"Безмилостна кралица"

Глава 4

Двама от пазачите ми се доближиха до Хестън и го завлякоха към една от мишените  в реален размер.Завързаха го с въжета и аз застанах пред него:
-Ще ми кажеш ли защо си постъпил така,или предпочиташ публично да те накажа?
Той ме погледна и ядосано изпуфтя:
-Правете каквото искате ваше величество,няма да ме пречупите.
Отдалечих се на няколко  метра от него.Съблякох наметалото си,грабнах една кама и я насочих към младия вампир:
-Така да бъде.
Метнах я със всички сили и тя попадна между краката му.Още сантиметър и щеше да остане без любимата част на всеки мъж.
Всеки вампир  в залата притаи  дъх.Хестън обаче не помръдна.
Приближих се до поставката с оръжия и избрах арбалет за едната си ръка и два шурикена за другата .Едновременно насочих оръжията към него,скочих във въздуха,превъртях се и изстрелях стрелата от арбалета и двата шурикена.
При приземяването си видях ,че стрелата се бе забила над главата му,а шурикените до двете му уши,които бях разкървени.
Изправих се и го огледах от горе до долу.Сега вече трепереше.Обърнах се към всички зад мен,които наблюдаваха изплашени.Извадих камшика си и  с три удара зад мен, без дори да гледам,въжетата  се скъсаха.Хес падна на земята по лице.Дръпнах камшика към мен и го закачих на кръста си.
-Слушайте всички,много добре.Мнозина от вас може би понякога си се представяте на бойното поле.Убивате вълците и проливате кръвта си за чест и слава.Кажете ми обаче...знаете ли какво е истинска битка?Истинска война?Не,не знаете.
Видяла съм много войни за възрастта си и повярвайте ми,нещо толкова желано да се случи може да се окаже най-големия ви кошмар...-въздъхнах-...За почти трите века,през които съм живяла,избих много същества.Както вампири,така и вълци.Участвах в Тъмната война,през която четиримата от водачите на общо седемте ни клана бяха избити от върколаците.Знаете ли защо?Заради глупавото си его,че могат да се справят сами с цял легион от озверери хищници.Тук ви учим да се биете в екип и да разчитате един на друг.Колкото повече от вас осъзнаят,че не всичко може да бъде свършено само от един вампир толкова по-добре.
Взех един меч останал на земята и го насочих към Хес,който все още стоеше на земята на колене.
-Аз съм принцеса Рейвън,дъщеря на великия Арел и висш унищожител.Известна съм с много имена сред видовете твари на света.Изколих много същества и повярвайте ми мога да убия всеки от вас ,който откаже да се подчини и посмее да посегне на този,който го учи как да използва ръцете си-обърнах се към всички останали -... Не ви плаша-загрижена съм за вас.Искам да се превърнете в най-добрите сред добрите.Разкрийте потенциала си и бъдете единни.Така ще надвием враговете си.
Всички извикаха:
-Слава на Великата Рейвън!Да живее кралицата на вампирите!
Погледнах към Хестън и наредих на пазачите да го доведат в тронната зала.Трябваше да говоря с него -той бе най-свирепият ми ученик.
По коридора обаче,залитнах настрани и почти не се строполих на земята.Джордан ме дръпна за ръката и рече:
-Рейвън,добре ли си?
Доближих длан до челото си:
-Спокойно.Просто съм изморена от пътя.
Влизайки в залата,се насочих към трона на баща си,но никога не сядах на него.Въпреки че ме наричаха кралица,все още не бях официално коронована.
Доведоха Хес и в момента,в който той ме погледна можех да видя част от страха му от мен в очите му.Стиснах юмрук и рекох:
-Няма да те карам да се извиняваш на обучаващият те.Ти и без това не би го направил.Но нека те питам само едно-защо?
Хестън погледна земята и не отговори дълго време.За да наруша тишината,проговорих:
-Какво ли ще каже семейството ти ако разбере за постъпката ти.
Знаех колко строги бяха родителите му с единственото си дете.
Той вдигна глава.
-Чух го да казва,че аз и моят екип сме нямали шанс да се изправим  срещу вълците някога,защото сме били твърде неубедителни в уменията си.
-Така ли?
-Да,ваше величество.Той...при едно от упражненията той нарани Теса и сега точността и с остриетата не е перфектна заради болките.Губим точки и отборът ни падна от челната позиция.
Доближих се до него и го погледнах право в очите.
Влязох в ума му  и видях всичко станало.Всяка една от думите му бе вярна.Но видях още нещо-той имаше чувства към това момиче Теса и именно затова бе наранил учителя си.
Излязох от главата му и рекох:
-Внимавай с действията си и помни мястото си,младеж.Не позволявай на сърцето си да замъгли разсъдъка ти.
-Свободен ли съм?-попита бързо той.
-Върви.
Преди да отвори вратите обаче,рекох:
-И следващият път,Хестън-покажи на учителя си защо не бива да се закача с Алфа групата.
Той се обърна усмихнат:
-Слава на висшата унищожителка.
Отвърнах му с усмивка и тръгнах към стаята си.Багажът ми бе качен вътре и щом влязох се метнах на леглото.Умирах за сън,а главата ми бе адски замаяна.
-По дяволите ,какво става с мен!
Изправих се и влязох в банята.Погледнах очите-нито следа от яркото синьо в тях.Лицето ми беше толкова зле,че имах отчаяна нужда от кръв.
Преоблякох се в по-удобни дрехи и забързах към подземията с кръв.
Откакто претърпях сложната операция на сърцето си,заради куршума попаднал там,знаех че може би вече никога нямаше да бъда същия силен вампир.Или възстановяването ми щеше да трае много бавно.Изморявах се по-бързо,пиех по-малко кръв и спях с вълк.Чудесна комбинация,подпомагаща всичките ми проблеми.
Стигайки до мястото,взех банка кръв с най-рядко срещаната кръвна група.Изгълтах я набързо и взех втора доза.Но не ми беше достатъчно.
Спрях се на шестата банка с кръв.Усещах,че тялото ми бе напълно заредено .
Разходих се из замъка и проверих дали всичко бе в ред.На места по стените все още се виждаха пукнатини от сблъсъците преди пет месеца,но и те щяха да бъдат заличени скоро.
Спомените ни обаче нямаше да изчезнат дълго време.След като се събудих в лечебницата ,Джордан не ми каза веднага колко жертви сме дали и какви са пораженията.Едва след като бях способна поне да се движа сама,разбрах колко зле изглеждаше всичко.Стотици от нашите бяха посякани.Не по-малко войници бе изгубил и Хънтър.Дълго след това непрестанно мислех за него и се надявах да го видя час по-скоро.Имах толкова много въпроси към вълка и дори след като се видяхме за пръв път откакто беше войната,мнозина от тези въпроси останаха да висят във въздуха без отговори.Ала и за тях щеше да се намери време все някога.

*За тези,които не знаят-това са шурикените,които Рейвън използва.*