"Безмилостна кралица"

Глава 38

Връщайки се в замъка,отидох право в стаята си.Взех един пистолет и тръгнах към тренировъчната зала.Адреналинът ми отново се бе покачил.Там заварих Серина.Въпреки присъствието ми,тя продължи със заниманието си.
Грабнах един кинжал и го насочих към нея.Тя се премести секунда преди да той да се забие в крака ѝ.Жалко.Щеше да е добър пират.
-Ти обеща.
Ако щях да се изпокарам с цялата фамилия преди да си тръгна,сега беше момента да продължа.
Тя ме погледна:
-Осъзнаваш ли колко си глупава?
-Не, защо?
-Опитваш се да се затриеш сама.
-Нищо подобно.
-Отказвайки да се храниш пълноценно и да упорстваш с ината си,ти само си вредиш.Това същество в теб рано или късно ще излезе от там и повярвай ми,когато го зърнеш не се чуди защо ще изглежда като гоблин.
Що за глупости говореше ?
-То расте нормално.Всичко е наред.Няма повод за притеснение.
Братовчедката на Хънтър се приближи:
-О,повярвай ми имаш огромен повод да се тревожиш.
-Какви ги говориш?
Серина взе кинжала и посочи към мен:
-Откакто се случи нападението в дома ти,ти си различна.
-Всеки знае това.
-Но не само кършумът е този,който те кара да губиш сили.Бебето също.То ще те убие ако не се подчиниш на волята му.
-Не се кланям пред нищо и никого,Серина.
-Пред него ще пълзиш ако се наложи,кралице на вампирите.
Тя ме погледна с поглед лишен от всякакви чувства.
-Джордан поиска помощ от мен.Обясни за състоянието ти и аз реших да направя няколко проучвания.
-Какви по-точно?
-Седни.
Двете се наместихме на пода.
-Бремеността при вълците трае девет до десет месеца.При вампирите продължителноста е седем в чест на Великите Седем.
-Мразя вампирологията.
-Ако си бе напънала поне малко мозъка в академията за убийци,може би щеше да си спомняш и че някога много отдавна между вълци и вампири е имало съюз.Родените от брак между кръвопиец и лунен войн често били много по-силни от нормалното.Така че се очаква бебето да наследи уменията и на двама ви.
-Хънтър ми е разказвал за това преди.Наясно съм.
-Изглежда,че съдбата има ужасно чувство за хумор.
-Давай напред.
-Изпитваш невъобразим порив на ярост при най-малката проява на раздразнение.
-Вярно е.
-Поради недоброто ти отношение към бебето,то цеди силите ти.Ето защо връщаш храна и органите ти не функционират правилно.
-Ами бялата коса?Тя на какво се дължи?
-Никъде не се споменава промяна на външността.Може би...наистина остаряваш.
Аз съм първият вампир,който да притежава бяла коса на по-малко от триста години.Защо?
-Какво пише за раждането на хибридите?
Тя въздъхна:
-Някои се появяват на бял свят  след осем месеца и половина,други на петия месец,а трети...
-Да?
-Година след това.
-Година?Наистина ли?Не може да е вярно.
-Трябва да проверим в кой месец си.Защото съдейки по това...-тя посочи корема ми-...може би си едва във втория.
-Не познавате ли някакви хибриди,които все още са живи?Трябва ми достоверна информация  от тях.
Тя се замисли.
-След голямата чистка,която Арабела сътвори,те бяха избити.
Естествено  баба бе решила да не ми остави нито един от тях за бъдещето.Колко мило от нейна страна.
-Но...единственият хибрид,който все още съществува съм аз.
Серина бе наполовина вълк,наполовина вампир.Макар да не е родена такава,тя е била превърната.
-Значи ти ще си най-близка до бебето.
Болеше ме да го призная.Но истината и без това винаги е била и ще бъде болезнена.
-Как ще разберем в кой месец съм?
-Ще попитаме.
-Кого Серина? Нима искаш целия ви клан да разбере за случващото се?
-Затвори си устата.
-Аз съм кралица.Не ти е позволено да говориш с мен по този начин.
-Същата си като Джордан.
-Все пак сме близнаци.Защо се учудваш?
-Да вървим.
Тя ме поведе по коридори напълно непознати за мен.Никога не бях вървяла из тях.
Озовахме се пред кървавочервена врата с огромна брава във формата на вълк.Серина натисна върху нея и тя се отвори.Вътре бе тъмно.На няколко места имаше поставени свещи,които горяха,но бяха недостатъчни да осветят напълно.В средата на стаята огромно стъклено кълбо висеше във въздуха.По стените бяха закачени различни оръжия,картини и глави на животни.Потръпнах.
Серина се обърна към мен:
-Запомни ли пътя дотук?
-Да.
Тя се обърна към кълбото:
-Това е дар от нашите богове.Щом първият вълк се появил на земята,бил самотен.Божествата ни изпитали съжаление към него и го дарили с това кълбо,което изпълнява желания.Но не абсолютно всички.Докосвайки го,то само ще ти разкрие дали си достойна да научиш желаното от теб или не.
Серина понечи  да излезе:
-Оставяш ме сама?!
-Правилата са такива.Ако и аз съм тук,то може да  те излъже.Запомни-не го предизвиквай.
Обърнах се към кълбото и положих ръката си върху него.Стъклото му бе ледено студено.
-Отдавна чаках аз сега кралицата да видя.
Рязко дръпнах ръката си.
-Не бой се ти унищожителке красива,ръката си на повърхността ми положи.
-Откъде знаеш коя съм?
-Аз съдбата виждам,минало и настояще,бъдещето твое и на краля гибелта.
-Каква гибел?
-Унищожителке страховита,дъще на дявола Арел,добре обмисли своите въпроси,преди да ги зададеш.За мен ти си чужда,ала не чак толкова,щом аз тъй дълбоко твойта скрита тайна вече знам.
-Каква е моята тайна?
Стъклото се замъгли.Кълбото леко потрепна:
-Живот скрит надълбоко има там,виждам аз света около него.Морето синьо плиска своите вълни,гората клоните люлее.
-Трябва ми по-ясен отговор.Моля те.
-Черен кинжал в златната плът ще се забие,детето твое той може да убие.
-По дяволите,спри да говориш по този начин!
Бялото кълбо почерня.Тъмен дим и огньове се показаха в него.
-Задай вторият си въпрос,господарке на смъртта.
-За чия гибел ми говориш?
-Онази що сърце и кости ще поквари,кралството ти силно ще разпали.Дали кралица,или крал,кръв червена ще пия от огнения бокал.
-Кажи ми-къде са родителите ми?
То замълча.Положих и другата си ръка:
-Умолявам те,отговори ми.
-Слънцето отде изгрява,знаеш ти добре.Луната после побелява,а нямат стъпки те.Откажи се да търсиш туй що вече бледнее.Сърцето отдавна изпито,душата линее.
Моето собствено сърце се сви.Не можеше да е истина.
-Защо съдбата ме избра?Защо дойдох в този замък?Няма ли как да върна времето назад?
-Ако искаш времето да върнеш,трябва в друго същество ти да се превърнеш.Но туй ще те погуби знам,душата си недей да гориш в този плам.
-Кажи ми...достойна ли съм за кралица на вампирите?
Огньовете изчезнаха.Димът също.Кълбото отново стана бяло,а аз нямах представа какво да мисля.
Обърнах се и тъкмо да докосна дръжката,гласът от кълбото проговори:
-Приятелят враг е,а врагът приятел става.Внимай ти кралице,ще потънеш в забрава.
Връщайки се в стаята си,наново си повтарях думите на кълбото.Опитвах се да намеря смисъл в тях,ала такъв нямаше.