От различни светове

И преди...

Мина близо месец от онази среща със руснаците и нещата между мен и Доминик сякаш се стоплиха доста. Станахме по-близки от преди. Всяка сутрин не излиза преди да ми каже, често ми звъни по телефона или аз не него, говорим си доста от преди и дори вече той не се притеснява да ме целува където и да било.

Звънящия ми телефон ме накара да погледна към плота и видях, че мама ми звъни. Оставих ножа с който режех зеленчуците и бързо вдигнах.

- Здравей, мамо!- казах весело

- Здравей, мила! Звъня ти да те питам дали днес ще дойдете на помена на баба ти.- каза с лека тъга.

Разбирах я. Мама много обичаше баба и тя нея. Да знам странно е снаха и свекърва да се обичат толкова имайки предвид, че двете бяха корено различни една от друга, но сякаш едната допълваше другата.

- Разбира се! В колко започва?

- В дванайсет ела пред вкъщи!...всъщност дали Доминик ще може да дойде?- захапах долната си устна и надникнах леко в хола за да видя какво прави. Щом го видях да гледа телевизия си прочистих гърлото.

- Един момент.- казах на мама и махнах телефона от ухото си.- Ник искащ ли да дойдеш с мен при нашите?- провиквах се.

- Добре.- чух простия му отговор при което бях доста изненадана.

- Амм....да, той се съгласи.- казах учудено.

- Страхотно, ще ви чакаме вкъщи.- каза развълнувано и затвори телефона веднага.

Излязох от кухнята и тръгнах към стаята ни, но се спрях.

- Ник трябва да се облечеш след час трябва да сме пред нас.- казах му, а той кимна.

Влязох в стаята и отворих гардероба, за да си избера дрехи. Накрая се спрях на светли дънки, бял пуловер с лека плетка и черно кожено яке. Преоблякох се на бързо и започнах да оправям косата си. Вързах я на висока опашка.

Излязох от стаята и тръгнах към хола, за да накарам Доминик да се облече.

- Хайде!- казах хващайки го за ръката и започнах да го дърпам.

С много усилия го занесох до стаята и го накарах да си избере дрехи и да се преоблече.

Накрая си избра дънки в същия цвят като моя, бяла тениска и кожено яке като мен.

- Какво правиш?- изпищях и си покрих очите щом той започна да се съблича.- Да беше казал да изляза.- казах и тръгнах към вратата, но той ме хвана за ръката и ме обърна към него. Откри лицето ми, но аз бързо затворих очи.