"Безмилостна кралица"

Глава 9

~Рейвън~

След близо седмица на безделие и улежаване ,вече бях значително по-бодра.Хънтър бе до мен през цялото време и се грижеше добре и за двама ни.
Вече бях готова да се върна у дома,както и той.Малко преди да си тръгне по обяд,той ми заръча:
-Пази се Рейвън.Ще те наблюдавам.
-Обещавам да оздравея.Няма защо да се притесняваш.
Обвих ръце около врата му и той ме прегърна.Сърцето му биеше лудо до моето.Не исках да го пускам,не и толкова бързо.
Затегнах хватката си и той ме повдигна във въздуха.Ахнах и започнах да се смея:
-Все още си силен,виждам.
-А ти все си същия дразнител,мила.
Погушахме се още малко  и щом той тръгна,се обадих на Джордан.Брат ми вдигна веднага:
-Пътувам към теб.До след малко.
-Как усети,как ...?
-Все пак сме близнаци,Рейвън.Напоследък чувствата ти и мислите ти много те издават.
-Хубаво.Вече нищо не мога да скрия.
-Слава на Седемте,че не виждам какво правиш с онзи.Иначе ще се полея със светена вода.
Идеше ми да се засмея,но фактът че брат ми изричаше хвалби към прадедите ни ме накара да се замисля,че май наистина е сериозен и не се шегува за нищо от казаното досега.
-Събирам си багажа.Чакай ме долу.
Той затвори и аз изтичах в спалнята.Огледах я - не беше в идеално състояние,но поне не бяхме взривили сградата.
Облякох набързо обичайното си облекло и си сплетох дългата коса.За по-драматично появяване след дългото ми отсъствие сложих и малко грим на иначе перфектната ми кожа.Черна драматична очна линия,завършваща с два края.
Взех куфарите и след малко на вратата се почука.Едър мъж ми помогна с куфарите:
-Принцът ви очаква в подземния гараж,ваше величество.
Кимнах му и щом слязох долу,някаква кола изръмжа в тъмното.
-Джордан?
В този момент светлините светната и пред мен се разкри чисто новия модел Lamborghini Urus в черен цвят.Брат ми излезе от колата и извика  с вдигнати ръце.
-Честит  285 рожден ден,Рейвън!
Закрих устата си...Какво?Днес ли бе?Не мога да повярвам!
Бях забравила собственият си рожден ден.
Хукнах към брат си и го прегърнах.
-Честит рожден ден и на теб,Джорди!
Знаех,че мрази да го наричам така,но не ми пукаше.
Той ме завъртя във въздуха и след като ме пусна,ми посочи колата:
-Твоя е.Реших ,че ще ти е нужна след загубата на старата.
Колата лъскаше все едно туко-що бе извадена от фабриката.Обиколих я и погледнах отново към брат ми:
-Невероятна е.Но Джордан,аз нямам нищо за теб.Оставих те сам и съвсем забравих за всичко.Аз...
-За мен важното е,че вече си добре.Друго не ми трябва.
Прегърнах го отново :
-Да си вървим у дома.
-Съгласен съм.
По пътя разговаряхме за състоянието ми.Уверих го ,че съм напълно здрава и че съм готова за всичко.
Той тъкмо повдигна темата за родителите ни и как за първи път тях няма да ги има на този ден.
Сърцето ми се сви.Вампирите можеше да и бяхме кръвожадни и безмилостни същества,но връзките в семейството бяха на първо място за нас.Защитавахме своето и своите и бяхме върли пазители на рода си.Традициите ни не бяха много различни от тези на вълците.При тях червената луна означаваше създаване на още като тях.При нас тогава бе време на застой и смирение откъм всякакви убийства.Но с годините всичко се променяше.Почти никой не помнеше онези древни обичаи ,създадени още по времето на Великите седем.
За всеки клан на света,имаше поне по един велик войн от управляващото семейство ,който се славеше с великите си дела.От моя клан,баба ми Арабела бе заела мястото си като почетна първа сред останалите.Може би някой ден и аз щях да бъда там.
-За какво си мислиш?-Джордан отдели погледа си от пътя замалко.
-Дали някога щеше да се стигне дотук ако се бях подчинила на баща ни?
Джордан въздъхна:
-Татко никога не умееше да подхожда към теб като с нормална.Знаеш колко пъти те е оставял с месеци в кампуса под надзора на банда от унищожители.Ти си тренирана  да не се подчиняваш на ничия воля освен твоята,Рейвън.Защо изобщо питаш?
На север в Област Северна Дакота ,се намираше един от кампусите за професионално обучение на децата на кралската фамилия  и  на най-висшестоящите в клановете.Преди хиляди години,е имало двама царе-единият от моя клан,другият от Русия.Те управлявали заедно и за да се запази кралската кръв чиста и неопетнена,и двамата царе създавали съюзи между децата си.Вярвали,че колкото по-близка е кръвта между двата вампира,толкова по-силни ще са наследниците.И наистина не грешали.
Раждали се свръхестествено силни вампири,които не можели да бъдат убити с почти нищо.Вълците никога не са успявали да ни застигнат по този начин,защото за тях нашите действия са били незаконни и дори греховни.
Но се намерило кой да спре цялото това кръвосмешение.Пра-Прабабата на моята баба, щяла да бъде омъжена за сина на краля от Изтока,който бил много  жесток.Но се възпротивила и избягала от дома си,опожарявайки всичко.Тя станала и причината за писането на новите закони и образуването на седемте клана.Моята баба Арабела,е носела  името ѝ.
На нашият древен език,Арабела означава справедливост.И въпреки че носех само една буква от името ѝ,Рейвън означаваше "родена в мрак,обвита в ярост".
Пристигайки пред дома ни,ме налегна напрежение.Ник щеше да пита защо съм отишла там.
-Ник знае ли за състоянието ми?
-Известил съм го,че си леко преуморена.Друго не знае.
-Няма и нужда да разбира повече.
Вече можехме да имаме доверие само на себе си.Никой не биваше да узнае тайните ни.Никой.Дори Ник.
Влязохме в замъка,а вътре бе тихо.
-Къде са всички?
-Разпуснах ги за два дни по случай рождения ни ден.
-Татко организираше по няколко  бала всяка година заради нас.
-Помня как отказваше да замениш коженото си облекло с онази пухеста синя рокля за 118 ни рожден ден.
-Мразех я.
Двамата тръгнахме към тронната зала и там,седнал  на масата,бе Ник.Прелистваше някаква папка  с информация и щом ни видя,я затвори незабавно.
-Честити 285 Рейвън!
-Благодаря ти,Ник.
Той ме прегърна ,а брат ми погледна към листовете на масата.
-Какво е това?
Ник го погледна леко притеснен и рече:
-Информация,която ще ви остави в шок.
С Джордан се спогледахме:
-Хубав или лош шок?
-Не знам.Елате в подземията.
Предчувствах нещо катастрофално.