От различни светове

Пролог 2*

Чудите се какво стана с момчето. 

Ами сега ще разберете.

Той е красив и богат. Най-искания младеж не само в града, а в цялата страна. 

А именно Доминик Уилиямс.

Как изглежда ли?

Ами висок, с кафява коса, сини очи и добре оформено тяло. Мечтата на всяко момиче.
Но държанието. Държанието му е меко казано студено. Загриженост в очите му можете да видите само и единствено към по-малката му сестричка. А именно малката 13 годишна Емили Уилиямс. Тя е единствената му слабост и единствено с нея се държи топло. През другото време можете да видите само студените и ледено сините му очи. Може да се каже, че има много приятели, но само няколко от тях може да се нарекат негово приятели. Останалите го използват за парите и славата му. Той е бил с много момичета, но никога не беше изпитвал чувството любов. Странно нали?
Всички момичета са лудо влюбени в него, но той никога не е изпитал чувство любов. Винаги се е държал студено към хора дори и най-близките. Популярността ги е направила твърде самовлюбен. Той е така наречено лошо момче. Няма татуировки, но е типично лошо момче. Всяка вечер излиза по барове. Прибира се с различна.

Гл.т. Доминик

Сигурно вече знаете кой съм, но все пак ще ви се представя.
Аз съм Доминик Уилиямс. На 19 години с кафява коса и сини очи. Всички момичета са влюбени в мен, защото съм богат и красив. Да голямо самочувствие имам.

Та сега отивах да взема малката си сестра от училище и после в нас. Аз живея отделно от нашите, защото искам да съм самостоятелен, а и ми писна тяхното мърморене, че нямам нито една сериозна връзка, а съм използвам момичетата само за свое удоволствие. Какво да направя, че всичките са курви? Сега да ви се похваля. Хванах се с едно момиче, което е супер готино. Руса коса, сини очи, нахакана и най-важното надарена, ако ме разбирате.😉

Паркирах скъпата си спортна кола пред училището на сестра ми и зачаках да дойде. Не след дълго и тя се появи. 

- Здрасти, бате!- извика тя и ме целуна по бузата.

- Здрасти, сладур!- казах и тръгнах към нас. 

Бяхме говорили с нашите да остане за уикенда в нас. Тя идваше често затова лично на нея и направихме стаята по нейно желание. След около 20 минути паркирах в подземния паркинг на сградата, в която живеех. Аз живеех на последния етаж в двуетажен апартамент. 

Качихме се в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. Щом асансьора спря ние с Емили слязохме и застанахме пред входната врата на апартамента ми. Отключих и влязохме вътре. Емили се събу и тръгна към стаята си. Аз седнах на дивана и си качих краката на стъклената маса и пуснах телевизора. Спрях се на един футболен мач. Емили дойде и ме изгледа на кръв.

- Аз не ти ли казах, че щом се прибереш, трябва да си събуеш обувки и да не си качвам краката на масата.- скастри ме тя.

- Ама...- не ме остави да довърша.

- Няма ама. Когато си намериш гадже какво ще правиш? Нея ще я е гнус да пипне каквото и да било.- скарани се отново тя. 

Въпреки, че е само на 12 имах чувството, че тя е по-голямата в случая, а не аз. Станах събух си обувките и изчистих масата. Отново седнах на дивана, но мача ми беше сменен със някакъв сериал.

- Какво е това?- посочих телевизора.

- Ривърдей.- каза просто тя. Аз не казах нищо повече и се загледах във сериала. Щом епизода свърши Емили ме бутна.

- Бате!- бутна ме тя.- Гладна съм.- каза тя и потупа коремчето си.

- Ще поръчан пица, защото няма нищо за ядене и няма кой да сготви.- обясних ѝ на бързо и взех телефона си. И звъннах на пицарията което поръчваме винаги.

- Здрасти, Доминик!

- Здрасти, ще искам една пица...- покрих слушалката на телефона и погледна Емили.- Каква пица искаш?

- Пеперони.- казан и аз кимнах.

- Една голяма пица пеперони.

- Добре до 30 минути е във вас.- каза и затвори.

- До половин час е тук.- каза.

- Скучно е!- изпъшка тя.- Ти кога ще си намериш приятелка?

- Не знам, но щом я намеря ще ти кажа.- засмях се, а тя ме погледна сърдито.- Добре де, сладур, не се сърди.- казах и започнах да я гъделичкам.