше,че усещах погледите на човеците върху себе си.Дали беше странно да излезеш на пазар,облечен в кожени дрехи и токчета на YSL? За мен не беше необичайно.Но за смъртните явно да.
Връщайки се в замъка,качих торбите тайно в стаята си.Врътнах ключалката и се заех с отварянето на някои от пакетите с храна.В единият от тях имаше туко-що извадено от грила печено пиле с два вида сос.Отворих бутилка портокалов сок и започнах да се храня.Вкусът на храната беше божествен.А и ме караше да се чувствам силна.Затова изядох колкото можех .Скрих останалото и се излегнах на леглото.В този момент,телефонът ми зазвъня.Беше Джордан.
-Здравей.
-Как си ?Всичко наред ли е?
-Защо трябва да не е ?
-Говоря сериозно,Рейвън.
Тона му беше различен.Нещо го бе раздразнило.
-Кога ще се върнеш?
-Тази нощ,късно вечерта.Но ти ще трябва да заминеш.
Изправих се рязко.
-Не.
-Как така "не"?
-Имах предвид,че не желая да го обсъждаме по телефона.Нека разговаряме на четири очи.
-Добре.До скоро.
Щом му затворих,паниката ме обзе.Нямаше да отида при Хънтър,ако щеше брат ми да ме влаче из замъка.Не исках да отивам.Никой не можеше да ме накара.
Внезапно усетих чуждо присъствие в замъка.Някой беше прекрачил прага на дома ми,без да знам.Изправих се и отидох до огледалото.Сплетох косата си на няколко плитки и избрах нови дрехи.Излязох от стаята и се запътих да търся Ник.Той обаче ме откри пръв.
-Трябва да видиш това.
Ник изостана зад мен и се запътихме към тронната зала.Там ме чакаше... Драгомир?!Стражата в залата се беше удвоила.
За секунда спрях.Защо в името на Седемте беше той тук?
Поглеждайки ме със зелените си очи,той рече:
-Ваше величество.Нося ви вест и още нещо.
Заех мястото си на трона.Той се приближи.
-Какво те води в дома на кралицата,Драгомир Владиславов?
Останалите вампири наостриха уши.Всички знаеха що за същество е той.Бяха наясно и с репутацията му на безмилостен убиец,който лично се бе погрижил за изтреблението на стотици,стотици вълци.
-Идвам от далечната студена земя,обитавана от втория клан.Неговият водач лично ме изпраща.
Направих се на изненадана.Изправих се и бавно слязох от подиума.Наметалото ми се влачеше след мен.Погледнах Драгомир в тези толкова необикновени очи,напомнящи ми на Хънтър:
-Лично аз унищожих владетеля на руския клан преди месеци.Владимир нямаше наследници.
-Не за наследниците на Владимир става въпрос,кралице на Дяволския замък.
Погледнах към острите си нокти:
-Говори.
-Покойният Владимир изглежда не е бил единствен наследник на баща си.Оказа се,че има още един.
-И кой е той?-изсъсках.
-Принцеса Ярослава Велика.
Цялата зала започна да шепти.Десетки гласове забушуваха в ушите ми.
-Тишина!-извиках.
Залата потъна в мълчание.
Започнах да обикалям бавно около Драго.Хищник,дебнещ плячката си.
-Казваш ми,че Владимир има сестра,така ли?
-Да,ваше превъзходителство.
-Много добре.
Качих се отново до трона и седнах:
-И какво ми носиш друго,освен тази вест?
Ник се доближи,коленичи пред мен и вдигна червен плик в ръка.Отгоре бе печатът на Леденият замък.Взех го и рекох:
-Достатъчно за днес.Свободен си.
-Няма ли да го прочетете?
Тук мина границата.
Надигнах се и слязох до него.
-Смееш да отваряш устата си без мое позволение,така ли?С такова нахалство лесно ще се простиш с живота си,сине Владиславов.
-Простете ми,кралице.Не исках.
Огледах всички около нас.Те гледаха Драго с презрение.Както преди казах,очите му винаги са го правели различен,въпреки постиженията му.
-На колене-прошепнах.
Той рече:
-Какво?
Докоснах лицето му с острите си нокти.Заговорих със заповеднически тон:
-Казах...на колене.Ще се молиш на колене.
Бавно,той го направи.
-Простете ми ваше величество.Не желаех да Ви обидя.
Изсмях се зловещо.Приклекнах до него :
-Следващият път,не ще има прошка.Ясна ли съм?
Драго кимна.
Изправих се и рекох на Ник:
-Погрижете се гостът ни да се чувства като удома си.
Следвана от трима пазачи,се върнах в покоите си.Махнах тежкото пурпурно наметало от врата си и седнах на стола.Разкъсах плика и започнах да чета.
"Ваше всемогъщо кралско Височество,
Знам че може би това не е най-приемливият начин за първи разговор между двама управляващи,но обстоятелствата се стекоха по този начин.Аз,принцеса Ярослава Велика и бъдеща наследница на руския клан,смирено ви каня на бала в моя чест,който ще се проведе след две седмици в Ледения замък.Надявам се чрез това празненство,да се опознаем по-добре и да затоплим отношенията си.
Искрено ваша, Принцеса Ярослава.
Оставих листа настрани и се хванах за главата.Макар да не бе официално призната за принцеса,за наследница на баща си,Ярослава вече се считаше за такава.Две седмици.Имах само две седмици,а трябваше да се разправям с краля на вълците и да избера рокля.
Тежко е да си кралица и да поддържаш стил.Отново се излегнах на леглото,облечена само по тениска и  реших да поспя.Надявах се щом се събудя,да чуя гласът на брат ми.
Половин час по-късно на вратата се почука.Изправих се и отидох да отворя.На прага стоеше гостът ми.
-Кой те пусна тук?
По мое нареждане,откакто се случи мащабното нападение над замъка ни преди шест месеца и половина, пред стаята ми и главно по коридора на етажа бяха разпределени пазачи.Но Драго някакси ги беше минал.
-Исках да поговорим.
-Хайде,говори.
Той се огледа настрани:
-Ако може насаме.
Отдръпнах се от вратата,за да влезе.Приседнах на леглото ,а той продължи да стои изправен по средата на стаята.
-Какво е толкова спешно?
-Тази нощ ще остана тук,но утре сутринта си тръгвам рано.
-Толкова скоро?
-Изпълних дълга си.Нямам повече работа тук.
Доближих се до него.Бавно,но уверено се изправих пред високата му фигура.Погледнах го право в очите:
-Затова ли дойде в Ледения замък онзи ден? За да провериш дали съм разбрала за Ярослава?!
-За какво говориш Рейвън?
-Бил си привикан от нея с молбата да бъдеш нейн пазител докато тя ми се представи официално,права ли съм?
-Изобщо не си.
Извадих две ками от ботушите си.Кръстосах ги под гърлото му:
-Не ни учеха на лъжи в училището за убийства,Драгомир Владиславов.Изпей си всичко.
Преди да успея да усетя движенията му,той ме бутна с лице към стената,взе едната кама и я опря в тила ми.
-А ти явно не си научила едно от най-важните правила на унищожителя - ако ще убиваш,убивай.Не говори.
Тялото му бе плътно зад моето.Усещах дъха му по врата си.А също и острието.Едната му ръка дръпна леко косата ми настрани,разкривайки татуировките по гръбнака ми,почващи от тила.
-Всичко,което си мислиш е лъжа.Не аз бях привикания,безмилостна кралице.
-Пусни ме или ще извикам пазачите!
Той ме обърна към себе си:
-Ще ги избия за секунди.Никой от тях не е трениран унищожител.
-Откъде си сигурен,че не са?
-Досега да бяха влезли,Рейвън.Дори не ме видяха да идвам.
Опитах се да мръдна,но той ме притисна още повече.
-Ще съжаляваш за това,Драго.
Усмихна се злобно.Взе и другата кама от мен,заби и първата от двете ми страни на главата.Приличах на мишена.След това ме пусна и се поклони:
-Ще се видим след две седмици,ваше безпощадно кръвожадие.
И тръгна към вратата.
-Ще те убия!-извиках.
Той ме погледна и рече:
-Не забравяй да носиш нещо хубаво.Гардеробът на Ярослава е пълен с разкошни рокли,а знам че ти не обичаш да бъдеш засенчвана.
Повече не го видях из замъка.