"Безмилостна кралица"

Глава 85

~Рейвън~

Как ухаеше домът?На прясно сготвено любимо ястие за едни и шумът от смеха на любимите ти хора.Но за други,домът беше всичко останало,но не и това.Израствайки сред елитни бойци и най-вече сред жестокостта на кралския двор,това домът ти да мирише на топла и вкусна храна и бебешки бисквити направо дразнеше носа ми,който бе свикнал сутрин да се събужда с аромата на барут,кръв и студенината на мраморните подове и стени. А това тук беше различно-събудих се в прегръдките на Хънтър,чиято захватка бе толкова силна,че имах чувството,че ще ми счупи някое от ребрата.Тялото му до моето бе топло и тази топлина ме караше да се чувствам уязвима и в безопасност.Кога за последно съм се чувствала така?Твърде отдавна бих казала.
-Принцесо?-дрезгавият му глас се разнесе зад мен.-Нима вече си будна и готова за нови подвизи?
-Повярвай ми,бих дала сърцето си,ако това ще означава да избегна всякакви войни и кръвопролития.
Хънтър се надигна към мен и  рече:
-Би ли повторила отново,миличка?Нима не желаеш да се биеш повече?
-Напротив,само че не желая поданиците ми и твоите също да губят живота си заради някакви напразни амбиции на една нищо и никаква принцеса.Трябва да измисля план за действие.Как успя да се измъкнеш от дома си щом битката е още в разгара си?
Лицето на Хънтър посърна:
-Джордан водеше нападението над Замъка на вълците.Ярослава бе наредила да не взема пленници,а директно да избие всичко мърдащо и живо.Той ме предизвика с думите,че ще унищожи всичко онова,което обичам,като започне с Ребека,Серина и накрая Сиара.Обеща ми лично да пирува с кръвта на най-близките ми.Затова го наказах жестоко-разбих три от петте му легиона и хвърлих бомба на два метра от него,която избухна и оттогава не съм го виждал,но това накара останалите два легиона да обявят тридневен застой на битката.И двете страни вдигнаха бяло знаме.
Усетих смразяващо усещане чак до костите си.Брат ми,не,Джордан никога не би изрекъл такива думи,не и ако е с разсъдъка си.Този мъж беше различен,сякаш някой друг ръководеше разума и действията му.Мисълта Сиара да попадне в ръцете му и той да я предаде на Ярослава...щях да я унищожа,щях да я разкъсам на парчета и после да я смеля на кайма и накрая да я изгоря до пепел.А пепелта щях да изсипя в гърлото на Джордан и собственоръчно да го накарам да я преглътне.
-Харесва ми как мислиш,Рейвън скъпа,но не мислиш ли че това ще е една идея прекалено?
-Откога четеш мислите ми,Хънтър?
-Откакто те белязах,Рейвън.Нима забрави за това?
Толкова много неща се бяха случили с мен,с нас,че този факт ми бе убягнал някъде по трасето.
Сгуших се под завивката леко засрамена,че бях забравила за това важно за нас нещо и затворих очи.Хънтър се шмугна под чаршафа като мен и ме целуна по челото:
-Спокойно миличка,не се тревожи.Дишай,принцесо.
Усмихнах му се в тъмнината,а очите му светнаха в ярко жълт цвят.Нещо в мен се затопли отвътре:
-Помниш ли как започна всичко?
Хънтър се засмя и оголи кучешките си зъби-бяха твърде остри и дълги.За това бях виновна само и единствено аз.
-Аз и ти в онази зала,за пръв път виждах личния палач на краля в действие от първо лице.Тогава изглеждаше прекалено кръвожадна,Рейвън.Гонитбата с Владимир и как ти избяга при мен.Остави собствения си народ и потърси убежище при мен.Още от този миг знаех,че ще се случи нещо,което ще промени световете ни изцяло. Знаех,че си специална и това ме накара да пристъпа по-близо към теб и да ти се доверя.
-Арабела ми каза,че ако не бях отчасти върколак ти никога не би ме белязал,никога не би бил привлечен от мен.
Хънтър изръмжа:
-Може би подсъзнанието ми е знаело за това и все пак те усетих.А когато един мъжки разпознае спътницата си,той не я оставя да си тръгне.
-Животът ми буквално се срина за толкова кратко-изминаха почти две години от онази случка и това ме връща на мисълта,как се очаква да живея този живот сега? Дори и да победя Ярослава и да заема поста си на като наследница на Арабела как се очаква вампирските кланове да ми имат доверие след като аз съм една част вампир и други две части чужда кръв?
Хънтър въздъхнах и ме целуна по челото:
-Нека ти споделя едно нещо,Рейвън.Никой друг освен биологичната ти майка не е бил наясно с твоя произход на ниво ДНК.Била си родена кралска дъщеря,отгледана си като кралска дъщеря,тренирана си като елитен черен унищожител,завършила си обучението си не благодарение на  връзките на семейството ти,а си се доказала като опитен и безмилостен войн.Всички кланове от север,юг,изток и запад бяха готови да ти се кланят не заради кръвта ти-а заради самата теб. Твоите качества,харизма и походка и най-вече самочувствие са изградили една непробиваема стена на жената,която си ти днес. Може би не съм ти го споделял,но...Даниел,брат ми...-който аз глупачката убих пред очите му при първата ни среща-...неведнъж ми е казвал колко удивлен е бил от твоята жестокост и красота.Той се е сблъсквал неведнъж с теб и твоите стражи и винаги щом се върнеше удома ми споделяше,че макар да си кръвопийца,ако имаше начин да те превърне в една от нас,той би искал да го направи.Твоята отдаденост към вида ти го караха да мечтае да намери същото отдадено момиче като теб.Разбира се малко по-кротка и не толкова кръвожадна като теб.Аз никога не разбирах какво толкова специално има в теб докато не те зърнах с очите си. И макар ти да лиши мен и Ребека от брат ни... виждам,че не е било напразно.Дан мразеше войната,мразеше да убива безпричинно,та даже и с причина.Не понасяше да се губят животи.Но сега съм сигурен,че ни гледа някъде отгоре и се радва-защото ти,Рейвън,си причината между нашите видове най-накрая да се възцари мир.
-Виж какво направи истината за мен с хората ни,Хънт-избиват се като мравки за трохи.
-Ярослава си мисли,че може да победи с хитрост и да сбъдне мечтата на Владимир.Но повярвай ми,всеки нейн поддръжник ще бъде изгорен на крада.Лично ще се погрижа за това.
-Хънт?
-Да,мила моя?
-Кой е този нов вълк,който държеше Сиара? Не миришеше на познат.
Хънтър откри главите ни от завивката и ме прегърна:
-Това е Бориван,той защитава момичетата откакто замъкът беше нападнат.Мой верен приятел и брат по оръжие още в ранните ни години на бойното поле.
-Има нещо различно в него,нещо неестествено за вълк.
-Като изключим факта,че е получавал бойни виолетови и сребърни куршуми в тялото си и магически е все още жив,няма нищо по-различно в него.
-Очите му винаги ли са различни? Досега не бях виждала вълк с подобна разцветка.
-Той...Боринан има смесени гени и в последната му битка получи виолетов куршум в хълбока,който едва не го довърши миг преди да го пренеса до лечителката.Това разбърка ДНК-то му страшно много и накара много вълци да странят от него,като го зовяха "Омърсения".И макар да е мой приятел,това не го спаси от прякора му и затова замина за Балканите.
-Балканите? Имаш предвид Източна Европа?
-Да.Неговия род произлиза оттам.
-Този Бориван и Серина да не би...?
Хънтър докосна с длан онова чувствително място между бедрата ми и тихичко изръмжа:
-Серина може да прави каквото си иска.Бориван е голям мъж също,вярно че е една идея по-грубоват за нея,но...по дяволите принцесо,ела ми тук!
Той се скрива под завивката и ме обръща по корем като разтваря краката ми и заповядва:
-Бъди тиха и ще получиш удоволствия.Ако събудиш дъщеря ни ще се наложи да го оставим за друг път,а аз съм прекалено зажаднял за теб,любима.
Езикът му се плъзга толкова умело сякаш познава тялото ми по-добре от мен самата.Навирам лицето си във възглавницата от гъши пух и се старая да съм колкото се може по-послушна. Защото спалнята е единственото място,на което някой друг ще ми нарежда какво да правя.