"Безмилостна кралица"

Глава 75

Принцесата се спусна към мен с боен вик.Бойният ѝ костюм на Бялата орда щеше да я предпази от почти всеки мой възможен удар.Аз за разлика от нея,не разполагах с такъв,но сребърният ми камшик бе плътно до мен както през всичките онези години на бойното поле.Заех отбранителна позиция и вдигнах Яростта на Арабела високо във въздуха.Кожата ми се опъна, умът ми заблъска и кръвта ми кипна във вените.Щях да убия Ярослава и да приключа всичко тук и сега.

                                      .........
                                  (Арабела)
Сблъсъкът на двете вампирки  бе толкова силен,че цялата зала се разтресе под нозете им.Ярослава не пестеше сили и замяташе с камшика си,отскачаше от земята,нанасяше удари по доскорошната кралица на Вампирия и сипеше яростни слова по нея.От своя страна,Рейвън не отстъпваше дори за момент и макар да получи два последователни ритника от острите ботуши на принцесата на Русия,кръвта,потекла от устата ѝ сякаш бе оцветен въздух. Подобни битки можеха да бъдат наблюдавани изключително рядко и може би точно такава като тяхната щеше да остане в историята на цяла Вампирия.Златният и сребърният камшик на Ярослава и Рейвън блестяха във въздуха,удряха противниците си и нанасяха тежки удари по телата им.Рейвън започваше да губи търпение и реши,че е време да нанесе финалните си удари по Ярослава.
Тя се изправи гордо пред нея,изплю черната кръв от устата си и я погледна:
-След всичките тези години в търсене на равностоен противник,съдбата ми изпрати точно теб,Ярослава.
От своя страна,младата противничка на кралицата на вампирите се изправи от земята и посочи с меча си:
-Някога ми разказваха истории за онази велика наследница на Арабела...-двете започнаха да се въртят в кръг,дебнещи се една друга като хищници-...как покосявала противниците си,как разбивала вълчите убежища и как се заклела да върне световното господство на вампирите.
Ярослава вирна глава:
-Представях си онази Арабела от портретите,величествената Арабела в цялата ѝ мощ.А какво виждам тук-бледо,омърсено нейно копие,захвърлило всички обещания за възход на вампирите и отдало се на върколак! Ти си срам за нашата нация,срам за рода си и срам за цяла Вампирия! Заслужаваш да умреш като псетата,които безмилостно убиваше преди година!
В очите на Рейвън се прокрадна омраза и тя заговори  с леден тов:
-Какво знаеш ти за мен,Ярослава,принцесо на нищото?
Битката им продължаваше почти два часа,без нито една да отстъпи.Рейвън нанесе толкова лоши рани на Ярослава,че дрехите ѝ бяха подгизнали в кръв.От своя страна,самата тя кървеше и изпитваше затруднение да държи тежкия камшик в ръцете си. Изведнъж,Ярослава и Рейвън замахнаха едновременно една към друга-ударите на мечовете в ръцете им прокънтяха чак в костите на всяка една.Ярослава изплю малко кръв в лицето на Рейвън и белокосата вампирка се разяри още повече.Отблъсна Ярослава,преметна крака си нагоре през лицето ѝ,превъртя се два пъти във въздуха и я повали по гръб на земята толкова силно,че под Ярослава се образува кратер.Ярослава издиша тежко и за части от секундата не можеше да помръдне.Въздухът не достигаше изобщо до дробовете ѝ.Рейвън завъртя меча в ръцете си,взех сребърния камшик у себе си и замахна към Ярослава:
-Мъртва си!
Миг преди младата принцеса да бъде пронизана смъртоносно от оръжието на Рейвън,кралицата на Вампирия бе твърде вглъбена в победата си,за да забележи прокрадващата се сянка зад нея.Сянката на онзи,който тя така силно обичаше и считаше за своя кръв.С два черни кинжала в ръка,Джордан се промъкна зад нея и прокара кинжалите от двете страни на хълбоците на Рейвън като ги заби толкова дълбоко,че тя от устата ѝ шурна силна струя кръв.Черна кръв.
Тялото ѝ се разтресе още повече,когато мечът на Ярослава се заби точно по средата на гърдите ѝ и мина от другата страна. Прикована от хищници,играеща ролята на плячка,Рейвън извика с толкова много ярост,че Замъкът на Дявола се разтресе. Тя отблъсна кинжалите на брат си и погледна към него:
-Предаваш собствената си кръв,братко-думите ѝ излизаха хриптящо.
Джордан от своя страна я гледаше безизразно и я изблъска на земята:
-Винаги си била любимка на баща ми.Единствената и неповторима Рейвън...заслужаваш да гниеш в Ада.
Очите на Рейвън не се затваряха.Сърцето ѝ тупкаше все по-бавно.Ярослава извади меча си от гърдите  на Рейвън и  понечи да я вдигне във въздуха като я държи за косата.Миг по-късно с един замах на меча си,снежнобялата преливаща към пясъчно русо дълга коса на Рейвън се посипа по плувналия в кръв под.Ярослава захвърли тялото на Рейвън като парцалена кукла и в този момент земята под краката и на вампири,и на вълци се пропука.Далеч от Замъка на Дявола се разнесе толкова оглушителен рев,че дори човеците усетиха промяната във въздуха,който дишаха.
Черната унищожителка Рейвън,считана най-могъщия вампир в историята,бе най-накрая мъртва.
Мъртва.