"Безмилостна кралица"

Глава 28

Стояща на трона и взираща се в лицата на всички придворни около мен,чаках някой от тях да проговори.Един мъж  от старата свита на Владимир,която бе наполовина избита,заговори:
-На какво дължим внезапното ви посещение,господарке?
Господарке.Харесваше ми да ме наричат така.
Погледнах го право в очите:
-Понякога еднообразието доскучава.Имах нужда от малко глътка свеж въздух.
Мъжът продължи:
-И колко време възнамерявате да останете в Ледения замък?-рече той с глас,изпълнен с наглост.
Изправих се от трона.Бавно слязох по стълбите надолу към него.Чувах шумоленето от дългото ми палто,стелещо се по черния мрамор.Обувките ми тракаха по него.
-Аз съм кралица Рейвън,наследница на клана на Арабела и висш черен унищожител.
Щом достигнах до мъжа,го заобиколих като дънер.Спрях се зад гърба му,обърнах се с лице към него и светкавично извадих пистолета си.Насочих го към главата му:
-Случайно да имаш други въпроси?
Натиснах леко спусъка.Онзи се усети,обърна се към мен и рече:
-Не,ваше величество.Нито един повече.
Гласът му леко трепереше.Прибрах оръжието и бодро рекох:
-Е,добре.И без това не съм в настроение за разпити.
Той падна на колене пред мен:
-Простете ми,господарке.Умолявам ви.
Наведох се към него и хванах лицето му в дланта си:
-Никога не прави тази грешка отново.Никога.
-Няма да се повтори.
Погледнах дясната си ръка-на безимения ми пръст лежеше огромен черен пръстен направен специално за мен от дядо ми.
Рязко прокарах нокти през лицето на мъжа,оставяйки четири тънки линии да бележат лицето му завинаги.Той извика от болката.Залата ахна.Бутнах мъжа на мрамора по лице и тръгнах обратно към трона.От върховете на ноктите ми се спускаха капки кръв по стъпалата.
Сядайки обратно горе,рекох на другите:
-Вършете си работата.
Всеки един от тях ме послуша.Брат ми рече:
-Нужно ли беше това?
Обърнах се към него с очи ярко червени и нокти оцветени с чужда кръв:
-Желаеш ли да си следващият?
Той леко се поклони.
-Властта е сила,над която само боговете стоят.Уважението не се моли...то се печели.

                                 ............

~Замъка на вълците~
Ребека

Вървях из коридорите,готова да разговарям с брат ми.Хънтър се държеше като някой отшелник-нито ядеше с нас,нито разговаряше.Беше ми писнало да страда, само защото Рейвън си тръгна отново.Не можех да разбера причината,по която той се нуждаеше да е с нея.Тя да е близо до него.Сякаш цялото това разстояние,което ги делеше ,го караше да се разлага отвътре.Но може би така работеха връзките при вълците.Само дето тя бе върховен вампир,а той върколак.
Стигайки до вратата му,почуках.Естествено,никой не отговори.
Натиснах дръжката и влязох.Брат ми гледаше гората.
-Какво има този път?
Дрезгавият му глас разцепи тишината.
-Излез навън с мен.Хайде да потичаме.
Той леко потръпна.Синджирите на черните му дънки издрънчаха.
-Серина ли те прати?
Тръгнах към брат си и го хванах за лакътя:
-Ако не излезеш от тази мизерна стая,кълна се че ще те намушкам с мечовете,които висят от стената.Или ще използвам рогата от еленската глава в коридора.
Хънтър се изсмя:
-Забавна си сестро.И звучиш точно като Рейвън.Добре,ще излезем.
Чувството на триумф в мен ме накара да се усмихна.Завъртях се към вратата и рекох:
-Ще бъда долу на входа.Откажеш ли се да дойдеш обаче,ще покажа бебешките ти снимки на Дяволската принцеса.Или пък ще ѝ разкрия слабото ти място.
Той понечи да каже нещо,но го спрях:
-Може да си кралят на върколаците,братко-но дори и ти имаш слабо място.Не отричай.Мисля,че Рейвън би оценила тази информация.Но кой знае-може би дори ще ми подари някоя от черните си ками?!
-Рейвън може да ти даде част от ръката си,Ребека,но с две неща тя никога не ще се раздели.
-Кои са те?
-Короната и оръжията си.
Погледнах вратата:
-Бързай надолу.
Излязох и тръгнах по стълбите.Внезапно,едно момче се блъсна в мен.
-Съжалявам!
Естествено,че ще се извиня първа.Аз съм принцеса все пак.
Той ме погледна в очите:
-Аз трябва да се извиня,ваше величество.
Колко странно-момчето изглеждаше досущ като копие на Рейвън,но в мъжки вариант и с няколко века по-млад.Усмихнах се:
-Няма нужда.Наричай ме просто Ребека.
Той ми отвърна,подавайки ми ръка:
-Казвам се Уил.Приятно ми е.
-На мен също.
Внезапно брат ми изникна от другия край на стълбите:
-Ребека,идваш ли?
Пуснах ръката на Уил.Изтичах до брат ми и щом излязохме от замъка,той шегувито попита:
-Кое беше онова момче?
-Какво те интересува?Гледай си собствения живот.О,задръж.Откакто великата,славна,непобедима,адски изкусителна черна унищожителка и бъдеща кралица на Вампирия си тръгна,ти буквално си желе.
-Желе?
-Аха,желе.
-Нека да видим кой е желе сега.
Двамата се преобразихме и спуснахме между дърветата в гората.Черната козина на брат ми лъскаше на светлината.
-Доста си бавна,Ребека.
-Тихо старче.
Докато тичахме,зададох въпроси на Хънтър:
-Докога смяташ да я караш по този начин?
-Кой начин?
-Да се носиш като призрак  из двореца.Хънтър стегни се.Рейвън си е тръгвала и преди,но ти никога не си реагирал по този начин.Защо сега си толкова отчаян?
Брат ми забави темпото:
-Нещо ме влече към нея, и то много силно.Сякаш...сякаш се е превърнала в магнит и ме тегли към себе си.
-Рейвън знае ли в какво състояние си и че двете със Серина сме заставени да търпим извлиянията ти ?
Хънтър спря.
-Нито дума повече по тази тема.Прибираме се.
-Но...
Той изръмжа,оголвайки зъби:
-Противоречиш ли ми?
Сведох глава.Въпреки че бе мой брат,Хънтър взе пак си оставаше крал.И аз бях длъжна да се подчиня.
По пътя към вкъщи нарочно изоставах след него.Чувствах се толкова малка.
Пред замъка ни чакаше Серина.С Хънтър се преобразихме в човешка форма и тя рече:
-Търсех ви къде ли не,но изглежда че сте отишли на разходка без мен.
Брат ми я задмина без да каже и дума.Тя му хвърли поглед и после се обърна към мен:
-Да не се скарахте?
-Остави го.И без това всичко му е объркано.
-За какво разговаряхте ?
-Нещо го дърпало към Рейвън.Без нея животът нямал смисъл.-говорех с ирония.
Серина ме погледна:
-Бека,трябва да ти кажа нещо.
Заинтригувах се.Погледнах я с очакване:
-Давай де!
-Рейвън е...
-Какво? Тя е...
Серина си пое дълбоко въздух:
-Рейвън е трудна за разбиране.Той също.Нека ги оставим да се оправят.
-Очаквах нещо по-добро,но...разбирам.Хубаво тогава.Да се прибираме.И без това ще вали.