"Безмилостна кралица"

Глава 82

                                     ~Серина~
Събудих се от звъненето на домофона.Навън все още беше тъмно,съдейки по леко вдигнатите щори в спалнята.Чудех се кой ли бе решил да ни тревожи по това време.
Изправих се от леглото едва-едва,защото Бориван бе решил да ме прегръща твърде силно и ръцете му бяха увити около мен.Погледнах към спящата Сиара и тръгнах към входната врата.Миг преди да достигна коридори,Бориван се появи зад мен:
-Отдръпни се от вратата.
Той ме задмина и бавно я отключи.На мига позната миризма се разля из въздуха-Хънтър.Бориван отвори широко вратата и го приветства с добре дошъл.Но радостта ми бързо се изпари във въздуха щом видях братовчед си.
Сякаш бе живял в някоя клетка години наред-толкова зле изглеждаше.Очите му бяха изцяло в жълт цвят като на животно,по лицето му имаше синини и засъхнала кръв.Струваше ми се,че дори накуцва леко.
Хънтър побърза да приседне на дивана и скри лицето си в шепи.Бориван и аз седнахме до него и той ни попита:
-Къде е дъщеря ми?
-В спалнята ми е и спи дълбоко.Бека също е под контрол.
Хънтър въздъхна и се облегна назад:
-Загубих твърде много войници в тази битка...Подцених Ярослава страшно много.
-Какво искаш да кажеш с това?-изрекох тихо.
Хънтър ни погледна с кървясалите си очи:
-Принцесата на руския клан държи всичките членове на вампирското кралство като заложници в Замъка на Дявола.Пръснала е свои агенти по всички континенти и чрез тях управлява войските на всеки клан,като ги задължава да ѝ изпращат провизии,бойци и какво ли още не на бойното поле.Освен нашият дом,е успяла да покоси събратята ни в Сибир и тези по балканските земи.Има твърде много разруха...
-Тази кучка ще си плати за всичко сторено-Бориван стисна юмруци.Неговите собствени земи също бяха пострадали,а той не можеше да ги защити.
-Единственият клан,който все още се  противи на заповедите ѝ,е този на унищожителите,черните унищожители.Тя от своя страна е убила цели десет от най-добрите ѝм новаци-просто за назидание.
-Къде е Рейвън сега?-изрекох тихичко повече на себе си,отколкото на останалите.Заострените уши на Хънтър се обърнаха към мен и той се изправи:
-Рейвън е мъртва.Всичко свърши.
В този момент Сиара проплака силно и Хънтър понечи да влезе в спалнята на Бориван,но се възспря.Бориван се шмугна вътре и след минутка дойде при нас със Сиара на ръце.Тя изглеждаше кисела и аз се заех да приготвя млякото ѝ.Гледката,разкрила се пред мен как Хънтър взема Сиара и как тя погалва бузата му,ме накара да потреперя.Хънтър я прегърна силно и я целуна по малката главичка.Тя изгука тихичко и се обърна към Бориван.
Хънтър я погледна в очите и тя мигна лекичко.Бориван ме изгледа странно и аз предадох през телепатична връзка,че Сиара има дарба и общува по повече от един начин.
-Толкова приличаш на майка си...-прошепна Хънтър и за пореден път я удостои с нежна целувка.
-Благодаря,че се грижиш за момичетата ми.Адски признателен съм ти.
Бориван се поклони и рече:
-Макар да изгарям от желание да се изправя пред кръвопийцата и нейните изчадия,дългът ме зове тук.Ще пазя принцесите с цената на живота си.
Братовчед ми погледна първо към мен и след това отново върна погледа си към Бориван:
-Изгаряш за бойното поле,нали?
-Кръвта ми кипи силно и ти го знаеш.Отдавна не съм имал пряк военен сблъсък с вампирите и това ме подлудява.Мирът е важен,но щом се наруши трябва да се възползваш максимално от свободата,която ти се дава да сториш каквото желаеш на врага.А в случая тази псевдо принцеса си е заслужила главата ѝ да лъсне пред портите на замъка ти.
Хънтър въздъхна.
-Уморих се,а всичко едва сега започва.
Преди да продумам каквото и да е било,от вратата се появи Бека.При вида на Хънтър очите ѝ се оцъклиха,усмивката грейна на лицето ѝ и тя хукна към него за прегръдка.Той я вдигна във въздуха и въздухът в стаята сякаш стана по-лек.
-Братко! Ако знаеш само колко се притеснявах за теб!
-Добре съм,малката.Тук съм.
Ребека не искаше да го пуска.Сиара от своя страна започна да издава типични бебешки звуци и да търси вниманието им.Тримата седнаха на дивана и се прегръщаха силно.Семейство-това бяха те.Дефиницията за семейство понякога можеше да е неточна и дори изкривена,но кръвта си беше кръв.
Хънтър се изправи и рече:
-Ще остана два дни в Ню Йорк в моя пентхаус.Ще взема момичетата с мен и когато си тръгвам ще ги върна обратно.Серина,искаш ли да дойдеш с нас?
Не осъзнах,че говореше на мен.Бях втълпена в мислите си.
-Серина?-Бориван се намеси.
-Простете,замислих се твърде много.
-Всичко е наред.Та,докато съм тук искаш ли да дойдеш с нас или ще останеш?
-Ще помогна на Бориван да почисти,ти се наслади на компанията на момичетата.
Хънтър кимна и зловещият му поглед се обърна към Бориван.Синьо-зелените му очи бързо светнаха в жълто и той надигна глава към Бориван. Вторият от своя страна леко наклони своята в знак на смирение и подчинение.Хънтър го предупреждаваше.
-Пазете се-рекох на Хънтър,Ребека и Сиара щом напуснаха апартамента с два сака принадлежности на момичетата.С Хънтър имаше още дванадесет вълци пазачи,което ме успокояваше,че няма да е съвсем сам.
Щом ключалката изщракна,Бориван ме погледна от хола и ме привика при него.
-Какво искаш?-изсмях се срещу него.
Очите му потъмняха и той изръмжа:
-Съблечи се,трябва да поговорим.
Повдигнах веждите си и рекох:
-Колко си тактичен само,но това няма да се случи пред теб,защото имам нужда от баня.Не смей да идваш.
Ръмженето се чу из целия апартамент и аз хукнах към едната от двете бани и се заключих вътре.Свалих мръсния си Nike и пуснах душа на най-топлата степен.За минутки стъклата на душ кабината се запотиха и атмосферата се усещаше като в сауна.Исках покой и тишина,нищо повече.Това постоянно да има хора около мен понякога ме изкарваше извън релси,а точно сега имах възможността да остана насаме със себе си.
Взех шампоана с мирис на шоколад и кокос и го разнесох по косата си.Образува се обилна пяна и всичко около мен започна да ухае на сладко.След като изплакнах шампоана се обърнах да взема балсама,но не го открих. Погледнах наляво към двете шарени очи на Бориван- той ме гледаше и ме следеше от незнайно колко време.
-Как влезе тук?-попитах.
Очите му ме изпиваха с поглед.Беше увит с черна кърпа,с посребрени шевове-какъв суетен мъж само.
-Това е моят дом,Серина.Не забравяй това.
Така да бъде.Щом щеше да гледа,тогава е време за шоу.
Взех малко душгел в шепата си и бавно,много бавно го прокарах по тялото си.След това с нежни и също толкова бавни движения го разтърках по кожата си,като се образува силна пяна.Така се извъртах под душа срещу Бориван,че движенията ми имитираха спалните ни игри.Очите му не мигваха,виждах как под ръба на хавлията вече се образуваше малко петно и знаех от какво е.Дори черната хавлия не можеше да прикрие размера му.
Влязох под душа и пяната бавно започна да пада от мен-долепих се до стъклената кабина и гърдите ми подпряха стъклото,карайки зърната ми да стърчат.Бориван се изправи и дойде до мен,но още не ме докосваше.Отворих вратата към него и след това му обърнах гръб като се облегнах на плочките на стената и леко се наведох назад към него.Той чакаше само това-с едно движение,хавлията падна на пода,той се доближи максимално до мен кожа в кожа и го усещах отзад.
-Ти си една много,много опасна и непослушна вълчица,Серина.Дълго си била изпускана от поглед,малката.
Лявата му ръка ме шляпна по дупето,а другата остана да виси във въздуха.
-Ти прекъсна усамотението ми,Бориван.Трябваше да стоиш настрана,ако не искаше да...
Не знам как успя да проникне в мен толкова надълбоко изведнъж,че да накара цялото ми тяло да пламне.Тежестта му се усещаше приятно на моята,а тази поза ми беше любима.
Той забърза темпото и рече:
-Ще свършиш три пъти под душа и още толкова в спалнята ми.Под мен,над мен,и на лицето ми-той захапа врата ми силно с острите си зъби и темпото стана още по-бързо.Нямах време да дишам докато виках от болка и от екстаз.
-По-силно,малката,искам да викаш още по-силно!-заповяда ми той и аз усещах как първия оргазъм ме достигна.Извиках името му и той вместо да излезе от мен продължи.Усетих,че не мога да мръдна от размера му-нито той излизаше,нито аз.
-Какво си направил?-едва издишах.
-Нещо,което всеки алфа вълк може.Сега се наведи напред.
Послушах го и той ме дръпна към себе си,седна на пода под душа и след като се увери,че няма да му се изплъзна,ми заповяда:
-Язди ме,принцесо.Мощно.
Никога не го бях правила в тази поза,а се оказа че ми харесва страшно много.Мускулите на Бориван се бяха напрегнали,аз се стягах около него и с всеки един тласък знаех,че ще ме отведе до върха.По дяловите,този мъж си знаеше работата.
Той се надигна от пода,намести ме на два крака и на две ръце и продължи да ме чука докато не усетих как тласъците му не стават по-нарядко и миг преди да свърша,той легна отгоре върху мен и свърши толкова силно,че стъклото се размърда от ръмженето му.Строполихме се и двамата на пода на банята и той легна върху гърба ми.Беше тежък,но ми харесваше да го усещам.
-Моя си-той се тласна силно в мен- Дотук си,Серина.Вече си моя.
Преди да се усетя,той се надигна,грабна ме на ръце и ми нареди да увия крака около него.Излязохме от банята и аз виждах как течах от него по целия под в апартамента му.
-Бориван,ще съсипем всичко.
-Това искам,Серина.Искам да съсипя всичко с теб.
Щом влязохме в спалнята му,знаех че от там няма за изляза с дни.Този вълк ме искаше,аз него също.
Пусна ме на спалнята,коленичи между краката ми и изръмжа силно:
-Приготви се скъпа,възнамерявам да пирувам с теб.
Тези думи и комбинацията от езика му с пръсти успя да ме накара да приключа играта още два пъти.Сърцето ми щеше да се пръсне на милион парчета,исках да спрем,за да си поема въздух,но и не исках да спира.Той знаеше всяко местенце,всяка точка,всяка чувствително място,което ме караше да горя.Исках това между нас да не свършва никога.Исках да останем вечно в тази стая само ние двамата.Защото в момента,в който достигнах шестия си оргазъм за деня,Бориван беше готов за още.Аз бях готова да му дам още.И дори когато вече бяхме изгубили бройката на взаимното си удоволствие,той искаше още и още.А аз слушах с часове онези думи,които всяка жена иска да чува в живота си.
Моя си.

~~~~~~~~~~~~~