"Безмилостна кралица"

Глава 50

Намерих Рейвън в стаята на братовчед ми.Можех да чуя смеха ѝм през вратата.Най-накрая,време на помирение между тях.Почуках.Отвътре Хънтър ми позволи да вляза.
-Рейвън,брат ти се свърза с мен и поиска да те осведомя,че след по-малко от седмица заминава.Ще се наложи да се върнеш.
Хънтър леко помръкна.Вампирката пък учудено рече:
-Каза ли ти къде ще заминава?
-Не.
Тя погледна Хънтър:
-Знаеш как стоят нещата.
Двете с нея се запътихме към стаята ѝ.
-Е,как се чувстваш след борбата?
-Всъщност  не мислех,че ще е толкова добре.Макар да приличам на парцал,все още се държа.
-Ребека ти каза за...
-Бебето ще е момиче,знам.
-Радваш ли се?
-Ще ти отговоря на този въпрос,в момента в който тя се роди.Дотогава-надявам се инатът и упоритостта ми да ми помагат.
-Дано.
Тя ме погледна:
-Защо брат ми ще изпраща писмо вместо просто да се свърже с мен?
Спрях се.Погледнах към пода и после към нея:
-Не е изпращал никакво писмо.
Рейвън повдигна вежди:
-Тогава как така...
По очите ѝ разбрах,че се е досетила.Веднага смени цвета на очите си от бледо син към ярко червен:
-Как така той се добра до кръвта ти?
-Поряза ме с нож.Това ще ти кажа.
-Както желаеш. Сега ме остави.
Това и смятах да направя.Тази нощ всички вълци щяха да излизат на лов.Макар Луната да не бе пълна,Хънтър щеше да поведе стотици вълци към тъмните части на гората.Трябваше да се подготвя.

~Рейвън~

Седнах на леглото и се подготвих за разговор с Джордан.Той отговори с доста закъснение.
"Какво те забави толкова?"
"Водех обучение на малките.Едновременно с това тренирах и по-големите,а за капак Валер се свърза с мен рано тази сутрин."
"Къде ще отиваш?"
"Връщам се в Ледения замък,Рейвън.Ярослава ме помоли да ѝ помогна с някои неща."
"Какви неща по-точно?"
"Управлението на земите ѝ,събрание със старейшините на клана и куп още."
"Ярослава си има Драгомир и Валер-единият безкомпромисен убиец,а другия умел политик.Защо ще ѝ трябваш ти?"
"Опиваш точно нашата ситуация.Докато ти си по-горда и не желаеш почти никаква помощ от когото и да е било,принцесата учтиво помоли за съдействие."
"И ти ще прелетиш отново това разстояние толкова скоро?"
"Да."
Засмислих се.Дали не трябваше да се върна?На Хънтър нямаше да му се понрави.
"Ако Ярослава попита за мен?"
"Ти си кралицата,Рейвън.Не дължиш отчет на никого."
"Умолявам те да стоиш настрана от Драго.Не се забърквай с него."
"Нима мислиш,че не мога да се справя с този самовлюбен нахалник? Срамота!"
"Драгомир е вампирът,с когото лично аз ще се разправям при следващата ми среща с него.Ти не се меси.Моля те."
"Ако това е желанието ти.."
Докоснах корема си.Усетих потръпване във връзката от страна на Джордан.
"Момиче е."
Той се усмихна.
"Семейството ни ще се увеличи с още една принцеса."
Леко се засмях.Брат ми прекъсна връзката.
В що за семейство щеше да живее тя? Кралят на вълците е нейн баща,майка ѝ-кралица на вампирите,два свята,към които нямаше да пасва.Ако се наложеше да избира къде иска да остане какъв ли ще бъде изборът ѝ?
-Дори не се е появила на този свят,а ти вече се тревожиш за всичко,.-скарах се на себе си.
Станах от леглото и се запътих обратно към Хънтър.Той обаче ме пресрещна и се върнахме обратно.
Вълкът ме погледна с жълти очи:
-Исках да ти дам нещо преди много време.
В ръцете му се появи червена кутийка с златен шеф по краищата.
-Какво е това?
Той я отвори и рече:
-Вярвам,че всичко това с теб и мен не е просто поредното предсказание за разруха и смърт.Напротив...това е ново начало на всичко.
Отваряйки я,от нея проблесна сребърен пръстен,оформящ главата на  хищник.Очите му бяха от смарагди, а по останалата част миниатюрни камъчета.
-Хънтър,аз...
Вълкът вдигна дланта ми и сложи пръстена на безименния ми пръст.Изглеждаше невероятно на фона на бялата ми кожа.Камъчетата искряха при всяко мое движение.
Усмихнах се и го погледнах:
-Великолепен е.Но защо...тигър ли е това?
-Пантера,Рейвън.Избрах този,защото още от първата ни среща ти се бореше като побесняло животно дори на прага на силите си.А това побесняло животно изглеждаше убийствено красиво,дори и обляно в кръв.
Хънтър разпъна дясната си длан между нас.На нея той носеше пръстен сходен на моя,само че много по-солиден.
-Това нещо като годежен пръстен за вълците ли е? Както при нас!
-При  вълците не заявяваш любовта си към някого с едно просто парче метал,но ако това е традицията при вампирите,тогава го считай за такъв. Ти си не просто моя партньорка-ти си избранницата на сърцето ми,а това означава всичко.
Разтреперих се цялата:
-Но ти не ме попита онзи въпрос!-засмях се.
Хънтър се усмихна широко:
-Имаш ли избор с отговора,мила?
-Мисля,че не.
-Тогава просто ме целуни.
Направих го:
-Обичам те толкова много.
Прегърнах го силно.Обожавах топлото му тяло до моето.Чувствах се сигурна и защитена и най-накрая можех да сваля гарда си.Внезапно нещо ме изрита ниско долу в корема.Отдръпнах се от Хънтър:
-Какво е това?
Той се наведе пред мен и долепи ухо до корема ми.Изглеждахме абсурдно.
-Тя рита.Туко-що дъщеря ни те изрита.
Движението се повтори отново,но този път много по-силно.Прималя ми.
-Може ли да седна?
Тупнах на леглото.
-Ребека каза,че си в началото на четвъртия месец,а бебетата на вълците започват да ритат чак в седмия.
-Нашите не го правят.Никога.
Хънтър въздъхна:
-Мисля,че ще е добре да посетим една моя стара позната.
-Какво?! Искаш да ме покажеш пред вълчица?
-Тя е...да кажем,че е виждала всякакви неща.
-И на колко години трябва да е тази твоя "стара позната"?
-Почти две хиляди.
Нима вълците успяваха да достигнат такава възраст?
-Трябва да се е укривала доста добре,че да не я застигне геноцида,който баба ми е сътворила.
Хънтър ме погледна със сериозно изражение:
-Не говори за Арабела пред нея.Старите вълци не понасят да слушат за нея.
-И с право,Хънтър.Но не разбирам защо е нужно да ме водиш при нея.Добре съм!
-Нека ти кажа две неща-първо, не е в реда на нещата бебето да започне да рита толкова рано.Второ,кога за последно се почувства отпаднала?
-В Русия,когато пих кръв,макар и малко.
-Не съм специалист по бебета,но покрай раждането на сестра ми научих много за тях,а това че мъничето се движи отсега ме притеснява.Ще отидем още днес.
-Колко далеч е тази позната?
-Три часа път от тук.
-Надявам се тази жена да не ме...знаеш.
-Ще го мислиш по-късно.Сега се подготви.
Облякох черен кожен клин,блуза в кървавочервено и наметало,стелещо се почти до земята.Сплетох косата си в сложна плитка и погледнах към пръстена на ръката ми.Хънтър ми обещаваше,че винаги ще ме обича.Че за него аз съм най-важната.Но...всичко ли щеше да бъде същото щом поемех короната в ръцете си?
Изгоних всички мисли от главата си и слязох в подземията,където той ме чакаше.Отдавна не го бях виждала в толкова стилно облекло.Хънтър обожаваше веригите,висящи от дънките,но още повече ми хареса да го видя в черен изрязан от мишницата до кръста потник,който разкриваше много от перфектно оформеното му тяло.На китката си носеше гривна с рубини по нея,а да не говорим за оръжията на колана му- по-тежки от моите и макар да знаех,че няма да му трябват,в крайна сметка го попитах защо са му.
-Допълнение към облеклото ми.
Вълкът ми се усмихна и отвори вратата на джипа.Потеглихме от замъка и мислите ми отново ме завладяха.Само,че бързо бях прекъсната от него:
-Какво се случва с брат ти и защо се е свързал със Серина?
-Връща се в Русия при новата принцеса.
-Ярослава? Красиво име.
-Чакай малко-не помня да съм споменавала нищо за нея,как така знаеш?
-Рейвън,аз съм краля на вълците все пак. Моите хора проучват Ярослава до най-малкия детайл и мога да ти кажа,че ти не си единствената,която се занимава с нея.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Макар тя все още да не е официално призната за водачка на втория клан ,малката принцеса е погнала вълците от източната част на Русия.
-Моля? Тя би трябвало да е известена за споразумението между теб и мен.Как по дяволите всичко това се случва без да знам?
-Вълчия клан,който обитава тези земи се е оттеглил дълбоко в студената пустош,където вампир не би успял да ги намери.Това,което моите хрътки ми известиха още е,че на нейна страна са двама от най-известните братя сред вампирите.
-Валер и Драгомир Владиславови,единият умел политик и учен,другият черен унищожител като мен.
Хънтър стисна кормилото по-силно:
-Този Драгомир...чувал съм не малко истории за него.Безскрупулен убиец,отнемащ животи за пари и удоволствие.Някой слухове гласят,че е убивал дори висши особи във вашето обществото по поръчка на други такива.
-Вярно е.Аз и той се обучавахме в една академия,наред с Джордан и Валер.Отначало не се понасяхме,но...-замлъкнах.
-Какво но?
-После се сближихме.Драго и аз бяхме мускулите,а братята ни умовете.
-Разбирам защо принцесата си е подбрала подобна компания.Какво по-хубаво от такива силни съюзници за една новооткрита и нечиста наследница на трона?!
-"Нечиста"?!
-За нас всеки вампир,който е създаден между кралска особа и нисш вампир е нечист.Смея да твърдя,че това определение не ми харесва,но вълците го употребяват от край време и едва ли някога ще спрат.
-Световете и на двата вида са толкова объркани.Едва ли някога ще има пълен ред.
-Всичко е възможно.
Въздъхнах и го погледнах:
-Хънтър,знаеш че все някога ще трябва да замина,за да се срещна с Ярослава.
Кокалчетата на ръцете му побеляха от силата,с която стискаше волана.Тялото му се напрегна,а колата ми се стори прекалено тясна.
-Не мога да те спра.Дори и да успея,ти все някога ще избягаш,нали?-жълтите му очи ме пронизаха.
Познаваше ме толкова добре.Той ме научи на много неща,той ме промени.И пак той знаеше,че макар всичко това,природата ми нямаше да ме изостави напълно.
Заговори с дълбок глас:
-Рейвън,ако нещо се случи с теб,искам да знаеш че ще ти го натяквам цял живот задето си пълна мазохистка и не мислиш за себе си.Щом не ти пука за собственото ти съществуване,скъпа,поне помисли за онези, които те обичат с цялото си сърце,онези които държат на теб.
-Това означава ли,че ще се бунтуваш,когато си тръгна?
-Аз винаги го правя.Това,че ти не виждаш какво правя и как го правя след като си тръгнеш от мен,го считай за плюс.Защото повярвай ми,Серина и Ребека нямат този късмет.
-Убиваш ли?
-Унищожавам.
-Звучиш като черен унищожител.
-Започвам да прихващам от теб.
-Обичам те.
-И аз теб,кръвопийце.
Пътят  до къщата  на старата вълчица  беше изпълнен със завои.По някоето време казах на Хънтър да спре,за да изляза и подишам чист въздух,но той ме убеждаваше че почти сме стигнали.Така че стиснах зъби и изтърпях.
Къщата се намираше по средата на огромна поляна,осеяна с бали сено.От едната страна  на къщата бяха паркирани трактор и лека кола-тук сякаш не живееше древно същество,а по-скоро обикновен човек.Хънтър паркира до другите превозни средства и ме погледна:
-Изчакай тук.
Погледнах към поляната,свих се в седалката и зачаках.Какво ми става?Аз да се свивам и страхувам?!Що за излагация!
Хънтър ме извика по връзката и бавно слязох от колата.Вратата на къщата бе отворена,ала на прага ѝ беше само той.Застанах зад него и той ме поведе вътре по широк коридор,украсен с картини на всевъзможни хора,вълци,ако трябва да съм по-точна.В помещението бе тъмно и се усещаше студ,нещо което не беше присъщо за вълците.Хванах ръката на Хънтър и го спрях:
-Не съм сигурна,че тук живее вълк,още повече жена.Прекалено...неподдържано е.
-Успокой се.Почти стигнахме.
Коридорът сякаш беше безкраен.Внезапно пред нас се появи огромна кафява порта,чиито златни  дръжки представляваха два вълка преплели тела около две луни.Всичко ми приличаше на сън.Хънтър отвори вратата и пред нас се разкри полу-осветена каменна стая,в чиято среда се намираше огромна кръгла маса.В единия край на стаята се чуваше пукането на дърва от камината, а в другия...на изкусно резбован стол с лула в устата се люлееше жена,чиято коса бе червена като кръвта на прясно убита жертва.Очите ѝ бяха същия цвят като на Хънтър,но старостта си казваше думата и нейните сякаш бяха леко избледнели.Лицето ѝ бе обрамчено с бръчки.Тя остави лулата си и заговори.
-Не мислех,че ще ви срещна отново,ваше величество.
Тя не ме виждаше.Бях застанала плътно зад Хънтър.
-Какво те води насам,Кралю на вълците?
Хънтър сведе глава:
-Прекланям се пред мъдростта ти,Рисалда.Имам нужда от твоите напътствия.
Рисалда.Това на моя език означаваше "безмерна красота".
-Какво в това  същество,което водиш със себе си?Не мога да видя оттук,но усещам че не си сам.
Хънтър ме погледна.
"Излез пред мен."
"Ще я изплаша."
"Тя не се плаши от нищо."
Пристъпих уверено пред Хънтър и се взрях в очите на вълчицата.Тя помириса дълбоко въздуха и тихо рече:
-Арабела.
Рисалда се изправи рязко и се приближи до мен.Цялата миришеше на билки,които раздразниха носа ми.
-Коя си ти момиче? Каква е връзката ти с Бялото страшилище и защо смееш да  омърсяваш и пристъпваш прага ми?-тонът ѝ се промени.
-Аз съм Рейвън,внучка на Арабела и кралица на Вампирия.
Рисалда се отмести бавно назад.Погледна огъня в камината и рече:
-След толкова много години,никога не съм очаквала наследницата на първия вампирски клан да ме посети и то в компанията на вълк.
Тя се върна до масичката,където лулата ѝ пушеше,взе я в ръце и рече:
-Какво ви събра? Съдбата може би или една случайна среща?
Хънтър заговори:
-Всичко се случи като на магия.Отначало не  се доверих на инстинкта си,но...в крайна сметка тя е белязана от мен.
Рисалда ококори очи:
-Тази вампирка е твоя избранница? Не може да е истина.Ума ли си изгубил,Хънтър?
-Тя е бременна,Рисалда.
-С твоето дете?!
-Да.
Жената се изправи и донесе огромна книга от една от полиците си.На корицата имаше древни вълчи руни.
-Какво е това?-попитах.
-Това,белокоса кралице,е Книгата на Върколака.
-Невъзможно.Това е реликва,която баща ми пазеше с цената на всичко,но в един момент изчезна безследно.Какво прави в твоите ръце?
Рисалда го укори:
-За разлика от теб,младежо,баща ти имаше разум и преди Тъмната война лично ми повери тази книга с надеждата,че един ден ще дойдеш тук и ще я потърсиш.Уви,ти ми водиш внучката на онази,която ни колеше като пилета и смееш да я наричаш твоя избранница.Съдбата има жестоко чувство за хумор.
-Ако не беше шеста братовчедка на баба ми,досега да съм те убил за дръзките ти думи.
Тя се изсмя саркастично:
-Говориш също като някой от тях-тя посочи мен.
Достатъчно.Омръзна ми да слушам:
-Виж,Рисалда,дошли сме за помощ.Нещо се случва и ние  трябва да знаем какво.
Очите ѝ проблеснаха.Доближи се до мен и започна да ме оглежда от глава до пети.Повдигна плитката ми и с един замах отскубна ластицата,карайки тежката ми бяла коса да се разпилее по гърба.След това застана пред мен:
-Толкова приличаш на Арабела.Но за щастие,жестокостта ти все още е далеч от нейната.
Стиснах зъби.
-Ела.Легни на масата.
-Какво ще ѝ направиш?-Хънтър ме спря.
-Изучила съм много магии през живота си,но този метод ще използвам за пръв път.
Хънтър ме погледна и ме увери,че всичко ще е наред.Рисалда нареди няколко стари свещи около тялото ми,взе книгата в едната си ръка и започна да чете.Другата постави на главата ми.Думите,които излязоха от устата ѝ ме замаяха до такава степен,че затворих очи.Унесох се,но чувах и усещах всичко.Сетивата ми се изостриха,а пред мен се разкри поляна,осеяна с бели и жълти цветя.Започнах да вървя неуверено,но внезапно пред мен се появи малко момиченце.Кожата ѝ бе с лек загар,косата дълга и кафява,а очите необичайно зелени.
-Здравей.
Ако това беше тя,нищо в нея не говореше че е вампир,че има нещо наследено от мен.Опитах се да ѝ отговоря,ала изчезна от погледа ми така внезапно както се появи.Обърнах се и затърсих във всички посоки,но бях сама.Сам-самичка.Болки по цялото тяло ме накараха да се строполя върху цветята и да започна да викам и ритам от агония.Красивият свят бе заменен от тъмни облаци,пожари и мирис на плът.Самата аз сякаш горях отвътре.Времето минаваше бавно.Пред мен се появи огледало,ама външността ми не бе същата-изглеждах покъртително озверяла за кръв;дългата ми бяла коса бе заменена от къса до раменете черно-сребриста такава,на лицето ми имаше белег,започващ от десния край на челото през окото и чак до врата.Следи от нокти,твърде дебели,за да принадлежат на обикновен вампир.Ударих огледалото с юмруци и то се пръсна на хиляди парчета,някои от които се забиха по мен.Извиках за пореден път,продължавах да ритам,блъскам,удрям.А виковете ми отекваха из цялото мъртво поле.
Събудих се обляна в пот.Огледах се и съзрях уплашените лица на Хънтър и Рисалда.После погледнах около мен.Масата,на която кротко легнах преди малко,беше разцепена на седем части,свещите бяха разпиляни около стаята и по ръцете ми се появиха татуировки-древни вампирски руни.Рисалда приклекна до мен и рече:
-Ти си последната от Чистокръвните.Това,което тече във вените ти е много по-силно от каквото и да е било на този свят.Кажи ми,колко пъти досега си умирала?
Задъхах се.Хънтър ме погледна:
-Два пъти.Напусках този свят два пъти и ето ме тук.
-Помогни ѝ да се изправи,Кралю на вълците.
Той ме вдигна и ме прегърна.Още треперех.Вълчицата започна да събира свещите и да ги топи върху парчетата от масата.Хънтър погледна към ръцете ми.Чак сега забелязах,че бях разкъсала горната си дреха.Той докосна кожата ми и рече:
-Спокойно,дишай.Само дишай.
Рисалда се обърна към нас и заговори:
-Животът ти е дал много блага,принцесо на вампирите,ала не ще успееш да се насладиш на всяко едно от тях.Според закона за Чистокръвните,всеки един от тях може да се връща на този свят само един път.А ти си го направила цели два пъти.
-Какво общо има това с дъщеря ми?
-Видя я,нали?
-Да.
-Но после всичко изчезна.Като сън.Това ти предвещава съдбата ако износиш докрай това дете.
-Тя ще умре?-Хънтър изръмжа.
-Това,което двамата сте създали е прекалено могъщо,за да успее Рейвън да се справи с него.
Рисалда показа парчетата от масата:
-Седем.Детето ще се роди на седмия ден от седмия месец,а в момента ти вече си извървяла по-голямата част от това изпитание.Досега развитието му не е било нормално,но отсега нататък очаквай болка на всяка крачка.
-Сигурен съм,че си способна да направиш нещо,Рисалда.Тя не може да...не мога да я загубя!
-Съжалявам Хънтър,но е малко вероятно избранницата ти да издържи процеса докрай.Изборът е труден-или тя,или хибрид,чиято сила може едновременно да разрушава и въздига.
-Ако...ако отново напусна този свят,дали ще успея да се върна за последен път?
Тя въздъхна:
-Няма надежда.Детето ще изцеди всичките ти сили.До последната капка.
Усетих Хънтър да се напряга.Трябваше да се махнем от това място веднаха.Хънтър се обърна и напусна стаята.Аз се сбогувах с Рисалда:
-Благодаря ти за всичко.
Тя ме докосна по ръката:
-Не крий тези руни.Те имволизират властта,която ти е дадена.
-Не ще си помисля подобно нещо.
-И все пак-ако някога видиш Арабела-предай ѝ моето възхищение,задето е отгледала такъв звяр като теб.
Не знаех как да реагирам на подобно нещо.Секудни по-късно се озовах пред колата,а на капака бе оставена бележка,гласяща че Хънтър ще се прибере пеш.Запалих двигателя и с мръсна газ потеглих към Замъка на върколаците.

•Здравейте на всички! Доста дълга глава се получи и се надявам да ви е харесала.Извинявам се за дългото си отсъствие,но обещавам,че се завръщам с пълна сила! Е,как мислите-ясен ли е избора,който двамата ще направят или може да се очакват изненади? Нямам търпение да чуя мнението ви в коментарите.•