"Безмилостна кралица"

Глава 23

Стоях и не мигах.Може би сърцето ми прескочи няколко удара.Но усещах кожата си студена.А кръвта смразена.Погледнах Серина и твърдо рекох:
-Не е вярно.
Изправих се и отидох до огледалото.Кожата ми беше възвърнала стария си цвят,но лицето бе все така изпито.
Серина рече:
-Усетих го.Не можеш да твърдиш друго.
Чух сърдечен ритъм. И не бе твоят.Ти беше мъртва.
Докоснах с пръст корема си.Нищо.Обърнах се рязко към нея:
-Не ме лъжи.Била си прекалено силно замаяна от сблъсъка,това може да е плод на въображението ти и ...
-Рейвън ,не си измислям!Защо мислиш, че когато си близо до Хънтър всичко е наред?Джордан ми разказа колко зле си била от известно време,куршумът в сърцето ти също ти е вредял,а и това...напрежението става твърде голямо за тялото ти.
Започнах да връщам лентата назад:
-Чакай малко-как се озова в Ню Йорк и защо брат ми ти е казал това?
Тя завъртя очи:
-Няма значение как и защо .Просто трябва да останеш,докато решим какво да правим с бременноста ти.
Тази дума ми тровеше душата.
-Колко време трае това нещо при вас?
-Девет до десет месеца.Но ти си вампир все пак и не знам как ще се развие процесът.
-А Хънтър е вълк.Това прави положението още по-трудно.
Седнах на леглото:
-Хибрид.То ще е хибрид.Първият от векове насам.Не може да бъде.
Изправих се отново и тръгнах към вратата.Серина ме спря и рече:
-Трябва да му кажеш.Длъжна си.
Погледнах към ръката ѝ,държаща моята:
-Знаеш ли какво ще стане ако му кажа?Хънтър никога повече няма да ми позволи да се върна удома.Ще трябва да стоя тук девет месеца,далеч от Джордан и кралството ми.Поданиците ми ще се питат къде е тяхната кралица,а щом узнаят защо ме няма,ще поискат да видят щастливеца.И детето.
Очите ѝ станаха ярко сини:
-Ти...
-Вариант номер две-щом брат ми узнае,ще вдигне цялата ни армия срещу вас.Ще се водят войни с месеци,може би години.Вашият вид ще ме преследва заради това в мен,а моят вид ще избие семейството ви заради стореното.
Серина преглътна.
-Вариант номер три-ако Хънтър не разбере сега,ще мога да свърша задълженията си и чак когато вече не мога да скрия бременноста,ще се върна при него.
-Луда ли си?Ще го лъжеш с месеци?Ами ако той разбере от само себе си?
-Хънтър няма да узнае.Щом не е успял да усети досега,значи всичко ще е под контрол.
-Не ти позволявам!Ти носиш наследника на короната,как така...?
Посочих с пръст към нея и заговорих непоклатима като скала:
-Аз съм короната на моя вид и от мен зависи дали Хънтър ще се сдобие с това дете или не.Знаеш ли колко неща ми се струпаха на главата,Серина?Родителите ми са накъде по света скрити от Влад заради мен,очаква се да взема властта в ръцете си в най-скоро време,а на всичкото отгоре огромна заплаха застрашава великите седем вампирски клана.Светът ми се разпада пред очите,Серина.Животът ми висеше на косъм преди пет месеца,успях да вдигна война между два вампирски клана и накрая оставих единия от тях без управляващ.Едва не умрях,опълчих се на двама пазители на реда като заплаших единия със собствения му живот,катастрофирах и накрая ти ми съобщаваш тази новина.Достатъчно силна,издръжлива и умна съм да преценя как ще постъпя в този момент.Всичко зависи от мен.
Серина настръхна:
-Безпощадна си Рейвън,знаеш ли?
Отворих вратата и рекох:
-Никое кралство не е процъфтявало при миролюбиви владетели.Ще направя всичко по силите си да издигна Вампирия още по-нагоре,ако ще това да ми струва много.
Хвърлих ѝ бърз поглед:
-Да,Серина.Наречи ме безмилостна.Но не случайно нося титлите черен унищожител и дяволска принцеса.
Тя пристъпи към мен:
-Не може вечно да се мяташ в боя и накрая да се чудиш защо си полу-жива.Особено в това състояние.
-Нищо няма да ми попречи да изпълня плановете си.От теб искам само да си мълчиш,докато аз сама не реша кога да му съобщя.
-Ами ако му кажа?Ако той научи от мен?
-Ще те убия.
Тя трепна почти незабележимо:
-Джордан няма да ти позволи.Ще нарушиш договора и двата клана ще се вдигнат на война.Брат ти няма да го допусне.
-Никой не може да ме командва.Аз съм господарка на себе си.Нито вълк,нито вампир ще ме спре.
Отидох в стаята на Хънтър.Без да почукам,направо влязох с гръм и трясък.Заварих вълка да подрежда документи на бюрото си.Той ме погледна и усмивка грейна на лицето му:
-Рейвън.
Жалко,че това което щях да му кажа изобщо нямаше да е за усмивки.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте на всички! Как върви лятото?Тази глава ще е малко по-късичка от другите,но ви обещавам да се реванширам със следващата.Очаквахте ли,че Рейвън ще реагира по подобен начин на новината ? И дали тя взема правилното решение?