От различни светове

Защо? Защото боли...

Имах изпит...

Трябваше да рисувам, но ръката ми трепереше толкова много.

Стоях и гледах бялото платно и се опитвах да спра трепета на ръката ми, но със всяка минута ставаше все по силно.

Последната седмица трепета се беше усилил. Трептеше все по- често, все по-дълго, докато накрая...преди три дни започна и от тогава не е спирало.

Само Стюарт знаеше за трепета на ръката ми и единствено на него можех да кажа, че нещата се влошават.

Когато вчера говорих с него, му казах за влошаването ми. Той както и през последната година ми каза да отида на доктор, но аз не можех.

Беше ме страх от това което можеше да ми каже.

****

Когато изпитващия обяви края бях със празно платно и едва крива черта, заради треперещата ми ръка.

Разплакана излязох от сградата в която бях. Извадих телефона си и набрах Кати.

- Ало!- чух щастливия ѝ глас.

Дори не можех да кажа дума. Хлипах не успокоимо.

- Али, какво е станало?- Кати се паникьоса.- Да не е станало нещо с вашите?

- Аз съм....провалих се.- заплаках още по силно.- Имах само една мачта...що за изчадие съм била?- вече не просто плачех. Проклинах живота си, отново. За пореден път емоциите ми взимаха надмощие над разума.

- Днес беше на изпит...- от ахването ѝ разбрах, че се е досетила.- Какво стана?

- Руслан с теб ли е?- попитах тихо.

- Али, има ли значение това?

- Затвори ми телефона, не трябваше да те притеснявам.

- Али, не говори така. Знаеш, че ние сме....

- Недей, просто не казвай...ти си в Маями. Какво ще промени това да ти рева по телефона и да проклинам съдбата си.- отново щях да преглътна болката си.- Забавлявайте се с Руслан.- бяха последните ми думи прости да затворя телефона.

Разума отново си върна власта върху мен. Остана само да се успокоя...

****

Пред къщата ме чакаше бесния Стюарт. Още щом ме видя ме набута в колата си без да каже нищо.

Пътувахме в тишина в продължение на половин час. Щом спря пред къщата им, слезе и изчака да излязох от колата.

Щом влязохме вътре преди да осъзная той ме удари.

Още една болезнена плесница, която ме караше да потъна в земята.

- До кога?- извика.- До кога ще продължаваш с това самонаказане? Защо го правиш?

Заплаках силно. Имах нужда да го изплача. Чувствах се токова зле. Толкова смачкана.

- Защо? Али защо го правиш?

- Боли ме? Боли ме от спомена за него. Боли ме от това колко съм глупава. Боли ме защото всички са прави.
Изгаря ме...гори. Чувството от болката е като да ме гори огън...дори тогава би боляло по-малко.

+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+

Весела Коледа и приятно изкарване на празниците.
Пожелавам ви да сте щастливи и много много усмивки през следващата година.

Главата не е толкова зашеметяваща, но пък е в контраст с празничното ни и весело настроение. Графика на главите малко се обърка, днес трябваше да е щастливата завръзка, но графика се проточии....😅

Отново ви пожелавам весело изкарване на празниците и всичко най-най- хубаво за новата година.

🤭😘😘😘❤️❤️😻❤️❤️