"Безмилостна кралица"

Глава 6

Оставих мъжете да си говорят и се качих в стаята си.Проснах се изтощена  на леглото.В този момент,усетих Хънтър чрез връзката ни.Тичаше из гората.
Изправих се и развързах косата си.Махнах всички дрехи и той се насочи към замъка си.
-Ти си чудесна актриса,скъпа.Изглеждаше толкова убедително,че за момент се почудих дали да не те погна отново.И този път Рейвън...-той изръмжа...-няма да те пусна от двореца си.От спалнята ми.
Навлякох черната му тениска,с която накога се бях прибрала удома.Седнах на леглото и протегнах крак нагоре:
-Не ме карай да ти издера очите при следващата ни среща,Хънтър.Бива ме в това.
Той се преобрази и се качи в стаята си.Остана само по дънки и аз рекох:
-Дразниш ли ме?Или просто искаш да подпишеш смъртната си присъда? 
Той се изсмя и рече:
-Аз отдавна я подписах по тялото ти,мила моя.Нова ли ми предлагаш?
-Копеле.
Обърнах се по корем и косите ми се разпиляха по лицето.Махнах ги оттам и тупнах по лице на възглавницата:
-Липсваш ми.Толкова много.
Той се насочи към банята и свали всичко от себе си.Спрях да дишам.
-Ще се видим скоро,носителке на смъртта.Знаеш,че вълкът в мен няма търпение да те почувства в лапите си.
Прехапах устни.Обожавах това същество.

                 ~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~

Събудих се едва дишаща.Претърколих се от леглото и паднах на студения под.
Гърлото ми щеше да експлодира.Долазих до банята и подпирайки се на ваната успях да се изправя.Забих нокти в мраморната мивка острани и се погледнах - бяла като платно.Следващия момент изповръщах всичко,което бе в стомаха ми вътре.Изругах и ударих с юмрук по мивката.Дишах толкова учестено,че не можех дори да смогна да поглъщам въздуха.
Наведох се и пуснах водата,за да отмие мръсотията.Измих лицето си и тялото ми се успокои.Седнах на тоалетната чиния и се хванах за главата-нещо ставаше с мен ,но какво?
Не разбирах.Мамка му.
След като събрах малко сили се върнах в стаята си и махнах една от картините на стената.Зад нея имаше още една,а зад тази се намираше малък сейф.Отключих го и изкарах шише с водка.Винаги криех алкохола си защото преди да навърша сто години,той бе постоянна част от ежедневието ми.Ходех пияна на тренировки и баща ми не можеше да го понесе.
Нито учителите ми.
Върнах всичко по мястото си и седнах пред огледалото.Отворих бутилката и щедро отпих.Течността опари гърлото ми ,което и без това се бунтуваше срещу всичко попаднало в него.
Поставих бутилката на тоалетката ми и погледнах тавана-имаше ми нещо.Бях или болна или някакси се натравях с кръв.Нямах си представа.
Затова просто продължих да пия докато не пресуших  шишето.Малко след това съм припаднала.