"Безмилостна кралица"

Глава 79

Пристъпих бавно напред към огромната спалня на Бориван.Чаршафите бяха в тъмнолилав цвят,почти черен,но с металически блясък.На леглото бяха пръснати три огромни възглавници.Бориван смъкна долнището си и аз не смеех да погледна надолу от кръста му,въпреки че знаех,че е с боксерки.Той се метна върху чаршафите и тупна с ръка.Приканваше ме до себе си.Поколебах се.Бориван извъртя очи :
-Серина,няма да искам от теб да спиш с мен.Твърде стар съм за теб,а и освен това нямам никакво желание за секс точно сега.Повярвай ми,ако го имах,целия апартамент щеше да се тресе.
-Ще ме убиеш с приказките си за старост-изсмях се.
"Стой далеч от големите мъжки вълци,когато са в период на изблици, защото стават опасни."
Така ме предупреждаваше майка ми,когато бях дете.Бориван не миришеше на изблици.Та ето защо аз се облегнах на рамката на леглото и кръстосах ръце.
-А сега?
С плавно движение,той положи главата си върху корема ми,дланта му падна на ръба на сивото ми долнище и той намести единия си крак върху мен.Едва можех да дишам от тежестта на това вълчище.
-Удобно ли ти е?-попита.
-Какво искаш да направя?-отвърнах на въпроса с въпрос.
-Прокарай пръстите си през косата ми.Просто...-преди да каже и дума повече,аз сторих следното и с нежни движения разтрих скалпа му.Бориван потръпна от удоволствие и след половин час милване по косата,усетих как се отпусна в скута ми.Опитах се да помръдна,но при всеки опит той изръмжаваше едва доловимо и на мен ми ставаше гузно.Затова останах да спя при него.
Вълците имаха нужда от близост,ние бяхме същества,които не можеха сами,затова разбирах желанието му.
По някоето време след като заспах дълбоко,усетих допир на грапави пръсти в зоната острани на таза.Топлата му ръка докосваше кожата там по един интимен начин,но не по мръснишкия.Той просто искаше топлина и внимание.Съвсем леко се плъзнах надолу и щом гърбът ми се озова върху матрака,Бориван помръдна в съня си и се извърна на другата страна.Вече дишах спокойно,докато той отново не се обърна,преметна крака си върху мен,едната му длан се озова под гърдите ми,а другата над главата ми.Чувствах се като играчка,но поне той спеше дълбоко,макар да мърдаше от време на време и да ръмжеше в съня си.Така и двамата заспахме.Без кошмари и без никой да докосне другия,така че да го накара да се чувства некомфортно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Беше прекалено топло,за да се диша.Чувствах как тялото ми просто гори и не можех да разбера защо по дяволите ме обливаше такава топлина.
Отворих очите си и при опит да помръдна тялото си,осъзнах че горещината идва от не кой да е,а от Бориван.Беше плътно до мен и караше въздуха в стаята да се сгъстява само с присъствието си.Надигнах се от спалнята и останах изненадана от друг факт-бях само по тениска.Къде по дяволите беше анцунгът ми?Огледах се в тъмнината,ала той сякаш бе изчезнал.
Сръчках вълка:
-Къде са ми дрехите?
Типично като някоя мечка,пробуждаща се от зимен сън,той се протегна,прозя и изправи бавно на крака:
-Нямам идея.
-Останала съм само по тениска.Ти трябва да знаеш.
Той издърпа чаршафа и ето къде се оказа долнището ми-замотано в краката му.
Грабнах го от там и се облякох.Погледнах го:
-Нали не си...?
Очите му се заковаха на белега ми,който се разпростираше по дължината на единия ми прасец.Раздразнение се изписа на лицето му,изправи се за миг и се озова пред мен.
-Ако ме обвиняваш,че съм те съблякъл и възползвал от теб,принцесо,значи не ме познаваш достатъчно добре.Долнището ти се озова между краката ми,защото снощи ти най-безцеремонно реши да го изпратиш там.Ето ти обяснението на проблема!
Засрамих се.Щом вече бях напълно облечена,напуснах стаята и отидох в тази,където бяха Ребека и Сиара.Тя обаче беше празна.
Вдишах дълбоко и осъзнах,че са напуснали помещението преди няколко часа,а не биваше да излизат без надзор.
-Бориван!-извиках към хола.
-Слушам ви,ваше принцеско величие.
Той се озова насред огромната стая целия облечен в тъмната гама.Коженото черно яке бе осеяно с малки синджирчета,а от рамената му висяха два по-дебели сребърни ланеца,наподобяващи сребърния камшик на Рейвън.Усетих мириса на метал по него-носеше оръжие.
-Трябва да ги намерим,не могат да излизат без надзор!- ядосвах се,докато слагах обувките си.
-Ребека е винаги готова за приключения! Хънтър ме предупреди за това-изръмжа той.
На кръста му висяха два пищова в цвят слонова кост.От единия му ботуш стърчеше нож с двойно назъбено острие.Изгледах го предпазливо:
-Винаги ли излизаш толкова въоръжен?
-За твое сведение,охранявам дъщерята,сестрата и братовчедката на краля си.Според мен би трябвало да водя цял боен отряд след вас,но нека не преувеличаваме.
Двамата се втурнахме навън,като силно се надявах Бека да не се е отдалечила твърде далеч.Инстинктивно започнах да душа наоколо и скоро хванах следата ѝ. Тя и Сиара се бяха запътили към близкия парк.Надявах се да ги открием невредими.Все пак бяхме в зона пълна с вампири.
Бориван вървеше от лявата ми страна незнайно защо и беше наострил уши.Почти виждах как едва се сдържа да не пусне вълка си на свобода.
Изминахме около петстотин метра,преди да съзрем количката на Сиара и братовчедка ми,която танцуваше някакъв странен бебешки танц пред нея.Чух как малката се смееше и сърцето ми се сви-ако можеше Рейвън да я види.
Ако можеше и Хънтър да я види.
-Ребека!-Бориван изръмжа за пореден път-Що за глупост да излезеш сама с бебето?
Ребека спря танца си,сложи ръце на кръста си и рече:
-О,нима това сте вие? Чудех се дали не сте потънали в леглото след снощи!
Засрамих се и я погледнах с очи сини като безоблачно небе:
-Това не променя факта,че си решила да излезеш без позволение! А какво сме правили ние,макар да не правихме нищо,си е отделно наш проблем!Макар отново да повторя-нищо не е ставало!
Бориван гледаше разсеяно към дърветата.Е,явно той нямаше да ми помогне.
-Както и да е,трябва да се връщаме в апартамента,ваши величества-проговори той най-накрая.
Ребека тръгна пред нас като буташе количката,а малката Сиара се оглеждаше наоколо.Погледнах към усмихнатото ѝ лице и сякаш виждах Рейвън.Копие на Рейвън,тази вампирка бе вкарала всичките си силни гени в кръвта на племенницата ми и я бе сътворила така че  да е нейно малко аз.Бориван застана зад нас,а ние трите вървяхме пред него.Не исках изобщо да говоря с него след случилото се снощи.Макар никой да не бе направил нито крачка към другия,знаех какви са мъжките вълци.Също като мъжете от човешкия вид те полудееха ли по някоя жена,не се отказваха докато тя не стане тяхна.А при вълците беше още по-тежко.
След като се върнахме обратно в апартамента,Бориван остана в спалнята си,Ребека се зае да нахрани Сиара и да я преоблече,а за мен остана празния хол.Настаних се на дивана и се опитах да се свържа с Хънтър.Отговор нямаше за пореден път.Скочих на крака и без дори да почукам,влязох в стаята на вълка,за да го помоля за услуга.
Там,обърнат с гръб към мен,Бориван тъкмо се преобличаше.Това,което видях на гърба му,обаче,ме накара да трепна.
-От какво е този белег?-тихо попитах.
По протежението на гръбначния му стълб се виеше плетеница от равномерни белези,наподобяващи дълъг остър предмет със шипове по него.
Бориван дойде до мен,обърна ми гръб и рече:
-Докосни го.
Положих пръстите си на гръбнака му.Мускулите веднага се размърдаха по гърба му и той заговори:
-Тези белези ми бяха нанесени от личния палач на краля на вампирите.Онази унищожителка ме бе хванала и ме държа пет седмици в килиите си,преди да ме пусне на свобода.Забиваше сребърния си камшик ден и нощ в гърба ми.
-Защо го е сторила?-гласът ми звучеше пресипнал.
Той се обърна към мен и очите му промениха цвета си:
-За да може да предам съобщение на краля на вълците,че тя идва за него.И за всичко,което обича.
Рейвън беше смъртоносна до мозъка на костите си.Убиваше,изтезаваше,и все пак накрая успя да се промени.Поне малко.
Или така си мислех аз.