От различни светове

Успех..

Излязох смазана от лекарския кабинет.

Най-сетне послушах думите на Раян и Стюарт и отидох на лекар...
Дори да беше доста известен...не каза нищо съществено. Говореше само някакви глупости, за да ме отклони от темата.

- Какво става?- Раян ме попита веднага щом влязох в колата му.- Какво ти каза?- беше щастлив, но аз...

Хвърлих малката си чанта на задната седалка и закрих лицето си в шепите си.

- Али?- Раян попита несигурност...

- Не...- махнах ръка от лицето си. Сълзите течаха отново по лицето ми като река.- Не знае...не може.- проплаках.

Той се протегна и ме прегърна. Започна да гали главата ми, за да ме успокои.

- Не исках да ходя, защото знаех, че ще нещо сериозно...и какво сега..

- Али, не е само той лекар. Ще намерим някой друг. Все някой ще знае какво ти е.- започна да ме успокоява.- Юрий ще ни помогне, нали работи в...

- Не...няма да казваме на Юрий.- веднага го прекъснах.- Юрий не трябва да знае.

- Но защо? Той те обича...

- Казах, че не искам той да знае..

- Али...- опита се да ме обеди в думите си.

- Не искам, да бъда съжалявана за още нещо...не искам да ме съжалява...

****

- Ще се откажа от тях!- думите му предизвикваха смях в мен.- Не ми пука за тях...

- Ще се откажеш ли от парите си? Ще оставиш ли охолния си живот и ще дойдеш ли да живееш тук? Ще оставиш и скъпия си телефон и марковите дрехи? Ще оставиш ли модерната си кола и ще караш ли тази стара и ръждясала бракма?- той мълчеше.

Гледаше ме, но не казваше и дума. За какво любов говори, след като не може да се откаже от това.

- Али аз те обичам и те ще приемат това.- беше сигурен в думите си.

Усмихнах се и погледнах някъде в страни. Сложих лакти на масата и скъсих разстоянието между нас.

- Аз няма да ги приема...

- Али!- извика изведнъж.- Това е било грешка. Били са млади и не...

- Сериозно ли в момента ги оправдаваш?- със всяка негова дума се убеждавах в едно...това което имахме го няма....или което имах аз към него.- В момента ще пренебрегнем мен и ще обърнем внимание на твоя живот.- посочих го за кратко.- Изиграли са ти голям театър...оженихате за мен само, за да отмъстят на семейството ми. Рискуваха твоя живот само за да отмъстят. Възползваха се от теб...и когато се влюби...ти отнеха любовта.- очите му бяха впити в мен. Не го отместваше от мен. Какви му бяха мислите, за мен беше загадка.

- Когато приемеш всички форми на думите "откажа" или "отрека" ще говорим пак.- взех чантата си и станах от масата на която седяхме. Когато тръгнах към вратата той ме догони и ме хвана.

- Ще се боря за твоята любов...

- Успех...

_____________

Още едно несвързана глава, за което съжалявам.
Мисля, че вече е твърде късно да променям каквото и да било, защото смисълът е в това всичко да е несвързано...ако ме разбирате.

Всяка глава започва а нов ден.
А всеки нов ден с ново действие.