"Безмилостна кралица"

Глава 58

Събудих се в прегръдките на Хънтър.Топлото му тяло до моето ми навя скъпи спомени.Той ме прегръщаше силно,а до нас в малко легълце спеше Сиара.Изправих се доколкото мога и ги погледнах-семейство.Облякох черна рокля и бавно излязох от стаята.Слънцето още не бе изгряло.Минах покрай огледалото в коридора и застинах-сега,когато бебето го нямаше,тялото ми си бе възвърнало нормалните пропорции навсякъде.Бях слаба,но мускулите ми леко се очертаваха.Косата отново бе бяла,но лицето леко бе започнало да се закръгля.И това само за няколко часа.
Слязох в кухнята и налях чаша вода.Драго се бе опънал на дивана,където до преди няколко часа раждах.Той не пасваше на тукашната обстановка-изглеждаше като въглен в брашно.И спеше дълбоко.
-Не мислех,че ще се изправиш толкова бързо.
Серина се появи зад мен.
-Бях адски жадна.
-Как си?
-Като разбита,но и щастлива.
-Вече всичко свърши.Успя да се справиш.
Леко се усмихнах.
-Защо Сиара?
-Смисъл?Защо избрах това име?
-Да.
-Всеки един от вас тук е допринесъл за нещо в моя живот.А ти бе тази,която първа разбра за нея дори преди мен.Серина и Сиара.
Тя ме прегърна.
-Никога не съм имала вярна приятелка.Такава,която да чувствам като сестра.Но сега вече знам,че това си ти.
-Ще ме разплачеш.Имам чувството че за 285 години не съм плакала толкова,колкото за няколко месеца.Проклети хормони.
-На вампирите не  влияят по този начин като при нас.
-Значи наистина съм омекнала.
-Да.
Серина ми направи омлет и подавайки ми чинията,ме попита:
-Успя ли да се свържеш с Джордан?
Храната едва не ми заседна в гърлото.
-Последно го хванах с Ярослава в леглото и то само за секунда.Оттогава насетне съм изцяло блокирана от съзнанието му.
Тя пребледня.Но бързо се осъзна и ми обърна гръб като се зае с измиването на чиниите.
-Има ли нещо,което искаш да ми кажеш,Серина?
Погледна ме през рамо:
-Брат ти е толкова първичен.Понякога ми напомня на теб,но сега разбирам колко различни сте всъщност.
-Какво имаш предвид?
-Когато му обявихме,че си бременна той полудя.Е,после в яда си ми се нахвърли и ме накара да го ухапа.
-Пуснала си зъб на брат ми?
-Не че и той не го направи много по-рано де,но...-тя закри устата си с длан.
-Уха.Явно нещо става помежду ви.
-Това са глупости.Попитах те за него главно защото ме учуди фактът,че не той,а този унищожител дойде в имението.Как ни е намерил?
-Драгомир може да ме надуши от километри.Обучен е на такива неща.
-Била си с него нали?
Погледнах към спящия вампир:
-Личи ли си?Не мислех,че ще е толкова очевидно.Бяхме заедно преди много,много години.
-И сега той отново е в живота ти.
-Чу го.Даде обет да защитава дъщеря ми до сетния си дъх.А като първия хибрид от векове,тя ще има нужда от някой да се грижи за нея.
-Рейвън...възнамеряваш да си тръгнеш?
Тя знаеше това,още преди аз самата да го реша.Сякаш ми четеше мислите.
-Говорих с Арабела,докато бях в безсъзнание.Тя ме заплаши,че всички които обичам ще пострадат,ако не изпълня желаното от нея.
-И иска да напуснеш Сиара и Хънтър?Всички ни?
Вдигнах глава високо:
-Гордостта ѝ е по-голяма от обичта.Короната по-тежка от сърцето,а след като и  Джордан  ме остави,тя не може да рискува трона да бъде празен.Народът ми се нуждае от желязна ръка.А Сиара няма да оцелее в ръцете на вампирите.За тях тя ще е чужда.
-Ще разбиеш сърцето на Хънтър.Той никога няма да ти го прости.
-Хънтър винаги е бил наясно,че ще бъда разкъсвана между него и моето кралство.
Виждах как очите ѝ се насълзяват.Тя не искаше да приеме,че щях да си тръгна толкова скоро и толкова безотговорно.
-Но това бебе се нуждае от теб! Повече от колкото си мислиш.
Стиснах ръката ѝ:
-Ето защо ти ще си нейната най-близка,Серина.
-Не ни го причинявай.Не бягай,Рейвън.Стига толкова.
-Не мога.Всичко това е в кръвта ми.
-Колко време ще те няма?
Не можех да ѝ кажа.Тя щеше да откачи.
-Колкото е достатъчно.
-Тогава върви.И се върни час по-скоро.
Качих се обратно в спалнята ни и целунах Хънтър.Огромното му тяло се размърда и за секунда отвори очи,но пак ги затвори.
-Обичам те-пророних.
Доближих се до Сиара и я погледнах-беше прекрасна.Докоснах бузките ѝ и я целунах по челото.Една сълза се търкулна по бузата ми.Написах бележка и я оставих на спалнята до Хънтър.Облякох се и тръгнах към гаража.Запалих колата и с мръсна газ напуснах къщата като не погледнах назад.Емоциите бушуваха в мен,а педала с газта потъваше все повече.
Не го правиш заради себе си,а заради тях.
Трябваше да ги предпазя.Хънтър,Сиара,Ребека и Серина.Всички.Дори Драгомир.
В огледалото за обратно виждане в далечината познах колата на Драго.Караше след мен.Отбих на близкия паркинг и слязох почти разплакана.Той направо същото,излезе от колата и тръгна към мен с решителна стъпка.
-Защо си тук?Обеща да пазиш дъщеря ми.
Слънцето щеше да изгрее скоро.
-Първо искам да се уверя,че няма да направиш някоя глупост.Не че вече не го стори,но какво друго да очаквам от теб?!
Погледнах надолу и настрани:
-Арабела ме принуди.Нямах избор.
-Знаех си.Значи тя си е все същата кучка като преди.
-Не говори така за нея!Та тя ти беше кралица!
-А на теб ти беше нещо повече от такава.Страшилището знаеше,че ти ще си различна и все пак се опита да се държи в пътя.Но не успя.
-Върни се обратно там.Бъди до Сиара,говори ѝ за мен.
Той ме хвана за лактите:
-Какво искаш да ѝ кажа?Че си я оставила часове след раждането ѝ?!
Разплаках се.Драго ме прегърна и потънах в ръцете му.
-Престани да плачеш.Не ти отива.
-Писна ми от всичко.
Двамата останахме там докато не спрях да плача.Подпряхме се на колите и той не ме пускаше.Имах чувството,че правя грешка с него.Не трябваше да съм тук в прегръдките му,а при Хънтър.Отдръпнах се и рекох:
-Трябва да тръгваме.В замъка ме очакват.
Слънцето огряваше лицето му.Пуловера му беше малък и разкриваше част от оформеното му тяло.Очите лъщяха на светлината.
-И какво ще кажеш на всички?Какво ще каже брат ти след като разбере,че си оставила вълците зад себе си?
-Не дължа обяснение на никого.
-Ами вълкът?На него какво ще кажеш?
-Изоставям всички,за които съм загрижена все някога.Ти най-добре го знаеш.Може би това е моята съдба-да остана сама.Да живея единствено със себе си и никой друг.
-Рейвън...
Дланта му докосна лицето ми.Отстъпих назад и рекох:
-Не.
Той свали ръката си и рече:
-Трябва да вървим.
-Върни се при Сиара.Заповядвам ти,Драгомир Владиславов.
Очите му приеха тъмножълт цвят.
-Вълкът или ще ме изгони,или ще се опита да ме убие.А не смятам да цапам дрехите си с нечия кръв.
-Тогава да тръгваме.
След дълго пътуване в мълчание,двамата с него пристигнахме пред дома ми.Портите бяха широко отворени,а паркингът бе доста напълнен.Спрях колата си в подземния гараж и миг преди да сляза,погледнах към Драго:
-Недей да му казваш нищо.Просто си мълчи.
Защото брат ми бе тук.Нямаше да се учудя ако и Ярослава не изприпкаше с него.
Появихме се на горното равнище,а отбор Алфа начело с Хестън се поклониха първи.Всички останали последваха примера ѝм.В очите ѝм се четеше почуда задето Драго бе с мен.
-Ваше величество,радваме се че сте тук.Всички много тъжахме за вас.
-Ето ме.Вече няма да ходя никъде.
По лицата на вампирите грейнаха усмивки.
Младежите се обърнаха към Драгомир с "велики унищожителю",а той на свой ред ги поздрави за свършената работа в замъка.Хестън се обърна към мен:
-Принц Джордан ви очаква в тронната зала,ваше Височество.
-Чудесно.
Драго и аз се запътихме към мястото.Отваряйки вратите пред мен,видях Джордан полу излегнат  в моя трон.Онзи трон,който бе специално изработен за мен.Само за мен.
Доближих се до него-миришеше на уиски.
-Какво правиш тук и защо си се надрънкал като прасе?
-Кой е казал,че съм пиян?Това,че мириша на такъв не означава нищо.
Тонът му бе леден.Очите му се спряха на корема ми,който вече можех да разкривам без притеснение.
-Ти миришеш на кръв.Прясна кръв.
-А ти...-изгледах го отвисоко-...пропусна раждането на наследницата ми.
Не вярвах,че някога ще изрека тези думи.Джордан смекчи тона си и погледна към Драгомир.
-Как се озовахте заедно?Нима си тръгнал без позволението на Ярослава?
-Така направих.И не съжалявам.
-Ще си понесеш наказанията за неподчинението ти-процеди брат ми през зъби.
Драго тръгна към него с извадени ками.Брат ми се изправи от трона и извади дълъг меч зад гърба си и тръгна към Драго.Двамата кръстосаха оръжия и из залата прокънтяха ударите от сблъсъка на стомана.
-И двамата спрете!
Ала никой не чуваше.Джордан съдра с меча си блузата на Драго,оставяйки широка линия кръв по изваяния корем на вампира с вълчите очи.Това сякаш още повече разгневи Драго и той извади пистолетите си,насочвайки ги към главата на брат ми.Първия куршум бе отблъснат от меча на Джордан.Брат ми бърз като вятъра задмина Драго и прокара меча по гръбнака му.Драгомир изрева от болка,тупайки на едно коляно.
-Джордан спри!!!
-Нападаш принца си,така ли?Сега ще си го получиш!
Брат ми не искаше да спре.Подготви се да забие острието в главата на Драгомир,когато застанах зад него и насочих пистолета си към сърцето му.
-Остави Драгомир,или ще натисна спусъка.
-Няма да посмееш.
-Не ме карай да правя глупости.Моля те.
Рядко се молех.Почти никога.
Джордан свали оръжието си,избърса кръвта от меча и погледна към двама ни:
-Воните на вълци.
При тези думи,Драго изръмжа.Не знаех дали от болка,или от ярост.Брат ми излезе от залата,а аз коленичих до Драго.
-Трябва да отидем в стаята ми,за да те превържа.
Без да протестира,двамата с него се озовахме в стаята ми.Прах се бе появил по завивките ми-ето колко наистина много отсъствах от това място.Накарах Драго да седне.
-Вдигни си ръцете.
Само,че болката не му позволяваше.Блузата бе залепнала по него заради кръвта.Взех кинжал от шкафа ми и срязах плата-по протежението на гръбнака му личаха следите от острието на брат ми.Накарах го да стои изправен,колкото и да не му се искаше.
-Защо по двволите му се нахвърли?
-Писна ми да се отнася с мен като с някой,който е длъжен да му лиже краката.
-Той е твой принц.
-А ти си моя кралица.Но това не означава,че трябва да се държиш с мен като с изрод нали? А той го прави.
-Говорели сме по този въпрос хиляди пъти-затегнах превръзката-...опитай се да не му се изпречкваш повече.
Преди да долепя марлята на корема му,той хвана китката ми и я задържа във въздуха.Вдигнах поглед към него.Очите му леко притъмняваха към рубинено червено.Повдигнах вежда:
-Искаш да ми кажеш нещо ли?
Погледът му се насочи към устните ми.Знаех какво ще направи-усещах го.Наясно бях с намеренията му.
Той  ме дръпна към него,поваляйки ни на спалнята.Преобърна ме под себе си и ме възседна.Надигнах се,но ръцете му забиха китките ми към матрака.Усетих мирис на кръв-по корема му се  стичаха струйки.
-Остави ме да се погрижа за теб.
Грамадното му тяло се надвеси над мен и той заговори на ухото ми:
-И сам ще се справя.
Бутнах го от мен и с едно движение аз се озовах отгоре:
-Е,щом така искаш.
Размърдах се върху него най-нахално.Исках да го предизвикам.По лицето му се четеше глад,но не за кръв.
-Изтезаваш ме,знаеш ли?
-Вече го правя от векове.
Миг преди да се преместя по-надолу,той се надигна към мен,захапвайки врата ми.Точно както с различните очи от нормалните вампирски,зъбите му бяха по-остри,по-изменени от нашите.Ето колко силен беше генът на вълка-дори през няколко поколения,все избиваше някъде.
Оголих врат и той го  хвана с една ръка,а другата завъртя около кръста ми,дърпайки ме още повече към него.Докато се усетя дрехите ми бяха на пода,а по ноктите ми имаше кръв от гърба му.Драгомир беше полудял-изпиваше ме с всяка следваща глътка.Болката запулсира в мен,карайки ме да простена от удоволствие.
-Богове,бях забравил колко...-разкопчах панталона му,възсядайки го веднага.Той изръмжа и пусна врата ми-...по дяволите,Рейвън!
Не спряхме до там.Изобщо даже.Той искаше още.И още повече.Много повече.

                               ..........

Не знам колко време след това лежахме проснати с преплетени крайници.Драгомир дишаше тежко,а аз чертаех лениви кръгове по тялото му.От раните му нямаше и следа.Надигнах се:
-Помислих си,че ще ми изсмучеш кръвта.
Той се надигна и ме дръпна към него.Свали поглед към следите от зъбите му по врата ми и ме целуна така че да захапе долната ми устна.
-Ненаситен,алчен вампир.
-Ела ми,принцесо.
Само че времето сякаш беше спряло.Спомних си онези години,през които бях с него.Но и тази сутрин,когато напуснах Хънтър.Знаех,че правя грешка след грешка.Но грешките ме изкушаваха твърде много.