"Безмилостна кралица"

Глава 35

Към пет сутринта,Джордан паркира колата си пред дома ни.Облечена в дълго наметало с качулка,стоях пред портите на замъка тръпнеща в очакване да чуя какво се бе случило при срещата му с Хънтър.Брат ми тръгна към мен с не особено бодра крачка.Посегнах да го прегърна,но той ме хвана за ръката,повеждайки и двама ни към личните му покои.Бързаше по стълбите,а аз се задъхвах след него.Бях изгубила форма.
-Джордан какво правиш?
Бутна ме вътре в стаята му и рече:
-Седни там.
Пръстът му сочеше кожения диван.Настаних се на него и за втори път попитах нервно:
-Ще ми обясниш ли защо се държиш като задник?
Обръщайки се към мен,очите му придобиха леденосин цвят:
-Защо не ми каза?
Усетих тръпки да ме побиват.Не,той не може да знае.
-Драго бе тук,но сега го няма...аз разбрах че е дошъл след като говорех с теб и ...
Джордан се приближи:
-Ти си бременна.Носиш неговото дете.
Сърцето ми слезе в петите.Главата ми щеше да изпуши всеки момент.
-Не е вярно.
-Не лъжи! Не смей да ме лъжеш! Как можа,Рейвън? Как!!
-Серина си е отворила устата пред теб,нали?Или дори нещо друго е направила!
Той разкри зъби и ме хвана за гърлото:
-Не за нея говорим сега,сестричке.
-Пусни ме.
-Не и докато не си признаеш!
Бутнах ръцете му от себе си,измъкнах една кама и сребърният си камшик в ръце и рекох срещу него:
-Не смей да ме караш да те наранявам!
Той погледна към две саби,окачени на стената.Грабна ги и рече:
-Бий се,дъще на дявола.
Секудни по-късно,двамата с него се носехме в смъртоносен танц из стаята му.Джордан без капка милост удряше по камата ми,по тялото и по ръцете.Но аз не се предавах.Събарях го с камшика си,успявах да го изритам болезнено по някои части на тялото,но изтощението бързо ме надвиваше.
-Какво ще каже народът ни за това? Какво ще си помислят старейшините?
Стоварих юмрука си върху лицето му:
-Аз съм властта,те нямат думата!
Брат ми ме бутна на земята.Насочи двете саби към гърлото ми:
-Ти си върховен вампир,Рейвън.С това същество в теб,кръвта ти не е вече същата.
Дишах тежко.Изправих се бавно и заговорих:
-Аз съм твоя кралица и сестра близначка.Аз съм короната в нашата династия и мога да ти заявя само едно-ще бъда с когото си искам и когато си поискам.
-Нещата не стават така,Рейвън!
С двете си ръце хванах краищата на остриетата.Свалих ги надолу и изсъсках на Джордан:
-Къде беше ти,когато Владимир ме упои за да се омъжа за него? Къде беше ти,когато баща ни яростно настояваше да стана покорната му съпруга?!Къде по дяволите беше ти Джордан,когато аз страдах? Наистина,подкрепял си ме цял живот,но точно в някои ключови моменти ,ти не успя да присъстваш.Вместо да се застъпиш за мен,ти просто склони глава пред татко!
Джордан ме изгледа с наудомление.Усещах кръв да пада по пода от дланите ми.Стиснах оръжията още по-силно и рекох:
-Никога повече не си позволявай да вдигнеш ръка срещу мен.Срещу собствената си сестра.Защото не само аз сгреших...ти също го направи.Виждам го в очите ти.Онази ти е завъртяла главата и в момента не мислиш трезво!Ти си идиот!
Пуснах сабите и  излязох оттам.Върнах се в моята стая и превързах ръцете си.Взех малък куфар и натъпках няколко дрехи вътре,а върху него отгоре положих камшика.Заредих и двата си пистолета,сложих бомбите обеци и гривната с отровния газ на ръката си.Бутнах по две ками в ботушите и още четири в тайните джобове на наметалото ми.Оставих дългата бяла коса  да се стели по гърба ми,като сложих на единия си кичур черна висулка от малки камъчета.На два от пръстите на всяка ръка  сложих пръстени.Отворих трезора ми с корони и избрах масивна черна корона,която поставих на главата си.Ето че вече можех да се разкарам оттук.
Отидох в подземния гараж и се качих в колата.Минах през портите и тръгнах към двореца на Хънтър.Това копеле сигурно знаеше за мен.Нямаше как да не е наясно.
Докато шофирах по магистралата с притеснително висока скорост,прехвърлях в ума си отново и отново случилото се между мен и брат ми.Джордан никога не бе посмявал да се държи по този начин с мен.Ударите,които ми нанесе бяха съвсем реални и боляха повече от всичко.Стиснах волана по-силно.Откакто в живота ми се намеси Хънтър,всичко се бе объркало.Отначало смятах,че съм успяла да намеря удушник от кралските интриги,правила и очаквания в неговото лице,ала грешах.През цялото си съществуване бях подлагана на изпитания,бях пренебрегвана от скъпите за мен същества и за капак въпреки саможертвата си ,отново бях черна в очите на тези около мен.Само защото веднъж в живота си бях поискала да бъда егоист.Ето ме сега.
Сто и петдесет години в служба на елитните черни унищожители ме бе направило смъртоносна машина.Двеста осемдесет и пет години бях проливала кръв,за да угаждам на прищевките на родителите ми.Шест месеца и половина откакто реших да постъпя по мой начин.Глупостта май имаше име.Но тя не беше единствена за мен.
За моя милост яростта бе средство ,не чувство.Тя ме водеше напред.Тя и инатът ми.Щях да се боря докрай.До последен дъх.
След часове изморително каране,ми оставаха няколко километра до замъка.Свързах се с Хънтър.
"Разкарай пазачите си.И ме чакай в тронната зала."
"Нима брат ти е успял толкова бързо да те склони да се върнеш тук?"
"Ще говорим щом те видя."
Както почти винаги,тук валеше.Небето бе черно,а светкавици се появяваха следвани от гръмотевици.Точно в унисон с настроението ми.Паркирах колата и бавно слязох от нея.Пригладих дрехите си и демонстративно закачих камшика на кръста си.Очите ми придобиха син цвят,преливащ към червено и бяло.Качих се по стълбите и в ноздрите ми нахлу миризмата на кучета.Мокри кучета.

~Серина~
Тя беше тук.Рейвън вървеше към тронната зала.Двамата с Хънтър тихо я очаквахме.Той бе седнал на трона,а аз бях острани на него.В замъка цареше такава тишина,че можех да чуя шума от токовете ѝ.Отваряйки тежките врати,Рейвън бавно пристъпи напред.Облечена от горе до долу в кожени дрехи,почти плътно по тялото ѝ,тя продължи към нас.Косата и бе бяла като сняг,а главата ѝ красеше убийствено красива корона.Зад нея се стелеше пурпурно наметало,дълго поне три метра от върха до края.От двете страни на високите ѝ черни ботуши бяха изрисувани някакви руни.Ясно виждах очертаните оръжия по нея-камшикът ѝ бляскаше при всяко движение,гривната издаваше тих звук.Косата ѝ...това не бе Рейвън.Това бе Арабела,вдигнала се от гроба.