"Безмилостна кралица"

Глава 92

Бурята вилнееше с пълна сила.Гръмотевиците разцепваха небето,едрите капки дъжд падаха тежко по прозорците и напояваха земята.Есента бе дошла.Настъпи времето за действие.
След внимателно обмислени стратегии,всички вълчи кланове по света бяха подготвени за мощна едновременна атака на ключови за вампирите места.В последно време бяхме отбелязали движение на вампирски орди от източните части на земното кълбо,което ни караше да подозираме,че Ярослава също беше задействала своите насила подчинени вампири.Беше ми тежко да осъзная,че последния ми престой в Замъка на Дявола бе завършил по особено мъчителен начин.Приятелите ми,менторите ми,всичко познато бе погълнато от Джордан и Яра.Брат ми,който не беше мой кръвен  брат,трябваше да бъде наказан.Всички очакваха той да понесе последствията от действията си срещу мен.Но как можех да излея гнева си върху него,щом цял живот бяхме растяли заедно?
Стоях на последното ниво на замъка,където се намираше зимната градина.Стъклената оранжерия даваше перфектната възможност да остана насаме с мислите си и внимателно да преценя ситуацията,в която се намирах.Много същества щяха да загубят живота си.Едни трябваше да бъдат наказани от Хънтър,други трябваше да посрещнат моята ярост.Дъщеря ми растеше в привидно спокойна среда,но се тревожех и за нея.Хънтър на няколко пъти се опита да ме подготви с възможни варианти на действие,стигнеше ли се до там ако му се случи нещо,но аз пресичах мисълта му.Бях сигурна в едно-щом той бе жертвал толкова много за мен,бе толкова търпелив и захвърли всичките ми грешки зад гърба си в името на любовта ни и това,видовете да живеят мирно едни сред други,аз трябваше да отвърна със същото.В живота ми вече нямаше място за забежки,грешки и бягство от реалността.На преден план беше опазването на Сиара и семейството ни.А в центъра на опасността,трябваше да застана аз.Нищо ново под слънцето за мен,вече беше като детска игра.
Уединението ми беше прекъснато от тихото влизане на един черен вълк.Подуших уханието му докато той се приближаваше до мен-гора,свобода и тежък мъжки парфюм,който караше коленете ми да поддават надолу щом го вдишах.Масивното му тяло обгърна моето.Той положи глава  на мястото,където врата и рамото ми се свързваха и аз се отпуснах назад в ръцете му.
-Какво правиш тук сама,мила моя?-дълбокият му глас отекна в тялото ми.
-Имах нужда да избягам от жълтите очи.Събирам мислите си на спокойствие.
Той притисна тялото си към гърба ми по-осезаемо.
-Нима ме отбягваш?
-Мъркаш като котенце,знаеш ли?
Хънтър се изсмя и леко захапа рамото ми-действие толкова невинно,а така подлудяващо сетивата ми.Усетил какво си мисля,той премести дланите си ниско към корема ми и започна да образува кръгчета.
-Липсваш ми.Не съм те имал от няколко дни и вече полудявам за теб,мила моя.По цели дни слушам варианти на тактически изпипана война,намусени генерали и тревоги.Днес на заседанието със старейшините така ми дотегна,че просто се изправих и излязох да потичам в гората.
-И се върна в замъка полугол през тайния вход.Нима забрави дрехите си някъде по пътя?
Дланите му застинаха на сантиметър от мястото между бедрата ми.Той изръмжа ядосано:
-Имала си чудесна гледка,скъпа.Може да съм ги забравил,а може би бяха нарочно захвърлени.
За части от секундата го повалих на земята.Възседнах го и сега,виждайки колко изопнато беше лицето му и колко диви изглеждаха очите му,разбрах случващото се.Той,както и всички други мъжки вълци навлизаха в периода на изблиците.Бориван беше същия със Серина,буквално вчера привечер  ги хванах на калъп в една от залите.Мъжките вълци бяха изнервени не само заради предстоящата война,ами и поради факта че природата им неистово ги буташе към животинката им същност.Време беше да умножат броя си,Кървавата луна ги зовеше към корените им.
-Помня когато ме събори така за пръв път,принцесо.
-И това ти хареса твърде много,нали?-притиснах се към него.
-Толкова,че те направих моя.Както ще направя и сега.
Нямах време да осъзная колко бързо роклята ми падна от тялото на големи парцали.Хънтър ръмжеше прекалено силно и ноктите му се бяха издължили.Трябваше вече да съм свикнала с гледката на вълкът в него,но всеки път тя беше по-зрелищна.
Двамата потънахме един в друг и света около нас започна да тече бавно и с вкус на сладка кръв.