От различни светове

Руснаците сме противни

Нека кажем, че всичко е окей като изключим странното държание на Доминик. Постоянно е разсеян или зяпа на някъде замислен. Ако се чудите така е от няколко дни насам. Итън също идеаше в нас със Кати през тези дни, но...

Нека ви дам пример.

Ние с Кати стоим в хола и си говорим докато момчетата местят поглед от едната на другата и пробиват бупки в нас с поглед. Странно е повярвайте ми.

Или ние стуим в кухнята те стоят точно срещу вратата и ни гледат внимателно.

Гл.т. Доминик

- Разбра ли нещо за паролата?- попитах Итън без да отделям поглед от говорещите момичета в кухнята.

- Нищо. Ти?- каза Итън.

- Не.- поклатих глава.

- Каква по дяволите е паролата?- озругахме двамата с Итън.

****

Гл.т. Алисън

- Не знам някой който да говори руски.- каза Доминик и седна до мен на диваба и ми се усмихна.- Ще потърся и ще ти се обадя.- каза и затвори.

Остави телефона си на стъклената маса и се облегна на рамото ми.

- За какво говорихте?- попитах го.

- Татко има някакви руски съдружници който ще идеат на вечеря, но никой от служителите не знае руски.- каза и повдигна рамене.- Майка ми се обади да ми каже, че трябва да отидем и да ме пита дали познавам някой който говори руски.- обясни ми всичко и аз кимнах.

- Чакай трябва да ходим?- погледнах го изплашено.

- Да, защо?- погледна ме и стана от рамото ми.

- Едва ли съдружниците на баща ти ще искат нормална вечеря.

- Е и какво от това?

- Та аз никога не съм ходила в изискан ресторант, а и нямам дрехи.

- Все ще намерим нещо в гардероба ти, а това с ресторанта го остави на мен.

- Ник...

- Не приемам отказ.

- Добре...- съгласих се.- Всъщност аз знам руски.- казах и той ме погледна.

- Наистина ли?- аз кимнах и той се усмихна.- Само да кажа на майка, че намерих кой да говори и отиваме да огледаме дрехите ти.- каза и стана от дивана. Набра Натали и отиде в кухнята. Аз се качих горе в стаята му и отворих гардероба. След 5 минути дойде и той и започнахме да разглеждаме дрехите. Той избра една доста къса и изрязана на някои места. Направих се, че ще в облека и го накарах да излезе от стаята уж да се преоблека, защото оставаха само два часа. Най-накрая си избрах това.