Касандра Хард

1.2K 87 12
                                    

Някога да ви е обсебвало чувството, че времето и всичко около вас е твърде бързо. Че всичко около вас се променя твърде бързо.

Точно това чувство изпитах и аз през последната година и половина. Всичко излетя покрай мен без да осъзная кога стигнах до тук.

Това тук е моментното ми състояние.

Най-важното е, че с Доминик се обичаме много повече от отколкото можех да си представя. Аз станах по близка с неговото семейство, а той с моето. Развиваме се заедно, обичаме се заедно, живеем и дишаме заедно. Сякаш любовта ни беше нереална. Той беше с мен отново през най-трудните моменти  на семейството ми и ни помагаше.  

Дядо(Иван) го заобича въпреки това, че беше американец, въпреки, че беше некадърен според неговите думи и невъзпитан. Двамата седяха на една маса и пиеха водка показвайки, че дядо го бе приел в семейството ни. Всички приеха Доминик с отговорено сърце.

- Али, ще отворих ли вратата.- провикна се Шарл от кухнята където готвеше.

Бяхме в дома на родителите на Доминик, защото в неговия правеха ремонт следствие на големия купон, който той беше направил за втората ни годишнина, затова сега живеем в къщата на техните.

Щом отговорих вратата останах изненадана. Млада жена може би колкото мен стоеше със куфар и ме гледаше надменно.

- Няма ли да ме пуснеш да вляза.- попита злобно и ме подмина без особен интерес.

Щом затворих входната врата и влязох в хола след нея я видях да седи на диван все едно си е в тях.

- Какво ще гледаш? Няма ли да ми предложих нещо?- злобата и' нямаше мярка. 

Аз изварях очи и заговориш.

- Ще желаеш ли нещо?- попитах без да обръщам внимание на надменното и злобно държание.

- Да ако може...

- Али кой е?- Шарл я прекъсна след като влезе в хола.

- Бабо.- изпищя момичето и скочи отгоре и'.

Шарл в първия момент беше изненадана, но после явно осъзнала какво стана избута момичето от себе си и прави правата си рокля.

- Бабо имате ужасна нова прислужница.- оплака се тя.

- За теб съм госпожа Уилямс.-  скара и' се веднага Шарм.- И тя не ни е прислужница. Това е Алисън.- момичето се намръщи и измърмори нещо при забележката на Шарл към нея.

От различни световеWhere stories live. Discover now