"Безмилостна кралица"

Глава 16

Прибирайки се в замъка,веднага отидох в покойте си.Не желаех да се занимавам с нищо и никого.Оставих куфара с оръжията на бюрото и седнах на леглото.Изведнъж главата ми забуча.
-Не отново .
Легнах по гръб и погледнах тавана.Затваряйки очите си,гласът на Хънтър прозвуча в ума ми.
"Искам те.Още тази нощ."
Усмихнах се широко.
"Знаеш,че няма как да стане на това проклето място ."
"Туко-що минах пред вратата ти.Къде са пазителите ти да ме спрат?"
"Не си търси белята,Кралю."
"Аз отдавна я намерих ,мила моя."
"Какво стана с пазителката?"
Гласът му стана сериозен.
"Вдигни всичките си щитове в главата.Ще те разпитва за споразумението,за способностите ти.Ще иска да знае какво ще правиш с короната щом я вземеш в ръцете си."
"Какво ще пита за това споразумение?Какво толкова я интересува?"
"Точно затова сме тук,Рейвън."
Трябваше да му кажа.Не можех да крия повече.
"Хънтър...истината е,че аз не знаех за него.Джордан бе пропуснал да ми каже подробностите за този документ."
Усетих как се напряга.
"Как така не ти е споменал?Защо?"
"След като се събудих,той е бил толкова разсеян,че е пропуснал.Не го виня,аз..."
"Извикай Джордан в стаята си.Той трябва да ти разясни.Няма време."
"Добре.Обичам те."
"Скоро ще дойдеш в замъка ми.Знаеш,че ще се стигне до там."
"Кралството ми..."
"Джордан да се оправя. Аз искам теб."
Властен,силно привързан към своята алфа, върколак.Наясно бях,че ще поиска да се върна с него.Но имах толкова много неща за вършене.Родителите ми,коронацията...
Главата ми бе пълна с ангажименти.
Изправих се отново на крака и се преоблякох.Сложих къс потник над пъпа,кожени дънки,високи черни ботуши и наметало с гол гръб.
Тръгнах по коридорите да търся брат си,но сякаш усетила намеренията ми да се срещна с него, великата пазителката се появи от нищото.
Поклоних се:
-Пазителко,радвам се да ви видя.
Лъжа.
Тя ме изгледа от долу до горе:
-Последвай ме.
Двете вървяхме доста,преди да достигнем до масивни врати,които бяха резбовани с най-различни сцени от историята ни.Имената на великите седем вампира бяха изписани от едната страна на вратата,а боговете на вълците -от другата.
Кабинетът на жената бе просторен и семпло обзаведен.В единия край на стаята бяха разположени диван и два фотьойла към него,а в другия по цялата дължина на стената имаше библиотека.
Настанихме се удобно и тя заговори:
-Всички се отнасят към теб с огромно страхопочитание,Рейвън.Кажи ми,как една принцеса би могла да бъде способна на такова нещо.
Вдишах и издишах:
-Аз не съм поредната лигава принцеса,ваша милост.
-Наричай ме Арена.
-Била съм родена в битка и ще умра в битка.
Пред нея се появи златен бокал,пълен с алкохол,който имаше специфичен аромат.Тя бавно отпи преди да продължи:
-Имах честта да познавам баба ти,Арабела Великата.Каква жена само-изби милиони вълци по света и внесе ред в редиците ви.Но същевременно под цялата тази ярост,омраза и кръвопролития,тази вампирка съумя да създаде семейство с мъж,коренно различен от нея.
-Игор Костотрошача,моят дядо и принц на Русия.
Очите ѝ присветнаха в жълто.
-Дядо ти не успя да я усмири.Дори и бременна,Арабела не се оттегляше от бойното поле.
-Не съм очаквала друго от баба си.Но защо ми говорите тези неща?Отлично знам историята си.Не е нужно да ми я разказвате отново.
Тя отпи отново.Погледът ѝ ме накара да потръпна.Тези очи не бяха човешки,нито свръхестествени.Бяха чужди.
-Сигурно са ти го казвали и преди,млада принцесо-но ти си нейно копие.Не на Серийс,не на Арел.Не.Ти си Арабела.Преродената Арабела.
-Знам го.
-И от теб ще се очаква да се държиш като нея.
Забих леко ноктите си в коженото кресло:
-Моля?Какво имате впредвид?
-Коли.Убивай.Разкъсвай вълците.Дори и своите жертвай.Но никога,никога не падай пред нищо.
-Нима симпатизирате на моя вид,не на върколаците?
-Аз не съм подръжник на никой вид.Вие убивате за няколко литра кръв,те за удоволствие разкъсват месо.Кажи ми -кой от вас е по-добър?Принцесата на кръвопийците или краля на върколаците?Никой.И двамата имате вина.Ето защо сте тук.
Озъбих се:
-Споразумението бе подписано от двете страни.Това че направих грешка,е мой минус.
Арена допи течността:
-Щеше ли да се оставиш на онзи пиян вълк да те убие?Само заради едно обещание?Щеше ли да се оставиш да бъдеш изтезавана от  този нещастник заради един лист хартия?Или беше готова да стъпчеш всичко?!Кажи си го,Рейвън-ти си чудовище.Не скланяш глава пред никого и нищо.
Рязко се изправих и изръмжах:
-Какво целите да постигнете с това?
-Искам да видя до къде ще стигнат пределите ти.Дали няма да се нахвърлиш и върху мен.
Тя се усмихна нахално.
Наведох се и се подпрях на масата:
-За коя се имате,Арена?-очите ми почервеняха.
-Аз съм пазителка на мира,Рейвън.Защитавам правата на другите и се боря за справедливост.
Поех си дъх.Знаех че ще съжалявам за думите си:
-Е,нека ви кажа едно-Аз съм  Рейвън,черния висш унищожител от рода на Арабела.Не харесвам нито вас,нито сборището ви откакто съм тук,но се надявам да запазим добрите си отношения въпреки всичко.
Тя се изсмя:
-Раскар няма владетел и никога не ще има.Намирате се на моя територия,Рейвън.Не забравяйте това.
Изправих се и посочих с камата си:
-А вие се намирате на моята планета,Арена.Не забравяйте чия подвластна марионетка сте.
Навярно баба ми ме ругаеше от трона си там някъде отгоре.Може би близнакът ми си късаше косите след поредната ми изцепка.А Хънтър - е,ясно беше че наказанието ще падне изцяло върху мен.Но беше крайно време те да си го получат.
Излязох без дори да се поклоня.Тези надути пазители ми бяха дошли в повече.
Върнах се обратно в стаята.Изобщо не ми се ходеше на тазвечерната забава.
Завързах косата си и се подпрях на масата-какво правех тук,предположение че родителите ми бяха скрити някъде по света,бях разбрала за новата принцеса на руския клан и здравето ми е влошено?Мамка му.
Обърнах се назад и там се появи Хънтър.
Още преди да го попитам как е влязъл,той ми се нахвърли.Бутна ме на мраморната мебел и прошепна:
-Имаме малко време заедно.Наслади му се.
Той ме целуна яростно,аз махнах блузата му,той моята.
Джордан можеше да нахлуе всеки момент и да ни види.И дори по-лошо - пазителите ми.
Хънтър ме грабна с едната си ръка и ме остави на леглото.Дръпнах го към мен и  го възседнах.Той се надигна и ноктите му обиколиха голия ми гръб.Аз забих моите в неговия и той изръмжа.
-Искам те удома.Веднага след всичко.
Изстенах:
-Толкова ли си ненаситен,Кралю на...-Хънтър захапа леко вратът ми...-ще те унищожа.
Очите му промениха цвета си в синьо:
-Правиш го всеки път щом те зърна.Обожавам те,Рейвън.Толкова те обожавам,че даже ме боли.
Бутнах го назад и се приведох леко към него:
-Знаеш,че ще е унищожително,нали?Ти и аз...
По дяволите,това куче беше полудяло.Той ме тикна под себе си и свали и панталона ми.
-Не ме интересува никой друг.Само ти си важна за мен.
Само ти.Само ти.Само ти.
Не исках стаята да мирише на вълк след двучасовата ни игра в кревата.Цялото ми тяло пулсираше и молеше за още.Но усещах,че брат ми ще  се върне всеки момент с пазителите и най-нахално изпратих Хънтър от стаята си,облечена в полу-прозрачен черен халат на „Versace".
Някакси за втори път ни се размина.Никой не ни видя ,а замъкът беше празен.Молех се на богове,вампирски и човешки,да не разберат какво се случи и двата пъти между нас.А и моят силен глас не беше даден,за да си мълча покорно.
Относно вечерното ми облекло-бях избрала убийствена рокля,с която дори лигите на почтения и въздържан пазител щяха да потекат.