"Безмилостна кралица"

Глава 5

Джордан знаеше отлично,че Серина бе повела войската от вълци право към дома ни.Той ми каза,че би искал някога да се срещне с нея и да ѝ благодари задето са ни нападнали.
За пръв път да сме признателни на вълците -и то защото са убивали нашите събратя.
Учудваше ме  това негово държание.
Отидох в покоите на родителите ми.Отворих вратата и погледнах вътре сякаш татко отново бе готов да ми чете конско ,  а майка ми да обърква нещата още повече.
Доближих се до бюрото му и докоснах прашната дървесина.Никой не бе влизал тук от месеци.Спомних си спора ни след като ходих в онзи клуб.Погледнах към картината с клановете и онази кама,все още стояща забита право в главата на Владимир,ме накара да се усмихна.
В крайна сметка баща ми не я бе махнал.Или дори да е била паднала,той я е забил отново.Доближих се до картината и докоснах оръжието.Хладно и остро .Хванах го за дръжката и се опитах да го извадя,ала бе прекалено надълбоко.
-Хайде де!
Дръпнах го по-рязко и то най-накрая излезе.Огледах го вяло и от дупката изпада малко мазилка.
Това бе една от любимите ми ками,и ето защо просто я взех и се обърнах към стаята :
-Скоро ще ви намеря.Обещавам.
На другия ден бях прекалено спокойна.Програмата ми беше пълна и прекарах първите няколко часа от деня в уроци с малките.Почти всеки един от тези новаци беше на половин или малко повече от половин век възраст.За мен те бяха още деца.Не отидох да говоря с учителя на Хес защото той и без това не беше от най-дружелюбната и приятна компания.А и по този начин можех да направя нещата още по-зле .Но въпреки това отделих малко време за отбора на ученика ми.
-Днес се справяте добре.Теса как е ръката ти?
Теса ме изгледа странно.После погледна към Хес и отново към мен.Трябваше да не питам:
-Усетих,че нещо не е наред с точността ти и затова се интересувам.Да не би да си я навехнала?
-Имах малък инцидент,ваше величество.Надявам се,че скоро болките ще отминат.
-Хубаво.Ако желаеш да поговорим насаме за случилото се,можеш да дойдеш в кабинета ми.
-Благодаря Ви,но няма нужда.
Оставих ги да продължат със заниманията си и се върнах в стаята си.Освежих се и отново се огледах в огледалото.Преди да се върна обратно тук,бях забелязала че някаква малка татуировка се образува на тялото ми.Но сега нямаше и следа от нея.Вместо това,на едната си ръка горе на рамото ,червена луна се бе появила.Наясно бях,че е заради връзката ми с Хънтър.Знаех,и че ме е белязал.
"Вече си моя,Рейвън.Няма връщане назад."
"Да те видя дали ще издържиш".
"Готов съм на всичко."
"Обвързваш се с дявола,Кралю на вълците.Наистина ли си готов да го понесеш?"
"Ела ми."
Това бяха първите ни думи след като се видяхме след битката преди месеци.
Той беше побеснял от липсата ми,а аз бях унищожително нуждаеща се от него.
Внезапно някой влезе.Брат ми:
-Рейвън!
-Какво стана?
-Ник се върна!Заедно със всички останали !
Не можех да повярвам.След толкова дълго отсъствие ,най-добрият ми приятел се бе завърнал най-накрая.
Двамата с Джордан изтичахме да го посрещнем и там пред портите ,стоеше той.Както винаги облечен в бойните си дрехи.
-Ник!
Той чу гласа ми и си проправи път през огромната тълпа,стичаща се към двореца.
Когато ме достигна,той ме грабна в прегрътките си и ме вдигна във въздуха.
-Рейвън! Колко ми липсваше !
-И ти на мен ,Ник!
Той ме пусна и в този момент Джордан се появи до нас,също прегръщайки Ник.Бях толкова щастлива,че той се е върнал.
-Нямаш си представа колко се притеснявахме за теб,Ник!Хайде,да влезем вътре.
Вяло погледнах към лицето му-през дясната  му вежда личеше белег,за който щях да го питам по-късно.Тази вечер щяхме да празнуваме.
След няколко часа на посрещане на избягалите семейства,най-накрая можех да отделя време на Ник.Аз,той и Джордан пиехме в една от залите за гости.Ник обясняваше колко трудно му е било да опази всички докато стигнат до едно от тайните ни убежища в Аляска.Повечето живеещи там бяха монаси  на реда или оттеглили се от служба унищожители.Невероятно колко странно бе след като толкова много векове си погубвал животи,сега да се отдадеш на почивка и мир за душата.
-Тамощния водач  ни посрещна изненадан.Казах му за случващото се в замъка и той бе потресен.Отвлечената принцеса,плененият принц ,пагубното управление на Влад над земите ни и за капак на всичко безследно изчезналите Арел и Серийс.Всички там бяха загубили надежда,че някога ще видим  дома си.Но когато до нас достигна вест,че сте се върнали успешно и ти...-той погледна към мен сякаш бях богиня-...си убила Владимир като едновременно си се борела с вълците,които са нападнали в същия момент,знаех че трябва да тръгна обратно на път.
"Отвлечена принцеса".Да,такава бях докато Хънтър не ме целуна онази нощ.Докато не го предизвиках да ме използва за онзи ритуал.Да,аз
бях отвлечена.
Брат ми се намеси:
-Рейвън се оказа прекрасен водач.
-"Оказа" ли ?!Мислех,че вече знаеш това братко!
Джордан се усмихна.Ник погледна и към двамата:
-Как се измъкна от вълка,Рейвън?Помня ясно колко силен бе той и как спаси живота ми,но ти...уби ли го?
За момент забравих,че говори на мен.
Не можех да му кажа какво съм направила,дори и да бе моят най-близък приятел.
Затова просто с усмивка рекох:
-Стоях цял месец в една мокра килия докато той не доведе и Джордан при мен.Логично бе,че брат ми ще ме последва.Той се досети,че двамата имаме роднинска връзка и бе готов да ни убие.
Ник нямаше откъде да знае абсолютно всичко.Затова замазах положението.
Погледнах към Джордан,чието изражение беше малко изкривено.Знаех,че той мрази да лъже и това не му се нрави.Но продължих:
-Не знам как се случи всичко,но двамата доста трудно се измъкнахме.Той пусна хрътките си след нас и те ни гонеха много време.Накрая просто ги убихме с голи ръце.После се върнахме у дома и заварихме всичко с главата надолу.И така устроихме капан на Владимир.
-Била си простреляна в сърцето...
-Стоях със седмици в лечебницата.Болките бяха непоносими.
-И въпреки всичко,кралят те е последвал до тук и е нападнал.
-Той е страхливец и нищо повече.Аз...не можах да го убия при нападението ,но ще го направя.В момента сигурно се крие в замъка си и ближе рани.Той също е загубил много войници.
Джордан най-накрая се включи:
-Ти си истински герой,Ник.Опазил си всички и успешно ги върна удома.Де да беше тук баща ми сега,за да види всичко това.
Простенах.Ник ме погледна:
-Ще ги намерите,убеден съм.Заедно ще го направим.
Стояхме почти до зазоряване в залата,обсъждайки бъдещите си планове за действие.