От различни светове

Нека знае...

- Ало!- тихия глас на Стюарт се чу от другата страна на слушалката.

- Искам да говориш спокойно!- Али веднага го предупреди.

- Алисън?!- извика развълнуван.

- Тихо!- прекъсна го тя.

- Къде си? Как си? Защо избяга?- Стюарт започна да здрава въпроси.

- Искам да се успокоиш!

- Али ти...

- Искам да кажеш на нашите, че съм добре. Храня се добре, спя, имам чисти дрехи и не се преуморявам от работа.

- Али, кажи ми къде си!

- Кажи им, че няма нужда да се притесняват.- пренебрегна думите на Стюарт.

- Али?

- Имам една молба към теб.- настъпи пълна тишина.

- Защо звъниш точно на мен? Защо не звъннеш на вашите или на Юрий..

- Искам да отидеш да кажеш на Юрий всичко.- прекъсна го отново.

- Защо точно аз?

- Защото само ти не си го лъгал. Защото той ще ти повярва, а и знаеш всичко за мен.

- Какво да му кажа.- той се съгласи.

Нямаше смисъл да разпитва, защото така или иначе, Али нямаше да отговори на въпросите му.

- Кажи му всичко...за ръката ми, за Доминик, за Уилиямс, за семейството ми, за това, че майка му ме заплашва, за всичко което се е случило...

- Сигурна ли си?

- Напълно...искам да знае всичко.

- Но ако нещо се промени в отношенията ви.

- Вече се промени...въпроса е дали ще е в добро или лошо.

- Ще се върнеш ли?

- Не...