"Безмилостна кралица"

Глава 24

Хънтър се спусна  към мен.Потънах в силната му прегръдка и за секунда се отпуснах в нея.Да усетя,че съм в безопасност при него беше това,което най-много исках.
Той ме пусна.
-Сърцето ми едва не  се пръсна щом те видях окървавена в ръцете на Серина.Помислих си,че съм те загубил,но...ти явно си прекалено упорито магаре,че да се дадеш толкова лесно.
Целунах го.За разлика от неговото,моето сърце вече веднъж се бе пръскало.
Усмихнах се.
-Всичко е наред.Сега съм добре.Трябва да вървя удома.
Хънтър се намръщи.
-Не.
Мразех отговори с "не".
-Джордан ми каза за състоянието ти.Изобщо не си здрава,Рейвън.Как очакваш да постъпя  в това положение?Ще останеш тук поне седмица и това е.Точка.
-Какво?Хънтър,смяташ да ме затвориш в дома си ли?
Очите му промениха цвета си.Вълкът в него заговори с дълбок глас.Усещах надигащата се в него ярост:
-Рейвън,имаш ли си представа колко много ме изплаши?Знаеш ли,че едва чувах пулса ти?
"Бил на бебето,не моят", помислих си.
Отстъпих назад.
-Стига,недей.Обичам те с цялото си сърце, но не мога да остана за  още една седмица.Вече стоях тук толкова.Хънтър,светът ми е с главата надолу.Поданиците ми ме чакат,някой трябва да поеме властта.И...
Замлъкнах.Той не биваше да разбира за Ярослава.
Вълкът вдигна ръце във въздуха:
-Какво и?
-И Джордан е далеч от мен.Брат ми има нужда да бъда до него.
Хънтър ме прегърна:
-Аз също имам нужда от теб.
-Хънтър...трябва.Налага се.Нужно е да се прибера скоро.Дори трябва да тръгна веднага.
Той ми обърна гръб и се подпря на бюрото.Все още говореше нервно:
-Какво трябва да направя,че да останеш с мен? Какво е наложително да сторя,че да се върнеш при мен,Рейвън?!
Положих длан на гърба му:
-Знаеш,че не мога да остана...за постоянно.Народът ми...
Той рязко се обърна:
-Къде беше той, когато ти отчаяно се молеше на някого да те спаси онази нощ? А?
Хънтър повиши тон.Отстъпих назад.
-Тогава положението  беше много по-различно.Не разбираш.
-О,напротив мила,напълно те разбирам.Въртиш нещата винаги в своя полза.Не осъзнаваш колко много ме караш да страдам,че не си до мен. След битката при замъка ,ти се промени.Стана друга-изръмжа той.
Вдигнах ръце във въздуха:
-Променила?Хънтър,аз едва не се простих с живота си!Защитих клана си,убих най-големия  си враг и успях да вдигна кралството си отново на крака.Куп други проблеми изникват всеки ден,а аз съм длъжна да ги реша за доброто на всички.Ще бъда кралица.А нямам време дори за собствената си  коронация.
-И без корона така или иначе ти си наследницата на Арел.Всички го знаят.
-Не е така.Наясно са с това,но без официален владетел,клановете могат да се надигнах и да избухне вътрешна война.
-Никой клан не би посмял да ти се опълчи.
-Надявам се наистина да е така,защото моят клан е първи от всичките седем.
Той въздъхна:
-До кога ще продължи това?Колко дълго ще бягаш оттук?Искам те до мен.Нощем инстинктивно те търся из завивките,но теб те няма.Питам те,Рейвън дъще на Арел и бъдеща кралица на Вампирия-докога ще бягаш?
Отново го целунах,но този път задържах повече време:
-Докато сама не реша кога да спра.
Той ме изгледа отгоре до долу:
-Никога не съм съжалил,че те доведох тук.Че ти разкрих този свят  и те направих моя.Няма и да съжалявам.
Потръпнах.
-Благодарна съм ти за всичко,което си направил за мен.Спасяваше ме толкова много пъти,жертваше се за мен-ти си единствено същество,което въпреки всичките ми капризи и глупости,успя да ме изтърпи .Пред теб успях да разкрия малко по-голяма част от себе си.Ти успя да ме разбереш.Аз...Обичам те.Знаеш го.
Прегърнахме се и останахме така дълго време.Чувах сърцето му до моето.И тогава рязко се отдръпнах.
-Съжалявам,ребрата още ме болят.
Той ми се усмихна:
-Как да те върна на Джордан като постоя толкова малко време тук?
-Повярвай ми-веднага щом се прибера ,той ще види блясъка в мен и ще бъде спокоен.
-Не харесвам това,което правиш.Дразниш ме адски много.Наясно ли си с това?
-Карам те да полудяваш още от първият ми ден в този замък.
Хънтър се засмя гърлено:
-Дяволски вярно.
Отправих се към вратата:
-Ще тръгвам.
-Още сега?
-Още сега.
- Майната ти,Рейвън.Вземи една от колите долу.И внимавай по пътя.
Усмихнах се:
-Обещавам.
-Рейвън?
-Какво?
-Обичам те.Обичам те и никога няма да спра.
Усещах напиращи сълзи,но стиснах зъби.
-Аз теб още повече.Сега и завинаги.
Спуснах се бързо по стълбите към  подземията на замъка,като замалко да се спъна в дългата си почти до земята жилетка.Емоциите бушуваха в мен,а стомахът ми се преобръщаше като луд.
Качих се в колата и с пълна газ отпраших за Ню Йорк.
Докоснах с длан средата на корема си и заговорих:
-Не знам какво ще се получи от теб,малчо.Но ти обещавам да нямаш и минута покой.Ще бъда твърде заета, за да ти обръщам внимание,ще се наложи може би да се бием с някого,ще трябва да те изложа на опасност.Ала от теб искам само да не мърдаш и да не растеш много бързо.Защото ако клановете разберат,че нося хибрид-дори аз няма да мога да ни защитя.А щом аз не мога, никой не може
Настъпих газста на макс и карах с почти двеста до Ню Йорк.
Преди обаче да стъпя в града,отбих към една бензиностанция.Отворих багажника на колата-вътре беше сакът ми с принадлежности.Взех го и тръгнах към тоалетната.Там смених удобното си облекло с още по-удобните за мен кожени потник,дънки и дълго наметало.Закачих камшика  отстрани,сложих по два пистолета на колана си и се огледах в огледалото.Бях готова.
Върнах се обратно в колата и потеглих за дома ми.Спирайки отпред,пазачите застанаха пред колата ми.
"Надушвате вълци,нали?",помислих си.
Излязох от нея и с твърд тон рекох:
-Смрадта на псетата още се усеща по седалките.Няма защо да се безпокоите.Те отдавна са мъртви.
Едрите пазачи отвориха портите,а аз паркирах пред замъка.Слязох оттам и веднага тръгнах към тронната зала.По коридора обаче ,се появи брат ми .Той спря рязко и ме огледа.
-Време беше.Чудех се,кога ли ще приключиш.
Той не знаеше за случилото се.Нямаше си и представа.И добре,че беше така.
-Ето,вече съм тук.Какво се случва?
-Нека да отидем в кабинета ми.
Двамата вървяхме плътно един до друг.Разминавахме се с вампири,които щом ни видеха,скланяха леко глави надолу.Уважение.Респект.Страх.
Влязохме в стаята му и той ми показа разни снимки.
-Ярослава-изсъсках.
-Това са снимки от замъка Вихрушка.Срещнала се е с тамошните старейшини и според наш внедрен човек,повечето са се съгласили тя да води клана на Русия.
-Тяхната дума не значи нищо пред нашата.
Пред моята.
-Вярно е,но щом има противоречие между тях относно решението за Ярослава,старейшините не са си изгубили напълно ума.
Той прелисти една папка.Оттам извади писмо с необичаен почерк.Беше кодирано.
-Семейството от трети клан са забелязали прекаленото движение на вампири от Русия към България през Турция и оттам за Китай. Маршрутът е удължен и объркващ,но е с някаква цел.
-Изпрати писмо на клана от Европа да засилят мерките за сигурност,но да бъдат внимателни.Не желая никой да разбира за Ярослава, докато аз не се срещна с нея.
-По този въпрос-кога тръгваме?
-Утре.Подготви всичко.Не изпращай писмо на нито един руски  старейшина.Няма да отседнем във Вихрушка.Отиваме направо в личния палат на Владимир-Ледения дворец.
-Но тя е там.Внезапната ни поява ще предизвика смущение,Рейвън.
-Няма време за две отделни пътувания до Москва и Санкт Петербург.Колкото по-бързо се разберем с Ярослава,толкова по-добре.Ако тя наистина е достойна наследница на Влад,ще я провъзглася за водач  на клана.Ако ли не-никой няма да може да я предпази от мен.