"Безмилостна кралица"

Глава 46

-Колко ще устоя аз ли?-иронично отговорих.
Той разкри зъбите си.Бутнах ръката му като  отново се приближих максимално близо.Драго се наведе:
-Какво целиш с това,кралице на вампирите?
Обърнах му гръб:
-Искам да видя колко време ти ще успееш да устоиш.
Ръката му докосна хълбока ми:
-Искам от теб само едно нещо- честна битка.Защото това,което направи в онази стая не беше по правилата.
Рязко се извъртях към него с кинжал в ръка.Вампирът даже не трепна:
-Няма да го направиш,знам го.Не ти стига смелостта.
-А ти би ли ме наранил?
След секунда останах сама.Върнах камата на мястото ѝ и се качих в покойте си.Преоблякох се с черен кожен потник и клин в същия цвят,като към тях добавих не много високи черни ботуши.Вързах бялата си коса на висока плитка и се запътих към тренировъчната зала.От мен бликаше енергия.Отваряйки вратите осъзнах,че това място е отдавна забравено,но все още се намираха оръжия по стените.Взех няколко ками,два пистолета и подобие на моя сребърен камшик.Мишените,които бяха покрити с прах започнаха да треперят от сблъсъка ѝм с камите и шурикените.С пистолетите успях да оцеля всяка една червена точка по мишената.Беше ред на камшика-чрез малка подвижна платформа,която се движеше в четирите посоки успявах да се прицеля в малките падащи от тавана космати човечета,играещи ролята на вълци.Слизайки от платформата,реших да потичам на пътеката-съвсем стандартно упражнение за бързината ми.Нагласяйки скоростта на най-високата степен успях да пробягам десет километра без да спра за секунда.Вече бях готова.
Излязох от залата и отново се върнах в стаята ми.Там на масата бе оставен бокал с кръв.Идеше ми да го бутна на пода.Откакто спрях да пия,никакви болки не се появяваха.Чувствах се енергична,но ако само посмеех да докосна червената течност със сигурност щях да получа спазми.Взех си душ и прекарах следобеда в приготовления за идващата нощ.Макар да исках да поговоря с брат си,той беше някъде из замъка в компанията на Валер и Ярослава. А от съседната врата се долавяше шум от лицевите опори,които Драгомир правеше.

~~~~~~~~~~

Когато най-накрая бях готова,се погледнах в огледалото.Роклята ми бе повече от съвършено-провокативна.Бялата ми коса се стелеше на вълни,а на главата ми лъскаше корона от черен диамант с остри върхове.Няколко сребърни гривни дрънчаха на лявата ми китка.Гримът ми се състоеше само от червило и очна линия,нищо повече.Обух семпли токчета,които да не отнемат вниманието от тоалета ми.Направих няколко обиколки из стаята,за да посвикна с тежестта на роклята.Чу се почукване.Отворих и вместо да видя брат си,там заварих Драгомир отново.Облечен беше в черен костюм,под който носеше изчистена риза в същия цвят,която естествено бе наполовина откопчанана, а кадифените му обувки го караха да прилича повече на кралска особа,не на кръвожаден войн.Косата му бе сресана назад,а очите придобили тъмно-тревист цвят.
-Тази нощ ще се явя в залата сама.
Драго подпря едната си ръка на вратата:
-Принцеса Ярослава нареди да те придружа.Нейните желания са закон за мен.
-Унищожителят се кланя на оръжието си,Драгомир.
-Но и на властващите над него.
-Тогава се подчини на кралицата си.
-Внимавай,малката.Все още не си официално кралица.
Раздразних се до безумие.
-Ти ли донесе бокала?
Драгомир подуши въздуха:
-И дори не си го докоснала.
Не ми се искаше да лея кръв по пода точно сега.
Докато вървяхме към тронната зала,реших да го подразня:
-Versace?
-По поръчка.Обувките също.
Засмях се.Той ме погледна:
-Да не би да си задигнала този кинжал от Академията?Прекалено ценен е.
Спрях го:
-Как  предпочиташ да те убия-пистолет,камшик или зъби?
Драго обаче ме задърпа по стълбите:
-Според мен роклята ти ще свърши работа.
Умен избор.Идеше ми да забия ноктите си в шията му и да приключа с него.Роклята се влачеше след мен като сянка и щом влязохме в залата всички погледи бяха приковани към нас.Както ноща преди тази,брат ми и другите ни чакаха на масата.Музикантите свиреха,наоколо другите обитатели на замъка танцуваха,а акробати летяха от въже на въже над главите ни. Драгомир и аз минахме право през тълпата,разцепвайки я на две.Ярослава бе облечена в ослепителна червена блестяща рокля с дълбоко деколте.На главата ѝ иначе малка бяла тиара,която изпъкваше на черната ѝ коса.Принцесата не сваляше погледа си от мен,от нас.
Валер и Джордан се спогледаха като първият леко се подсмихна.Настанихме се и принцесата рече:
-Изглеждате невероятно,ваше величество!
-Макар навън да вали сняг на парцали,нейно превъзходителство е решила отново да ни огрее с величието си...и още нещо.
-Валер!-скастри го Драгомир.
-На твое място не бих се оплаквал,че някой прави комплименти на дамата ми,братко.
Джордан сякаш безмълвно се съгласи с Драго.Двамата с Ярослава се погледнаха и след това усмихнаха един на друг.
-Рейвън.
Пред нас отново имаше бокали с кръв.Миризмата ме караше да полудявам.Джордан повтори името ми.Вдигнах поглед:
-Какво има?
-Двамата с Ярослава днес обсъдихме  нейната първа визита при нашия клан в Америка...и  разбира се представянето ѝ сред другите кланове като официален наследник на властта във втори клан.
Короната на главата ми внезапно натежа.Сякаш бяха сложили тухла отгоре върху нея.Усмихнах се:
-Разбира се,принцесо.Ще се заема в най-скоро време с организацията на  Клановото събиране,за да може да се запознаете с останалите  управляващи.Убедена съм,че ще ви харесат.
Драгомир и Валер отпиха едновременно.Двамата пресушиха чашите си за отрицателно време.Брат ми продължи:
-Можем да организираме събирането по времето на коронацията ти,сестричке.Така ще слеем две събития в едно.
Първо-не бяхме изобщо обсъждали кога щеше да бъде моята коронация поради стеклите се обстоятелства.Второ-как се осмеляваше той да решава вместо мен?!
Посегнах към чашата си и отпих огромна глътка.Знаех,че ще последва лошо:
-Всяко нещо с времето си,Джордан.Не бързай толкова.
-Така коронацията ти ще остане в историята като паметно величие-внучката на Арабела най-накрая взема короната в ръцете си и едновременно с това обявява новия  наследник на руския клан,който е лично под нейната опека.Представи си само каква...
-Според мен,принц Джордан,вашата сестра кралицата решава как и какво ще прави.Притискайки я по този начин не е най-добрият вариант.
Виждах как брат ми гледаше Драго с огромна омраза.Усещах,че ако не се намеся двамата ще срутят замъка.Внезапно музикантите засвириха танго.
Валер  тактично се намеси:
-Защо не потанцуваме? Кому са нужни разправии в тази прекрасна нощ?
Близнакът ми погледна към принцесата и я покани на танц.Роклята на Ярослава бляскаше при всяко нейно движение и признавам си,изглеждаше зашеметяващо.
След като станаха от масата и се присъединиха към танца с другите придворни,Драго изпи вторият си бокал и разкопча още две копчета от ризата си.Валер,който както винаги залагаше на официалните одежди повече отколкото на бойното облекло,рече:
-Неудобно ли ти е братко? Нима тесните дрехи възпират потенциала ти?!
Драгомир му метна мрачен поглед:
-Не се шегувай с мен,Валер.И без това не съм в настроение.
-Не си убивал от доста дълго време,братко.Жаждата си казва думата.Но повярвай ми...-той погледна към мен-...не те съветвам да спориш с принца пред неговата великолепна сестра.Кралицата заслужава нещо повече от подобно отношение тази нощ.
Повдигнах вежди:
-Съгласна съм с теб,Валер.
Двамата вдигнахме бокалите си във въздуха и отпихме едновременно.Още не бях оставила моя на масата и Драго ме храна за ръката.
-Какво по дяволите?-рекох изненадана.
Той махна сакото си,изправи се и заглади косата си назад:
-Не можеш да се появиш в такава рокля и да прекараш цялата нощ на масата.Стани.
Дори нямах време да откажа.Унищожителят ме поведе към центъра на дансинга,обърна се към мен положи едната си ръка на хълбока ми,а в другата пое дясната ми ръка.
-Драго,това не е рокля за танци.
Защото бе прекалено дълга,тежка и обемна.
Той обаче не каза нищо.Вдигна единият ѝ край в ръката си и се понесохме в танца.Досега никога не бях танцувала танго-затова се оставих той да води.А Драгомир се справяше невероятно добре.Телата ни бяха толкова близо едно до друго,че можех да чуя ускорения му пулс.Останалите танцуващи бързо се оттеглиха от дансинга,но продължиха да ни гледат.Брат ми и Ярослава също застанаха настрана и наблюдаваха.Изненадох се от себе си колко бързо успях да вляза в такт и не след дълго двамата се носехме из целия дансинг.Драгомир усети увереността ми и усложни стъпките.Наведе ме назад така че короната ми едва не падна.После ме погледна толкова страстно,че прехапах устна.Обърна ме към себе си с гръб и прошепна:
-Води ме.
Отново се върнахме в начална позиция и аз направих така като той искаше.До края на мелодията,усетих колко жива съм.Щом и последният тон бе изсвирен,двамата се приближихме плътно един до друг и унищожителят пусна ролята ми настрани.Краката ми трепереха,но не от студа.Отдавна не бях се отдавала на подобно нещо.Драгомир целуна ръката ми,поклони се и рече:
-Королева.
Той рядко използваше родният си език.Спомени как ме ругаеше в академията изплуваха в ума ми.
Върнах се на масата сама.Щом пусна ръката ми,Драго излезе от залата и в продължение на четири часа липсваше от погледите ни.През това време Джордан и аз  разказвахме на Ярослава за всеки един от седемте клана по света.Само,че макар и в тяхната компания,все едно бях сама.Естествено,след танца принцесата не пропусна шанса си да  направи комплимент относно тамцувалните ми умения.Брат ми обаче се мръщеше като малко сърдито дете.
Щом ми омръзна да слушам приказките между Валер,принцесата и Джордан,станах от стола си и напуснах залата.Съдейки по миризмата на Драго,успях да достигна до градините навън.Той трябваше да е тук някъде,а наоколо не се виждаше жива душа.Снегът се сипеше ситно по земята.Вървях по една от пътеките:
-Драго?
Леко потръпнах.
-Защо си тук?
Усетих го на няколко стъпки зад гърба си:
-Защо напусна залата?
Вървейки към мен,чувах звука от стъпкания сняг под ботушите му:
-Имах нужда от чист въздух.
Този път бе облякъл черния си кожух.
-Принцесата вече знае за всеки един клан и неговия предводител.Удивително колко бързо се учи.
Двамата продължихме по пътеките.Само че докато аз говорех,той не казваше и дума.
-Защо по дяволите мълчиш?
Зелените му очи ме пронизаха:
-Играла ли си преди танго с някого?
-Не,сега ми бе за пръв път.
-Не ти личеше особено.
Седнахме на пейка под огромна арка.Дръпнах роклята си така че да закрие поне малко краката ми от студа.
-Ще се върнеш ли с мен в залата или ще продължиш разходката си в този студ?
Потреперих.Драго погледна настрани и после към мен:
-Как в името на Великите Седем реши да се появиш тук точно с това?-изговаряйки тези думи,той ме дръпна към себе под кожуха.Топлината ме заля.Облегнах се на рамото му.
-Тази рокля не е за подобен тип места.
-Идеална е за повода.
Сгуших се повече.
-Каква беше целта ти с това перчене пред всички?
-Нима не съм достоен за вниманието на кралицата?
-Брат ми едва не те уби с поглед.
-Нека опита.
-Не желая никой от вас да се нахвърля на другия заради мен.Това е детинско.
-Понякога си струва.
Изправих се:
-Заведи ме до стаята ми.
Той повдигна вежди.
-Това е част от заповедта на принцесата-щом ме придружаваш до тронната зала,ще го направиш и до покоите ми.
Драго измърмори нещо на руски под нос.Надигна се и съблече кожуха си.После ме наметна с него.Погледнах го с изненада,само че той мълчеше.Запътихме се към двореца.
Щом достигнахме до етажа ни,отворих моята врата и влязох вътре.Вампирът се подпря на нея.Погледнах назад към него и бавно плъзнах кожуха по раменете си.Той ме изгледа изпитателно като леко помръдна челюста си.Продължих с махането на короната и гривните.Само че Драго не спираше да ме наблюдава.Дръпнах роклята си назад и демонстративно свалих токовете, подпирайки  ходилото си на мраморната маса.Зоркият му поглед следеше всяко движение.
-Няма ли да излезеш?
Бавно,той се доближи до мен.Огледа ме отгоре до долу.
Драгомир докосна косата ми и после лицето.Наведе се към мен и прошепна:
-Цялата ти сила не може да се побере в това тяло,нали?
Погледнах към вече напълно разкопчаната риза:
-Нито пък твоята.
Той ме бутна към масата.Целуна ме нежно и с едно движение ме качи на нея.Захвърли дрехата си настрани от нас.Допрях ръка до сърцето му:
-Моля те,не започвай онова което отдавна приключихме-изрекох тихо.
Знаех,че беше въпрос на време да се пречупим.
-Прекалено късно е за това.
-Драго...моля те.Недей.Всичко друго,но не и това.
Ръцете му се отдръпнаха от мен.После отново докосна косата ми и отметна своята:
-Какво те възпира?
Хънтър.Детето.Всичките ми тайни.
Извъртях поглед настрани:
-Прекалено трудно е за обяснение.
Драго въздъхна и се отмести от мен.Прокара пръсти през косата си и с кърваво-червени очи продължи:
-Съжалявам,Рейвън.Не биваше да го правя.
Той понечи да вземе кожуха,но хванах китката му.Погледнахме се и очите му отново върнаха цвета си.Съумях да го успокоя.И го целунах по бузата.После задържах ръката си там за няколко секунди и щом я махнах,Драгомир излезе от стаята ми.Същата нощ сънувах как бивам разкъсвана от вълци.