"Безмилостна кралица"

Глава 47

Не си бях представяла да заспя с рокля в леглото.Събудих се преди слънцето още да е изгряло.Чаршафите ми бяха намачкани,а краката ми незнайно защо бяха изтръпнали.Надигнах се и свалих тежката дреха от себе си.Украшенията от горната ѝ част се бяха впили в кожата ми,оставяйки следи от врата до пъпа ми.Замених официалното с ежедневното-пуловер,кожен панталон и високи ботуши.Сресах бялата коса и погледнах през прозорците.В този момент извъртях поглед наляво и съзрях захвърлената на пода риза на Драгомир.Взех я и тихо излязох.Почуках на вратата му,но никакъв отговор.
"Кой друг ще бъде буден по това време,Рейвън!",скарах се на себе си.
И наистина-щом пристъпих вътре,Драго спеше под завивките,прегърнал една от възглавниците си...приличаше на някое бебе в креватчето си,което туко-що се е нахранило.Оставих ризата на стола и понечих да изляза:
-И сам щях да го направя.
Приближих се към него:
-Не исках да те будя.
-Ела.
Седнах до него.
-Защо си станала толкова рано?
-Сънувах кошмари.
Той отметна чаршафа си,изправи се и отиде до масата с бокала пълен с кръв.Татуировките по гърба му,които символизираха,че е унищожител,сякаш леко потрепваха  по кожата му.
-Наливаш се с толкова много кръв и то в рамките на малко време.Преди не беше такъв.
Пресушеният бокал бе отново напълнен:
-Тя е сладка като отмъщението,като властта.И ми помага да се владея.
-Убийствата са ти влезнали под кожата,нали?
Бокал номер две си замина:
-Така е.Затова ми е трудно да влизам в друга роля освен тази на унищожител.
Отидох до него.Той отново наля кръв.Понечи да я изпие,но дръпнах ръката му.Драго ме погледна с кървавите си очи.
-Трябва да престанеш.Искаш да направиш лошо впечатление пред принцесата ли?
-Никога не си ме виждала пиян.Винаги съм се сдържал.
-Не говорех за себе си,но както и да е.Моля те  да спреш.
Оставяйки чашата на масата,очите му възвърнаха зеления си цвят.Загледах се повече отколкото бе нужно в тях.
-Какво има?
Щом не му отговорих,третият бокал се изпари пред очите ми.Драгомир се зае с преобличането си.Черни кожени панталон и блуза,дълго палто в същия цвят и ками от двете страни на тялото му.Веригите,увити около ботушите,проблясваха:
-Рейвън знаеш,че преди шест поколения в семейството ми е имало върколак.Макар далеч от мен,аз нося неговите черти.Най-отличителни са очите ми.
-Всеки един от нас има по нещо вълче в себе си.Самите вълци също носят наши гени.
-Само,че при някои те са по-силно проявени.Нормалните цветове на очите за вампира са червен,син,по-рядко бял и жълт. Никъде няма зелено.
Отидох до вратата му:
-Това те прави уникален.
-Какво накара косата ти да побелее така?
-Зашо продължаваш да се интересуваш?
Той се приближи.
-Има промяна в теб.Не си същата.А и досега никога не се случвало вампир на по-малко от половин хилядолетие да побелее.
-Бях убита,Драго.Сърцето ми бе унищожено.
-И това е единствената причина?
-Да.
Отворих вратата,но с помощта на дланта си той я затвори.
-Не сме приключили.
Посегнах към него и извадих една от камите:
-Отдавна го направихме.
Драгомир погледна острието.Отмести погледа си към мен и без да сваля очи се наведе.Внимателно следях движенията,които последваха.Ръцете му докоснаха левия ми крак и започнаха да пристягат дългите връзки на ботуша,които се бяха отвързали.Макар отдясно всички да бяха в ред,той затегна и тях.Много здраво.Потръпнах.Изправяйки се,вампирът не отдели погледа си от мен.Пристъпих към него,дръпнах колана му,на който висяха оръжията и върнах извадената кама на мястото ѝ.После излязох от стаята като преди това се обърнах и рекох:
-Никога не се опитвай да обуздаеш унищожителя в теб.Ще загубиш разсъдъка си.
Насочих се към тронната зала.Усещах миризмата на Джордан и Ярослава,така че и двамата със сигурност са заедно.Поне той имаше време да я опознае по-добре. Аз както винаги бях разсеяна.Внезапно остра болка ме прониза ниско в стомаха.Очите ми прескочиха няколко цвята,а главата ми се замая.Подпрях се на една от колоните и спрях за минута.Изчаках да премине и издишах няколко пъти.Щом всичко се успокои,огледах за вампири наоколо.Беше чисто.Продължих към залата и в следващия момент десният ми крак отказа точно когато слизах по стълбите.Стъпих накриво и тупнах на едно от стъпалата,ругаейки на висок глас.
-Рейвън?
По дяволите!Никой не биваше да ме вижда така! Погледах назад и видях Драго.Обвих глезена си с едната ръка.
Той дойде до мен:
-Как успя да се спънеш?
-Не бях достъчно внимателна! Дръпни се,трябва да се изправя.
Само че опитите ми приключиха намига.Вече и двата ми крайника не ме държаха.
Драгомир се наведе към мен:
-Нека те върна в стаята ти,и без това явно няма да стигнеш до Ярослава.
-Не! Остави ме,ще се справя.
Но неговата упоритост не отстъпи пред моята.Драго ме вдигна на ръце и ме върна обратно в спалнята.Остави ме на леглото и донесе пухеста завивка,която положи върху мен.След това отиде някъде,но не се забави много.Щом отново прекрачи прага,в ръката си държеше чаша с необичайно тъмна кръв.Той ми я подаде:
-Пий.
-Не съм гладна.
Вампирът въздъхна:
-Ти виждаш ли се в огледалото въобще? Рейвън,колкото и красиви и впити рокли да носиш,не можеш да скриеш факта колко много телесна и мускулна маса си изгубила.Никога не си била толкова...слаба,тънка или както там обичате да се определяте вие жените.Не разбирам само защо продължаваш да отказваш да пиеш нещото,което те поддържа жива?!
Той се отдалечи.Посочих с пръст към вратата:
-Доведи ми Джордан.
-Ако ми кажеш защо не пиеш.
Кипнах:
-Имаш заповеди от кралицата си!
-Не и докато не ми дадеш отговор.
Изправих се и се приближих до него:
-Драгомир!-извиках.-Спри да ме караш да се изнервям.Аз съм твоята кралица,господарка,управляваща.Или ми се подчиняваш,или главата ти заминава при трофеите ми!
Лицето му не потрепваше.Очите му  не мигаха.Просто стоеше изправен насред стаята като огромен черен дух.
-Ако не беше такъв нахалник нямаше да се стигне до тук!-метнах бокала на земята.При сблъсъка с мраморния под,кръв и стъкло се смесиха в едно.Пристъпих напред и усетих стъкалцата под токовете ми.
-Когато кажа,че не желая нищо,ти слушаш.Когато кажа,че искам нещо,ти се подчиняваш.Ясно?!
-Откога стана толкова властолюбива?
-Аз съм короната,Драго! Аз...
Защо да давам обяснения? Минах покрай него като го зашлевих толкова силно,че ръката ми почервеня.Праснах вратата и отидох сама да намеря брат ми.Трябваше час по-скоро да се върна удома.
Открих Джордан сам на един от балконите.
-Събирай си багажа.Изнасяме се.
-Не е минала и седмица от пристигането ни,Рейвън! Какви ги говориш?
Прошепнах през зъби:
-Получих пристъп и познай какво ще се случи ако отново го направя и то пред очите на Ярослава.Намери я и аз ще обясня ситуацията.Докарай колите пред двореца.
Половин час по-късно,Джордан и аз, заедно с принцесата,Валер и Драго разговаряхме около масата в тронната зала.
-Бихме останали още няколко дни,принцесо,ала кралските задължения ни преследват навсякъде.
-Напълно разбирам ситуацията,кралице моя.Ще очаквам следващото ви гостуване в Ледения замък с огромно нетърпение.
Изправихме се и тя,наред с братята,се поклони.Отвън слънцето грееше силно.Сетивата ми бяха изострени до краен предел.Сбогувахме се с Ярослава и се качихме по колите.Драгомир пътуваше отново с нас.Едва не го пронизах в бедрото,докато шофираше към пистата.Пристигайки на място,веднага се заех с куфарите си.Не желаех никой да ми помага.Качих се в самолета като веднага се настаних.Миг по-късно,унищожителят се присъедини.Изправих се рязко пред него:
-Махни се от очите ми преди да съм извикала охраната.
-Няма да го направиш.Убеден съм в това.
В опита си да го задмина,за да сторя отреченото от него,едната му ръка ме дръпна силно към него и се завъртя около кръста ми.Другата той зарови в косата ми.Не осъзнах кога устата му се озова върху моята.Избутах го от мен и избърсах устните си с ръкава ми.Драгомир се усмихна криво:
-Ще се видим съвсем скоро,ваше унищожително превъзходителство.
Разкрих зъбите си:
-Вън!
Джордан се качи и с леден поглед изпрати вампира.Щом излетяхме,се успокоих.Брат ми донесе питиета и седна срещу мен.
-Осъзнаваш ли,че той те желае отново?
-Точно тези думи мислех,че няма никога да чуя от теб.
-За разлика от това с Владимир,с него беше доста по-трудно и заплетено.
-Джордан,намекваш ли ми нещо?-спокойствието ми бавно се топеше.
-Казвам ти само,че Драгомир играе по правилата.А ти умело ги заобикаляш и по този начин го предизвикваш.
-С какво по-точно го карам да се държи като разгонено куче? Та аз съм кралицата в името на Седемте!
-Едни те искаха заради властта ти,други заради самата себе си.Драго никога не се е интересувал от това каква си.
-Искам да спрем тази безумна тема.Не желая да имам нищо общо с него! Каквото е било между нас,то отдавна приключи.
Джордан вдигна чашата си:
-Човеците имат една поговорка,в която аз все повече започвам да намирам смисъл-"Старата любов ръжда не хваща."
-Е,неговата може и да не.Но моята отдавна е корозирала.
-Само да те чуе Хънтър.
Вълкът щеше да откачи,задето ме нямаше толкова дълго време.Още с кацането си в Ню Йорк щях да запаля колата и да тръгна към замъка му.Нещо дълбоко в мен ми подсказваше,че яростта му ще е безгранична.