"Безмилостна кралица"

Глава 61

"Тъмна бездна е душата,там камата се забива... сърцето накрая бавно спира..."

Надигнах се рязко от леглото,стресната от кошмара си и думите,кънтящи в ума ми.Навън валеше пороен дъжд,а Драгомир още спеше.Косата му бе разпиляна по черната възглавница и дълго наблюдавах как тялото му се надига при всяко поемане на въздух.
Снощи бях легнала без него.Усетих,че влиза в стаята към три сутринта,ругаещ на родния си език.Валер му бе вдигнал нервите-ето защо го оставих да си легне без да разпитвам.Той просто дръпна тялото ми плътно до неговото и преплете краката ни.Чувствах се като малко дете до него,макар да бях висока почти колкото него.
Облякох се в обичайното си облекло-черен кожен клин,потник с висока яка в същия цвят и дългото ми до земята наметало.Сресах косата си и избрах ботуши до коляното  с червена подметка.Погледнах към Драго и миг преди да изляза,чух гласа му:
-Измъкваш се?
Бавно отидох до него.
-Не исках да те будя.
Той се надигна и осъзнах,че е съвсем без нищо по себе си.Кога по дяволите се беше оттървал от бельото си?Дръпна чаршафите и се уви с тях около кръста,говорейки ми на руски.
-Изгладнял съм като вълк.
Скалъпих набързо:
-Знаеш къде да я намериш  в подземията.
Вампирът обаче ме погледна с гримаса:
-Забравила си руския,Равена. Не го очаквах.
-Не го упражнявам често.Тръгвам.
-Не искаш ли да дойдеш с мен?
Гледах го как се облича-дрехите сякаш не го побираха.И той като мен беше с подобни дрехи,само че по крачолите му имаше специални отделения за оръжия.
-Ще ти правя компания.
Запътихме се към подземията,пълни с кръв.Двамата взехме нужното и се настанихме в една стая.Драгомир разкъса пакетите и ги изсипа в огромна халба.Отпиваше на големи глътки,а очите му променяха цвета си.
-Не те ли болят зъбите след всичката тази кръв?
Той пресуши халбата и я остави настрани:
-Готов съм за още два литра.Поне.
-Ти туко-що изпи три.
-Ако не си спомняш Рейвън,унищожителят консумира много повече от обикновения вампир.
-Тогава ще се наложи да подготвя много кръв за Зандриел и Тесара,защото те със сигурност като теб ще пресушат всичко.
-Нима ще дойдат на коронацията ти?
-Първата покана беше отправена към клана на унищожителите.Винаги-не забравяй кой ни обучи.
-Зандриел няма да ме познае.Старецът със сигурност е същото кораво същество като преди.
Зандриел и Тесара бяха главните действащи лица сред унищожителите от Австралия.Дълбоко уважавани,те лично ни научиха на всичко.А и неведнъж сме изяждали по някой шамар от двамата.
-Зандриел скоро ще навърши хиляда и една години.Тесара деветстотин и седем.Едни от най-дълго живелите унищожители,Рейвън.
-Трябва всичко да е изрядно.Последното подобно кланово събиране бе преди стотици години.Искам всичко да мине гладко и без изцепки.Кога ще пристигне Ярослава?
-Очаква се до три дни.Снощи Валер ми съобщи,че са имали проблем по северната граница и затова може да се забавят.
-Чух те като влезе в покоите ми.Някой от пазачите не те ли спря?
Драгомир довърши всичката извадена кръв:
-Отстъпиха без да питат нищо.Но ме изгледаха накриво както и очаквах.
-Повечето те боготворят.
-Не си прося адмирациите,Рейвън.Знаеш това.
Той обърна разговора ни на руски:
-Какво избра за коронацията?
-Червената рокля.Надявам се сещаш коя.
-Очаквах отново да заложиш на черното.
Внимателно обмислих как ще изрека следващите думи:
-Черно нося всеки ден.Време е за промяна.
Драго ме скастри за поредната грешка в изказа ми.
-Ще се наложи да си припомниш езика,Равена.
-Няма да е скоро.
Отправихме се към тронната зала,където вече течеше подготовка.Всички вампири ни огледаха,а брат ми помагаше за окачването на един от полилеите.Щом ни видя,той прекъсна работата си и слезе от стълбата:
-Надявам се ти харесва как се получава.
-Всичко е чудесно.Джордан,имам една последна задача за теб.
След като му разясних нещата,огледах около нас-по стените висяха огромни букети от рози,подът лъщеше под краката ми,а на всяка колона имаше окачени червени знамена с черен кинжал на всяко.Над трона ми бе закачена огромна картина,покрита с черен плат.
-Какво е това?-насочих се към нея и дръпнах плата.
Нежната коприна се свлече бавно надолу и щом всичко се разкри,останах без дъх.Това не бе някаква обикновена картина,а семеен портрет от сто и осемнадесетата ми годишнина.Бях облечена в искряща червена рокля и бях седнала на трона на баща ми,а около мен бяха майка ми,баща ми и Джордан.Очите ми бяха толкова сини,а в косата ми бе преплетена с диамантена тиара.Кралското семейство-или каквото бе останало от него.
Обърнах се назад и там всички вампири  бяха паднали на едно коляно в знак на уважение.
Вдигнах високо глава и огледах всички,а след това и портрета.
Родена съм,за да властвам.Вече бях готова за това.